„Дунав“ продължава да е голямата и приятна изненада в първенството на Първа лига. С 10 точки от 4 кръга отборът дели върха с „Черно море“ и само малко по-лошата му голова разлика го държи на втора позиция. Това е мечтан старт с отличен актив предвид идните тежки мачове срещу отборите с големи претенции, дебели портфейли и връзки. А и щабът си го каза - всяка точка, събирана с усърдието на пчелички, ще е безценна в борбата за утвърждаване в елита. 
Русенските футболисти изиграха в Пловдив две коренно различни полувремена. Преди почивката топката се подаваше главно и бавно по ширината на терена, темпото не беше високо, а в атака липсваха острота и идеи. Повечето действия в офанзивен план бяха дългите топки към Мирослав Будинов, който трябваше да ги сваля с глава или да ги препраща към фланговете. Единствената по-сериозна опасност пред вратата на „Локомотив“ /ГО/ бе техничният шут от фаул на Ивайло Раденцов. В тези минути съперниците от Горна Оряховица изглеждаха малко по-резки, бързи и опасни.  
Фантастичният гол на Антон Огнянов от пряк свободен удар като че ли свали изведнъж оловото от футболистите в сини екипи. След което тимът направо полетя и наложи почти тотална доминация.   
Този сценарий не върви за първи път - когато отборът поведе, сякаш му порастват криле, играе вече с друго настроение, показва характер и завидно самочувствие. Второто попадение на Будинов окончателно смъкна оковите на напрежението и „Локо“ бе сломен за какъвто и да е било обрат.  
Любопитният въпрос, който неминуемо ще застане на дневен ред, е каква ще бъде реакцията на „Дунав“, когато първи получи гол. Защото ще има и такива мачове. Дали отборът ще се огъне в ролята на догонващ или ще покаже бойкост и непримиримост в търсене на добър резултат! Ей в един такъв мач ще се види колко корав всъщност е русенският тим. 
Старши треньорът Веселин Великов заложи на същия състав като в мача срещу „Пирин“. И няма как да избере друга композиция, след като напипа най-вярната единайсеторка на този етап. Като цяло, със съвсем леки може би колебания, защитата отново се справи добре. Джалилов, Марем, Милчев и Атанасов допуснаха някои грешки, но ги компенсираха с хубаво и навременно подсигуряване. Халфовата линия, която почти отсъстваше в градивен план през първото полувреме, се активизира в първите минути след почивката, а след гола на Огнянов превзе напълно средата на терена и обезличи полузащитниците на „Локомотив“. 
В тези минути се понрави и работата на отбора в атакуващ план. Юлиан Ненов, чийто актив преди почивката беше зле изпълнен фаул и две неточни центрирания, почна да налита по целия фронт на атаката. Веднъж пък остави далеч зад себе си и на място младежкия национал Венцислав Керчев. Направи го с рязък демараж, въображение и техника. 
Миро Будинов изкара по традиция нова серия от черна „миньорска“ работа. Вярно, голът, който вкара, спокойно може да бъде записан в графата „Вересии“ на Стефано Кунчев, но пък Будинов заслужаваше да се разпише. 
Какво да кажем за Антон Огнянов - изпълнението му от фаул закова като пирон вратаря Кунчев. Колкото и пъти да гледаме този фаул, топката нарисува такава причудлива траектория, че Кунчев нямаше никакъв шанс. Истински капещ лист, какъвто измисляха навремето бразилските майстори Ривелиньо и Едер. И не само заради този фамозен удар Огнянов бе избран за играч на мача.