Праговете могат да продължат да съществуват още определено време. Те са добър инструмент за борба със сивата икономика и гарантиране на правата на работниците и служителите. Това каза финансовият министър Владислав Горанов.

Горанов припомни, че е заявил своята принципна позиция, че минималните осигурителни прагове не са загубили смисъла си и са полезен инструмент в държава, в която се твърди и отчита, че размерът на сивата икономика все още е сравнително висок.

Горанов приема аргументите на работодателите там където няма прагове, договорени между тях и синдикатите - да не се прилагат административни увеличения, т.е. да се прилагат действащите прагове. Той отново повтори тезата си, че имаме още около 1,5 месеца да се опитат да направят всичко, така че да се постигне разбирателство на тази основа.

„Няма аргумент прагове, прилагани през 2016 г. да не могат да бъдат прилагани 2017 г. при очакван ръст на икономиката около 3% вече потвърден и от международни финансови институции. Тоест, не се очаква стагнация или слизане на доходите, така че действащите в 2016 г. прагове да бъдат непосилни за работодателите в 2017 г.”, каза Горанов и посочи, че около тези принципи ще предложи да се структурира дебатът. „Имаме разговори с работодателските организации, но в края на краищата те имат право да имат позиция. Може би се вдига и малко предизборно напрежение свързано с качеството на социалния диалог и неговото съществуване, но мисля, че сме далеч от темата за прекъсване на социалния диалог в рамките на НСТС”, каза той.

В отговор на въпрос Владислав Горанов заяви, че минималната работна заплата нараства с разумни темпове. „Ако попитаме българските граждани дали искат да постигат поетапна конвергенция, сиреч – сближаване с доходите в Европа вероятно отговорът ще е „да”. С колко точно трябва да нараства? Вероятно трябва да се мисли върху обем показатели, които могат да се използват за коректното изчисляване. На този етап няма такъв механизъм, обективен, приет както от синдикатите, така и от работодателите. Затова държавата продължава административно по силата на Кодекса на труда да определя минималната работна заплата. Но как бихте отговорили на това, че дори в столичния град около 10% от заетите са на минимална работна заплата. Възможно ли е това да бъде действителност или да говорим за сив сектор”, каза той.

Горанов припомни, че тригодишната бюджетна прогноза предвижда поетапно увеличение и през следващата година засега плановете на правителството са за увеличение на минималната работна заплата на 460 лв.