Д-р Огнян Димитров е завършил стоматология в Медицинския университет в София през 1981 г. След дипломирането си по разпределение работи 3,5 години в здравната служба в Обретеник. Две години подред е първенец на окръга във вътрешното първенство на стоматолозите. След края на разпределението започва работа като участъков стоматолог в Четвърто отделение в Русе, което обслужва стоматологичните кабинети в русенските заводи. Д-р Димитров днес е познат на хилядите бивши работници в „Г. Димитров“, „Печатни платки“, „Жити“, ТЕЦ-Русе, ТПК на слепите. След закриването на заводските кабинети започва работа в Стоматологията, а от 2000 г. излиза на самостоятелна практика. В кабинета си на ул. „Чавдар войвода“5 приема пациенти с направления, има и свободен прием.

- Д-р Димитров, зъбният камък само козметичен дефект ли е? 
- Голям процент от хората го възприемат именно като нещо козметично. Той не боли, не сърби, вярно е, че в повечето случаи се вижда. Но има по-важни неща като маникюр, педикюр, масаж, и т.н. По тази причина и не му се обръща внимание. А зъбният камък е много важен за общото здраве на съзъбието, оттам и на целия организъм. Защото когато се разболеят зъбите и не можем да се храним добре, ще страда целият организъм. Зъбният камък е крайният резултат на една елементарна човешка немарливост, на некачественото поддържане на устната хигиена. Всеки има четка за зъби, паста за зъби и се смята, че едно сапунисване на устата е достатъчно, но не е. Изключително важно е и кога трябва да мием зъбите, за това има едно старо правило - вечер за здраве, сутрин за красота.
- Какво се случва в устата, въпреки измиването, че се образува зъбен камък?
- След некачествено измиване остава зъбен налеп, който се състои от клетки, олющени от лигавицата на устната кухина, хранителни частици, има влага и е пълно с най-различни бактерии и ензими, защото храносмилането започва от устната кухина. След като се нахраним, се увеличава слюноотделянето и под въздействие на ензимите храната се надробява и дребните частици попадат в междузъбните пространства. Ако те не се почистят добре или направо пропуснем вечерното миене, тази плака, която се е образувала вече на зъба в областта на венеца и под венеца, започва да се минерализира от калциевите и фосфорните йони, които се намират естествено в слюнката. Нощно време, понеже няма хранене, което е много важен фактор за самоочистването, няма го движението на езика и на устните и слюнката става по-гъста, по-жилава, по-лепкава. В тази богата хранителна среда анаеробните бактерии, които живеят дълбоко във венеца, като отпаден продукт отделят киселина. Под тяхното влияние със сгъстяване на слюнката органичната плака се калцира и започват да се образуват слоевете на зъбния камък, който бива надвенечен и подвенечен. И всъщност хората се притесняват от надвенечния, защото е видим. Той има своята патогенеза, но за нас наистина има повече козметично значение. А има ли надвенечен камък, има и подвенечен и той е по-опасен.
- Защо? Какво причинява?
- Заради анаеробните бактерии и киселината, която отделят при преработката на органичните съставки в зъбната плака. Тези бактерии ги има и в надвенечния, но там има постояно минаване на слюнка, език и устни и са в по-малка концентрация. В тази анаеробна среда киселината атакува зъбната тъкан и основата става още по-грапава. А върху грапава основа е още по-лесно да се отложат следващи слоеве плака или зъбен камък. Той се отлага най-вече при 6 и 7 горни зъби и в областта на долни фронтални зъби. Венецът реагира с възпалителен процес и започва да кърви. Има една реклама по телевизията, която е много точна. Тя е грозна като новите етикети на цигарените кутии, но е вярна. Защото наистина, ако ви потече кръв от окото, веднага ще потърсите лекар, но ако е от венеца - не. А човек трябва да се замисли, че това не е нормално. Кръвоснабдяването на венеца по принцип е много трудно и всяко такова вмешателство - зъбна плака, зъбен камък, притискат още повече кръвоносните съдове, забавя се кръвоснабдяването и се получава един патологичен кръг. 
- В какво се изразява той? 
- Повечето хора мислят, че розовото, месцето, което виждаме, залепено за зъба, е венецът и това е границата му. Но не е така. Венецът, който бих оприличил на поло яка, прави една гънка и залавното му място е под видимата част, която виждаме на зъба. Казва се подвенечна бразда, индивидуално е дълбоко от половин до един милиметър. Единствено при човека и приматите го има това съвършенство. Зъбът не е набит като пирон в коста, а е с една много сложна структура. Той е подвижно хванат в костта с фибри, които са захванати в костната стена и зъбния корен. А в най-горната си част, където е залавното място на подвенечната бразда, имаме един циркулярен или околовръстен слой, който държи зъба хем подвижен, хем херметично затворен. Един много сложен амортисьор. И това място е изпълнено с течност. Затова можем да упражняваме много голямо налягане. Има рецептори, които ни предупреждават с болка, ако минем стойноста на разтеглянето на тези влакна.
Зъбният камък прониква механически навътре върху разграпената повърхност от киселината на анаеробните бактерии, притиска и започва да къса тези влакна в дълбочина и хората казват: зъбът ми порасна. Зъбът не пораства, а се топи костта и венецът, понеже е хванат към нея, слиза надолу. И се получава пародонтит - това заболяване е придружено с кървене, ненормално червен или синкав цвят, зъбите започват да се клатят и да падат.
- Значи ако не се изчисти този подвенечен камък, крайната фаза е беззъбие?
- В тежките форми - да. Най-здравият слой е циркулярният, този, който е в подвенечната коронка. Там, където виждаме бялата част на зъба, на половин милиметър отдолу има един маншон - за жените ще кажа като маншона на автоматичната пералня, а за мажете - като семерината на коляновия вал. Всеки знае какво става, ако това нещо се спука - уредът не работи. Тоест, зъбът ще съществува, но инфекцията ще работи и ще разболява. Зъбният камък сам по себе си не е болест, но води до серизно заболяване. От тази гледна точка е абсолютно задължително да го премахнем, да възстановим, доколкото е възможно, гладкостта на зъба, да се преборим с възпалената венечна тъкан. За жалост лечение няма, но можем да стопираме процеса.
- А как става премахването?
- Безболезнено. Хората се плашат много, но е напълно безболезнено. Често пъти, когато много време се е чакало и е занемарено, е много кървящо, защото венецът е възпален, развит е пародонтит. Зъбният камък се маха с ултразвукова машинка - скалер, който вибрира и със силна струя отмива частиците. След него остава разграпената зъбна повърхност и с една друга система със силна струя въздух, вода и сода като абразив тя се полира максимално. В същото време на изродения, дегенерирал венец, който е хипертрофирал и силно кървящ, му правим терапевтичен кюретаж. Тоест, изсичаме участъка, който е възпален и не подлежи на регенерация, и получаваме прясна ранева повърхност. Възстановяването, прилепването на тези две чисти здрави повърхности става много бързо. Даже към края на манипулацията, която може да продължи от половин до един час в зависимост от състоянието на зъбния камък, макар че има пресни рани, кървенето спира на 100 процента. Чувството на комфорт е перфектно - свежест, без миризма, зъбите са избелени доста степени. Жалко е, че хората повече търсят козметичния ефект от тази манипулация, а по-важният е профилактичният за запазване на зъбите.
- На колко време трябва да се прави това?
- Има пациенти, на които не им се налага 2-3-4 години. Много е важно каква устна хигиена се поддържа. Трябва да се следи, но основното правило е на половин година. Ако човек забележи, че има такова отлагане, първо трябва да си оправи хигиената и да мие зъбите си така, както трябва - 4 минути. Вярно, това е адски много време, но е необходимо, за да има някакво качество.
- Препоръчвате ли електрическите четки за зъби или са поредната мода?
- Когато излязоха за първи път електрическите четки, ние се смеехме. Защото за нас беше непонятно тази четка да ти се върти на зъбите. А в същото време препоръчвахме с класическата четка да се правят въртеливи движения. Да, но това е много трудно. Самият обем на четката е много голям, а като сложиш дебелината на дръжката, дължината на косъма и стават едни 15-16 мм. И това, което непрекъснато препоръчваме - зъбите да се търкат 4 минути, хората са го решили с едно просто устройство - подвижната главичка на четката, чиито косми обхващат точно тези зони между двата зъба, където започва зъбният камък и откъдето започват кариесните проблеми. Така че електрическите четки не са глезотия.