Диана Коларова
Йосиф Вондрак е известен в България и Русе като директор на Столарското училище и дарител. Неговият живот и дело са особено актуални днес, когато хиляди млади българи напускат Родината, за да осъществят своите мечти в чужбина. Така ли беше преди 100 години?Не, тогава в младото Княжество България пристигаха стотици австроунгарски поданици -учители, юристи, архитекти, музиканти... майстори, занаятчии, техници и др., за да осъществят своите мечти. Тогава се формират институции, образование, здравеопазване и Княжеството има нужда от специалисти, българските не са достатъчни, за да задоволят нуждите на жадния за европейско развитие народ.
Интересите на чужденците и българите се срещат-
едните получават добро възнаграждение и работа, а другите - ноу хау. В Австроунгарската империя пазарните ниши са заети, в тях са се установили фамилии, които трудно допускат нови субекти в науката, имперските институции, производството и търговията, докато в Княжество България чужденците могат да просперират за кратко време и да имат реализация и добър живот. В Русе се установяват пивоварят Милде, градинарят Нойвирт... и мебелистът Йосиф Вондрак.
 Йосиф Вондрак е роден на 5 октомври 1861 в град Бехин, Австро-Унгария (днес Бехине, Чехия). Учи в родния си град. Професионално образование по столарство получава в гр. Линц, Австро-Унгария, през 1874-1878 г. Известно време работи като помощник-майстор във Виена при известните мебелисти Рихард Лудвиг и Адолф Шпитцер.
През 1885 година се връща в град Линц, където става управител-майстор в столарската фабрика на Фердинанд Щайнпарцер. Тези трима мебелисти са част от прочутата виенска школа. Днес техни мебели обикалят световните аукциони и се продавт на баснословни цени.
По покана на Министерство на народното просвещение през 1889 година Вондрак идва в България и поема ръководството на столарския отдел при Държавната учебна занаятчийница в село Княжево, Софийско. 
След разделянето на учебното заведение на четири отделни професионални училища, през 1895 година се установява в Русе. Назначен е за директор на Държавното средно столарско училище и остава на този пост до 1915 година. 
Всецяло отдаден на своя занаят, горещо желаещ да предаде натрупаните знания и опит на учениците си
Йосиф Вондрак проявява изключителна упоритост в стремежа да осигури построяването на сграда за училището. В резултат на многогодишните му усилия и настоявания през 1906 година Министерството на търговията и земеделието отпуска средства за строежа. Училището е проектирано от русенеца арх.Тодор Тонев, внук на  възрожденския учител Даскал Тони. Сградата на училището е завършена в началото на учебната 1907/1908 година и се превръща в една от забележителностите на Русе.
Столарското училище в Русе процъфтява под неговото умело ръководство. Ученици пристигат от цяла България и Румъния. В училището получава професионална подготовка и собственият му син Александър, който открива едно от най известните мебелни ателиета в София, на ул.“Средна гора“99.
В учебните ателиета се изработват мебели за русенските граждани, всяка година има изложба базар на мебели по проект на преподаватели и ученици, които се изкупуват без остатък. 
Оригиналните мебели на Вондрак и неговите ученици оживяват в къщите в цяла България
Те са гаранция за красота и удобство. Съхранил традициите на виенските мебелисти, на прочутите мебели Тонет, Вондрак проектира и мебели в стил Арт Деко, прави красиви интарзии с български мотиви. Старите русенци вероятно още помнят красивите столове Тонет и спалните Арт Деко  на своите родители.
Йосиф Вондрак е влязъл във всяка втора българска къща - лично или чрез своите ученици. Има голям принос за развитието на Русе като европейски град, като малката Виена. В града има силно развито занаятчийско движение, в училището се подготвят кадри, които се вливат в него. Много ученици на талантливия и  всеотдаен чех отварят мебелни ателиета в града, така качествено и красиво изработени мебели се купуват от хора със по скромни доходи - държавни служители, дребни търговци и занаятчии. Търговско-индустриалната камара в Русе сътрудничи със Столарското училище и занаятчиите, самият Вондрак е дългогодишен председател на Столарското сдружение. Инициира създаването на месечно списание „Модерно столарство“ за „вътрешна мобелировка и декораторство, тапицерство, резбарство, стругарство и строително столарство“ с редакционен комитет Бижо Хр.Бижев, Йосиф Вондрак, Христо Трифонов, Юрдан Юрданов и Никола Стефанов.
Архитектите, чуждестранни и български, проектират прекрасните сгради в Русе, Йосиф Вондрак и неговите ученици ги обзавеждат. Отминават първите години след Освобождението, когато заможните русенци внасят от Виена с параходи по река Дунав красиви мебели. Красивите домове и обзавеждане подобряват бита и самочувствието на русенци, а именно че могат да се мерят с виенчаните, с европейците. Имат градска градина, поддържана от Нойвирт, с красиви статуи от русенския скулптор Владимир Владимиров, ресторанти, сладкарници, Градски театър, пристанище и Баничките /прочут плаж/.
Ех, хубаво се живееше в Русе
често въздиша моята баба Мария!
Авторитетът на Вондрак расте и той получава поръчки от двореца за изработване на обзавеждане на резиденцията в Евксиноград - легендарният кабинет в бяло на царица Елеонора, спалните от пирамидален махагон и столовата от палисандрово дърво. Въвежда изящните чуждестранните фурнири на българския пазар,холните и кухненски гарнитури с прочутите столове и канапета Тонет.
Славата на училището и директора Вондрак расте. Клиенти на Столарското училище са русенци от всички поколения - изработват се изящни люлеещи се дървени кончета за момченцата и детски колички за куклите на момиченцата, а за старците оригинални бастуни с резбовани дръжки. Голямо признание е избирането му за експерт по интериора на българските павилиони на следните международни изложения - Лиеж 1905, Милано  1906 и Лондон 1907. По време на The Balkan State Exhibition - London 1907 работи по оформлението на павилиона с големия български художник проф.Хараламби Тачев и резултатите се оценяват високо от журито и посетителите. Участва с проект изработен в училището и печели медал. Дори естет и критик, като цар Фердинанд изказва възхищението си. Вондрак и Тачев стават приятели и работят съвместно по други проекти.
На 1 февруари 1915 година Йосиф Вондрак 
напуска директорския пост и се установява на частна практика
Дълбоко свързан с училището, макар и в напреднала възраст, скоро той се връща в него като учител. Многократно получава награди за участия в изложби в страната и в чужбина, между които и „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен и „Св. Александър“ III степен за организирането на Занаятчийската изложба в Русе през 1899 година. Член на масонската ложа. 
Оценявайки заслугите на Йосиф Вондрак за развитието на столарския занаят и за напредъка на професионалното образование в България, неговите колеги и ученици устройват тържествено честване на 30-годишния му юбилей като преподавател.
Димитър Димов казва през 1927 година в реч по случай честванията - „Йосиф Вондрак идва в малка България и поставя на солидни и модерни начала нашето столарство. През течение на 30 година той работи упорито и неуморно за неговия напредък и успява да го издигне на висота, която го доближава до европейското. Който е виждал в странство мобилни изложби, ако е имал възможност да посети и изложбите, които нашите столарски училища уреждат в края на учебните години, ще се е убедил в истинността на твърдението, че мобилите, които се изработват, се приближават до тези, които се изработват в Западна Европа. В своята трудна дейност Йосиф Вондрак е намерил подкрепа и насърчение от своите питомци. Днес той с задоволство може да каже: „Чуй бре!
Моите момчета не ме засрамиха. Те ме разбраха и продължиха делото ми с усърдие
и пълна вяра в успеха,като продължиха да го усъвършенстват! Те работеха и работят още за културната слава на България! Това е моята най голяма награда!“.
Йосиф Вондрак прави дарение от 20 хиляди лева за образуването на фонд на негово име. Целта на дарителя е да поощри издирването, възобновяването и усъвършенстването на „старобългарския стил в областта на мебелировката и вътрешната архитектура на българското жилище“. Капиталът на фонда трябва да се увеличава от суми, отпуснати от държавата, окръжната постоянна комисия, търговско-индустриалните камари, лотарии, дарения и други. Когато достигне сумата 100 хиляди лева, от приходите му се учредяват три парични награди за проект на мебели или на цели стаи в български стил. Кандидатите за премии трябва в момента да учат или да са завършили столарски професионални училища в България.
Дарението е прието от учителския съвет на училището. Фондът е образуван вероятно през 1928 година и се управлява от учителския съвет по специален правилник.
Йосиф Вондрак умира на 30 ноември 1934 година в Русе. Изпратен е тържествено, с почит и обич от съгражданите си, реализирал своята българска мечта. Той е епоха в българското столарство, личност от местно, национално и европейско значение, защото 
създава русенска мебелна школа
която съчетава виенски конструкции с орнаменти и украси от древната българска дърворезбарска школа. Шедьоврите на Столарското училище в Русе се намират в Париж, Берлин и Рим. В периода, в който Вондрак твори, в града ни се намират повече от десет чуждестранни консулства. Консули, вицеконсули и чиновници от тези чужди представители са редовни клиенти на мебелиста. Мебели, бюра, цветарници, изящни дърворезбовани рамки за картини, красиви дървени кутии за бижута напускат България заедно със собствениците чужденци. Тези предмети са някъде по света, те са движимо културно българско наследство, но вероятно дори настоящите им притежатели не знаят този факт. В цивилизованите европейски държави движимото и недвижимо културно наследство се пази и описва, съставят се каталози, то се съхранява в държавни и частни музеи и домове. Те се гордеят с него и го показват пред света. Вероятно ще кажете, сгради се рушат, а какво остава за мебелите. Но не е точно така - рушат се само нещата, оставени без грижа! Има българска поговорка „Вода газим, жадни ходим“. Вярвам, че новото поколение ще се постарае да спаси това движимо и недвижимо културно наследство и да му отреди достойно бъдеще.
Йосиф Вондрак оставя светла диря в сърцата на съвременниците си, а за следващите поколения може да стане емблема за каузата - амбициозният, талантлив и работлив човек може да просперира и в България. И в Русе!