Населението на Русенска област, живеещо в материални лишения, расте - от 36.3% през 2014 г. на 38.6% през 2015 г., показват данните на националната статистика. От основни продукти и услуги се лишават 35.7% от мъжете и 41.4% от жените. В риск от бедност или социално изключване, съгласно приетите критерии в стратегията „Европа 2020“, са 101.7 хиляди жители на областта - 45.9 хил. мъже и 55.8 хил. жени. И това е близо половината (44.7%) от населението на Русенско. Година по-рано в риск са били едва 88 хил. души (38.3% от населението).
14.2% от живеещите в областта - една седма от населението - са бедни. 
 Линията на бедност за миналата година е определена на 4141 лева годишно или 345 лева на месец. Според приетата в Европейския съюз методология, тя се изчислява като 60% от средния нетен доход на член на домакинството, така че е относителен, а не абсолютен показател. Доходите всъщност се покачват и затова линията на бедност е с 10% по-висока, отколкото предходната година (3755 лв. на човек годишно). 
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2015 г. показват, че ако в доходите на русенските домакинства се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални плащания - обезщетения, социални и семейни помощи и добавки, равнището на бедност се повишава от 14.2% до 24,1% или с 9.9 процента. Ако се изключат и пенсиите, бедните нарастват до 43.3%.
Въпреки че работещите в Русе получават значително по-ниски от средните за страната заплати, линията на бедност е на по-високо ниво от средната за България (3910 лева). Това е така, защото в структурата на доходите заплатите заемат само около 50%, а останалите компоненти (пенсии, социални обезщетения и др.) не са чак толкова по-ниски от тези в София. Всъщност ако се извади столицата от сметките, всички данни за средни заплати и доходи в страната ще се променят драстично, но за съжаление такава съпоставка - столица срещу провинция, националната статистика не прави. 
Ако се гледа само линията на бедност, Русе е на четвърто място в страната, след София (столица) с 6046 лева годишно, Варна с 4237 лева и Перник с 4226. За сравнение - във Видин линията на бедност е 2787 лева, а в Пазарджик - 2591. 
За по-високата позиция на Русе в тази класация основен принос има сравнително ниското неравенство в разпределението на доходите в областта. Отношението между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата е 4.5 и е третото най-ниското в страната след Ямбол (4.0) и Благоевград (4.4). За сравнение, в Пазарджик най-богатите 20% получават 10.4 пъти повече от най-бедните, а средното отношение за страната е 7.1. Това неравенство обаче се увеличава - през миналата година съотношението в Русе е било 4.2 пъти, а за страната - 6.8 пъти.
Коефициентът на Джини /утвърдена методика на името на италианския икономист и социолог Корадо Джини/, който е най-използваният в света за определяне на разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество, показва същата тенденция за увеличаване на неравенството. За Русе той е 28.2 и е много под средния за страната (37.0). По-нисък е показателят единствено в Кюстендил и Разград. Но и той се покачва - в Русе е нараснал с 2 пункта нагоре за година, а в страната - с 1.6 пункта.