„Фолксваген“. Това не е просто марка автомобили. Не е и само огромен индустриален концерн. „Фолксваген“ е и многомилиарден бизнес, и емоция, и страст, и  технологии... Една световна империя, чиито поданици с любов се кланят на голямата кръгла емблема със стилизираните букви V и W. За всеки от тях днешният ден е специален - това е датата, на която на белия свят идва бащата на народните /фолкс/ коли /ваген/ Фердинанд Порше.
 Бъдещият колос на автомобилостроенето се ражда на 3 септември 1875 година в градчето Маферсдорф, днес Вратиславице над Нисоу, квартал на Либерец, Чехия. Родителите му са судетски немци. Баща му Антон Порше изхранва семейството си като майстор-тенекеджия.
Малкият Фердинанд расте любопитен и с очевидно влечение към техниката, но занаятът на баща му не го задоволява. Въображението и мечтите му са пленени не от чука и наковалнята, а от новото чудо - електричеството.
Но Антон Порше не одобрява опитите на сина си с електричество. На него му е нужен наследник в тенекеджийската фирма, иска да предаде на някого всичките си професионални и търговски тайни и е твърдо убеден, че те могат да ихранват още много поколания от фамилията Порше. Затова бащата се стреми да ангажира колкото може повече сина си в работилницата. Обратът настъпва, след като младият Фердинанд сам сглобява динамо, което произвожда достатъчно електроенергия за осветяване на дома им. Тогава бащата скланя очевидно надарения му син да започне да посещава вечерните курсове на техникума в Либерец. Това не отменя задълженията му през деня в работилницата, разбира се.
Така в труд и учене Фердинанд се сдобива с диплома на 19-годишна възраст. И талантът му не остава неоценен. Забелязва го собственикът на местната фабрика за килими барон Фон Гинцки, който го препоръчва на електротехническата компания „Бела Еджър“ във Виена.
Там започва работа в отдела за рационализации, изобретения и опити, като постепенно качествата му го издигат до негов ръководител. Там младият специалист създава велосипед с електрически двигател, за който получава първия си патент. По същото време посещава Виенския технически университет - пак задочно, но изслушва само онези теоретични дисциплини, които го интересуват, и не завършва пълния курс. Това е причината да не получи висше инженерно образование, макар че по оценките на съвременниците си се справя по-добре с материята от повечето инженери с диплома.
След 4-годишна работа в „Бела Еджър“ през 1899 година Порше се мести във фабриката на придворния майстор на каляски Лудвиг Лонер, където заедно с шефа си създава първия в света хибриден автомобил - колата „Лонер-Порше“, с който за пръв път в историята става възможно да се надхвърли скоростта от 80 км/ч.
За друга кола - състезателен автомобил с два електродвигателя с мощност две и половина конски сили, Порше получава Гран при - най-високата награда на изложението в Париж през 1900 година.
През 1903 година Фердинанд среща любовта и скоро минава под венчило, а през 1906 година вече е избран за директор на виенския филиал на фирмата „Даймлер“. Под негово ръководство се създават моделите „Принц Хайнрих“, „Саша“, „АДМ“ и „АДР“.
За разработка на военна техника - главно машини с хибридни силови установки, двигатели за дирижабли и самолети, през годините на Първата световна война, Порше е удостоен с титлата Професор на Виенския технически университет, въпреки че няма висше образование. Освен това е награден от император Франц Йосиф I (1848- 1916) с „Кръст за заслуги“.
Впрочем първата държавна награда Фердинанд Порше получава не в родината си, не и в Германия, а в България! На 20 юни 1907 година младият конструктор е отличен с офицерския кръст на българския „Народен орден за гражданска заслуга“. Изследване на д-р Боян Захов показва, че Порше е награден като част от ръководството на фабриката „Даймлер Моторен Гезелшафт“, успяло да впечатли българския владетел Фердинанд.
От 1923 до 1928 г. титанът в автомобилостроенето заема длъжността главен инженер в щутгартската компания „Даймлер“ АГ, оглавявайки отдел за разработка на състезателен автомобил с двулитров бензинов двигател.
Най-знаменитите модели на „Мерцедес“, построени под ръководството на Фердинанд Порше, стават спортните модели S и SS.
„Сребърната стрела“
В съвместна работа с „Ауто-Унион“ Порше конструира и легендарните „Сребърни стрели“ с първоначалното име „П-вагон“, които се оказват изключително успешни.
На 6 март 1931 г. в Щутгарт се открива конструкторско бюро „Порше“, занимаващо се с конструирането на всякакъв вид двигатели с вътрешно горене.
„Фолксваген Кафер“
Скоро след това, по заявка на фирмата „Цюндап“ са построени три автомобила марка „Фолксауто“, които стават прототип на легендарния „бръмбар“ на „Фолксваген“ („Volkswagen Kafer“), известен у нас повече като „костенурка“. Широко е наложено мнението, че всъщност автомобилът и проектиран и произведен по лично нареждане на Адолф Хитлер. Навлизащият в апогея на властта си фюрер иска да се направи всекидневна и евтина машина, която трябва да стане бестселър в цял свят. Твърди се дори, че самият Хитлер е нарисувал гърбавия профил на „бръмбара“.
Разработката е довършена малко преди Втората световна война - през 1938 година, и скоро хиляди коли с марката „Фолксваген“ тръгват по пътищата на Германия. В различни модификации „бръмбарът“ продължава да се произвежда в Европа до 1990 г., като само на нашия континент са продадени близо 6 милиона екземпляра. Наред с това милиони коли са произведени и в Бразилия, САЩ, Белгия, Мексико, ЮАР и Нигерия. Историците и биографите на Порше са единодушни: дори да бе създал само този автомобил, името му пак щеше да бъде на почетно място в историята на автомобилната индустрия.
Малцина знаят, но Порше е можел да работи и за СССР. През 1932 година Фердинанд е поканен в Съветска Русия, където му е предложен пост на генерален конструктор на автомобили, танкове и друга техника. Държавното ръководство му обещава, че няма да се бърка в работата му. И дори му подготвя специален влак, с който да обиколи страната и да види мащабите на строителство. Единственото изискване на руснаците е Порше и семейството му да напуснат Германия и да се преместят в Москва. И това го отказва от идеята.
По време на Втората световна война, бюро „Порше“ създава всъдеходи и амфибии на базата на „бръмбара“, тежкия танк „Кралски тигър“, самоходното оръдие „Фердинанд“ и 190-тонен свръхтежък танк.
В края на 1943 година, при въздушните атаки на съюзниците, е унищожен целият архив на бюрото. На следващата година, заедно с останалите от разработките му документи, Порше се премества в австрийското градче Гмюнд в сградата на местното лесничейство. Именно тук Фердинанд Порше и неговия 36-годишен син и сътрудник Фердинанд Антон Ернст - Фери, посрещат края на войната.
През декември 1945 година бащата и синът са арестувани по дело, повдигнато от френското правосъдно министерство. Фердинанд Порше прекарва почти 20 месеца в затвора, докато синът му е освободен през март 1946 година. Чак на 1 април 1947 година са снети обвиненията срещу семейството. Останала обаче мярка „подписка“ и забрана да напускат територията на Франция още една година.
Тези обстоятелства сериозно увреждат здравето на Порше, като той решава да напусне поста в конструкторското бюро и се ограничава само до консултации с Фери и заместниците му.
След освобождението на Австрия правителството налага запор на всички германски активи и имущество, в това число и капитала на бюро „Порше“. Налага се спешно да се търси кредитиране. Решение да спонсорират компанията взимат двама швейцарски бизнесмени - Бланк и фон Ценгер, притежатели на рекламна компания.
Връщането на бюрото в Германия става през 1949-1950 г., като за седалище на фирмата отново е избран районът на Щутгарт. Фердинанд Порше не се радва дълго на завръщането си в Германия. Той умира на 30 януари 1951 година от инсулт.
Жажда за скорост или защо ключът
за запалване на „Порше“ е отляво
Фердинанд Порше е влюбен в състезателните коли. Именно негова разработка през 1910 г. печели трите призови места на състезанието в чест на пруския принц Хенрик, като не оставя шансове на съперниците си. Зад волана на една от колите е именно Порше, а негов механик е един млад човек, който се казва Йосип Броз Тито. Същият през 1943 г. става генерален секретар на комунистическата партия на Югославия.
Защо обаче в автомобилите на „Порше“ ключът за запалване винаги е отляво на волана? Работата е в това, че за легендарното състезание „24 часа на Льо Ман“ пилотите първо трябва да тичат до своите автомобили, да скочат в тях и след това да тръгнат. Времето от старта на състезателя се засича и Порше променя мястото на ключа, за да може пилотът по-бързо да запали автомобила.
По материали от интернет