Паметник във вид на ключ посреща влизащите в Русе от Дунав мост и от Силистра. Малцина обръщат внимание на високата метална конструкция, която се намира в средата на кръгло пространство, някога оформено като широка овална алея с камъчета, отстрани „гарнирана“ с райграс. Сега камъчетата са се поразхвърляли, а повечето от тях направо се губят между избуялите на воля плевели. 
По-любопитно е какво е изобразено на „короната“ на паметника. Непосредствено под кръглата „глава“ на ключа е оформен пръстен, върху който са написани имената на побратимени с Русе градове, а над всяко име е поставен и гербът на града. 
На пръстена са написани пет града. Единият от тях е Русе. Останалите четири са Рига, Братислава, Потсдам и Сент Уан. 
Със столицата на Латвия Рига и с германския Потсдам, с които поддържахме изключително оживени връзки по времето на социализма и обменяхме посещения във всички сфери, Русе поне от четвърт век няма нито побратимски, нито каквито и да било отношения. Свърши се „вечната дружба“ между НРБ, СССР и другите социалистически страни, секна и побратимството. Въпреки че и Рига, и Потсдам са в актуалния сега Европейски съюз.
Сдружаването със Сент Уан не е по тази линия, но горе-долу и там е същата работа, макар че все пак нещо мъждука. С Братислава обаче - някога втория по големина град в Чехословакия, а днес столица на Словакия - Русе никога не е бил побратим! 
Справка със сайта на общинската управа показва, че в момента Русе е побратим със Сент Уан край Париж, Гюргево, Волгоград в Русия, община Перистери в столицата на Гърция Атина, китайския град Хуай Нан, 11-и район на унгарската столица Будапеща Уйбуда, от 2008 г. - с градчето Биелина в Босна и Херцеговина, и с хърватското градче Трогир от 2011 г. Побратими сме дори и със Симферопол - до неотдавна в Украйна, а сега столица на Република Крим в Руската федерация. 
Така или иначе, по линията на побратимените градове от години нищо не се прави в Русе. Но все пак някои побратимени връзки все още са валидни - поне по документи. Но тези градове ги няма на паметника за сметка на нищо неподозиращата Братислава. Защо е така, засега е загадка. Дали някой от общинската управа е погледнал какво ще пише на паметника през 2009 година, когато „Оргахим“ е възстановявала монумента - също е загадка. А колкото до възстановяването - това се знае от надпис, три пъти повторен върху пръстен в долната част на ключа. Там пише също, че същата фирма поддържа паметника. Как го прави - това може да види всеки.