Един зловещ символ става само страховита метафора на днешния ден преди 39, да - само 39 години. Това е известната в цял свят гилотина, която за последен път е ползвана за екзекуция на 10 септември 1977 година.
Сухото описание на тази врата между живота и смъртта гласи, че гилотината е устройство за изпълнение на смъртна присъда чрез обезглавяване. То се състои от висока отвесна рамка, на която е окачено дълго, гладко и тежко острие. Това острие е изтеглено нагоре с въже и когато се пусне да падне, отрязва главата на осъдения. Отвъд тези безстрастни думи остава ужасът на хиляди осъдени, които се качват на ешафода и знаят, че предстоящото свистене на метал ще е последното нещо, което ще чуят на този свят.
Парадоксът е, че тази машина за убиване е създадена с хуманна цел - за да не се мъчат осъдените на смърт. През 1791 година, когато Френската революция напредва, Националната асамблея приема по предложение на нейния член Жозеф-Игнаций Гилотин нов метод, който да бъде използван върху всички осъдени хора, без оглед на социалното им положение. Интересите на асамблеята довели до идеята, че 
главната цел на наказанието се свързва и състои в това да се отнеме живот, а не да се причини физическа болка
Формира се комитет, ръководен от Антоан Луи, лекар на краля и на секретаря на Хирургическата академия. Професорът по анатомия Жозеф-Игнаций Гилотин е негов водещ член, а при създаването на гилотината комитетът се повлиява от съществуващите вече подобни приспособления. Различното при новото „изобретение“ е, че при него се използва сърповидно острие и шина, която да придържа неподвижен врата на осъдения. Апокрифна история гласи, че самият крал Луи XVI предложил да бъде използвано триъгълно острие вместо сърповидното.
Офицер от Страсбург прави дизайн за обезглавяваща машина и наема на работа немския инженер и производител на клавесини Тобиас Шмид да конструира прототип. Шмид предлага поставянето на острието под ъгъл 45 градуса. Основната причина за успеха на гилотината е убеждението, че тя е хуманна форма на екзекуция, противопоставяща се на методите използвани в предреволюционна Франция. 
Към края на XVIII век в Европа съществува 
доста богат набор от начини за умъртвяване на престъпници
За представителите на висшите обществени слоеве наказанието се изпълнява предимно с отсичане на главата с меч или брадва. Ако обаче човекът е нямал късмета да се роди в знатен род, смъртната присъда се изпълнява чрез разчленяване, обесване или по някой от по-варварските методи. За уличените в тежки престъпления духовници се използва „наказание без проливане на кръв“, т.е. аутодафе - изгаряне на клада.
Смятало се, че най-хуманният от всички начини е отсичането на главата. Но и при това си имало тънкости и всичко зависело от майсторството на палача. Да се отсече главата на човек с един удар не е толкова лесно, затова и добрите палачи се радвали на добро заплащане.
Случвало се представители на знатните среди до толкова да ядосат монарх, че на ешафода вместо професионален палач се качвал обикновен войник, или абсолютно неподготвен човек, в резултат на което последните минути на осъдения се превръщали в истински ад.
Главен детайл в механизма на гилотината е тежкият скосен нож, който пада от височина 2-3 метра върху врата на осъдения. Тялото на жертвата се фиксира върху специална пейка, а палачът дърпа лост, който освобождава ножа.
На 21 март 1792 година новата машина е утвърдена от Националната Асамблея на Франция като „официален“ уред за изпълнение на смъртните присъди.
Първата екзекуция с гилотина се извършва на 25 април 1792 година в Париж, а жертвата е убиецът Жан Никола Пелитие. 
Зрителите, събрали се да гледат новото приспособление, остават разочаровани
заради скоротечността на цялата процедура. Развихрилата се в последствие епоха на революционен терор обаче щедро компенсира бързодействието, предлагайки внушителни по брой екзекуции. По време на пика на революционната борба се стига до изпълняването на 60 екзекуции на ден. А революционната армия на Франция, отправяйки се на поход, за да усмирява метежници, носела със себе си походни сглобяеми гилотини.
На границата между XVIII и XIX век учените предполагат, че отсечената глава живее още 5-10 секунди. Затова палачът трябвало да я вдигне и да я покаже на тълпата, за да можел убитият да види подиграващата му се публика.
Сред известните имена, екзекутирани на гилотината, са кралят на Франция Луи XVI и съпругата му Мария Антоанета, революционерите Дантон, Робеспиер и Демулен, и дори основателят на съвременната химия Антоан Лавоазие.
През периода от юни 1793 до юли 1794 година премахването на монархията, избухналите въстания и общата вътрешна нестабилност извеждат на преден план в правителственото поведение параноята за вечни заговори и преврати. А такава параноя се храни с все повече и повече кръв. Затова екзекуциите растат лавинообразно и според различни източници за тези 13 месеца гилотините са отрязали между 15 000 и 40 000 глави.
В смъртните присъди се казвало, че на осъдения ще му отсекат главата на публично място в името на френския народ. Спазвани са средновековни ритуали: в последното утро на осъдения е обявявано 
„Дръжте се мъжествено! Настана часът на изкуплението!“
след което той е питан дали иска цигара или чашка ром.
На 17 юни 1939 г. призори в Париж е отсечена главата на Евгений Вейдман, убил седем души. Това е последната публична екзекуция във Франция: заради „непристойното“ вълнение на тълпата и скандалите с пресата е заповядано занапред екзекуциите да се извършват само в районите на затворите.
За последен път гилотината е използвана във Франция на 10 септември 1977 г., по време на президента Жискар д`Естен. Екзекутираният мъж от арабски произход се казва Хамид Джандуби. Това е последното отсичане на глава изобщо в Европа. А на 9 октомври 1981 г. смъртното наказание във Франция е отменено.
Кой е човекът, дал името си на този инструмент на смъртта?
Жозеф Игнасий Гилотен е роден на 28 май 1738 година в градчето Сент във Франция като девето от тринайсетте деца на местен адвокат. 
Седем години е член на йезуитския орден в Бордо
през това време се отличава като великолепен ученик.
След напускането на ордена той постъпва в университета в Реймс, където се посвещава на медицината. Докторска титла придобива в Сорбоната в Париж. След успешното завършване той преподава медицина и става член на масонското движение, силно впечатлен от либералните мисли и идеи. Поддържа контакти с редица популярни личности като просветителите Волтер и Кондорсе. През 1784 година Гилотен става член на Кралската комисия. В продължение на една година той е и личен лекар на Графа на Прованс, по-късния крал на Франция и Навара Людовик XVIII и брат на Людовик VI, свален в разгара на Френската революция от трона, осъден и екзекутиран. 
Гилотен не остава безразличен към политическите размирици в страната. Година преди избухването на революцията 
изготвя петиция за свобода на пресата
Публикацията бива забранена публично.
През 1789 година д-р Гилотен, професор по анатомия, става член на Националната асамблея. 
„По-хуманното“ средство за отнемане на човешкия живот е въведено официално на 25 април 1792 година. Гилотината е инсталирана на Гревския площад в Париж и наричана лирично „луизетка“. Година след първата публична екзекуция чрез гилотината е отнет животът на сваления от власт монарх на Франция Людовик VI.
Въпреки легендата, самият доктор Жозеф Гилотен не е гилотиниран, а почива от естествена смърт през 1814 година. Роднините му дълго време се опитват да бъде сменено името на адската машина, но всички опити са напразни. Родът просто променя фамилното си име. 

Сбогуването с живота започва в 2.30 след полунощ

Екзекуциите на гилотината се извършват по строго разписание. Подготовката започва в 2.30 часа през нощта. В продължение на час палачът и помощниците му проверяват механизма и го подготвят. В 3.30 часа директорът на затвора, адвокатите, лекар и други официални лица се допускат в килията на осъдения. Ако жертвата спи, директорът трябва да произнесе думите:
- Молбата за помилването ви е отхвърлена, станете и се пригответе за смъртта!
След това обличат осъдения в специално приготвени риза и жакет. Затворникът, придружен от двама стражи, бива отведен в специално помещение, където има право да напише последно писмо до роднините си или до други лица. След това идва ред на последните утешителни думи със свещеник. В края на обреда полицаите предават затворника на палача. Осъденият е завързван с ръце зад гърба, яката на ризата се отрязва, а осъденият има право на последна чаша ром и цигара.
Това са формалностите. После всичко става за секунди - жертвата се поставяла на пейката на гилотината, вратът се фиксирал в дървеното менгеме и палачът дърпа лоста. Тялото и главата на екзекутирания веднага се прехвърлят в специално приготвен сандък, пълен със субстанция, която да попие кръвта.
Цялата процедура завършвала в 4 часа сутринта, преди изгрев слънце.

По материали от интернет