Само преди дни русенецът Стелиан Стефанов се завърна от световно първенство по водомоторен спорт в Естония, в което завоюва престижното шесто място в клас F125. За тези, които са далече от тази материя, се налага да уточним, че във водомоторните спортове се броят и получават купи местата до шесто включително. Освен това въпросният клас се развива в България от миналата година, което прави постижението на капитан Стефанов още по-впечатляващо. 
Към Талин Стелиан Стефанов потегля със своя екип от двама колеги механици, като заедно натоварват състезателната лодка на ремарке към колата на капитана. И така се отправят на път - за цели три дни. От България през Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Литва, Латвия - и до Естония. През Украйна пътят ни би бил значително по-кратък, но отивахме на състезание, затова нямахме време за каквито и да било авантюри, в това число и за изненади по границите, коментира спокойно русенецът. Затова избрали дългия маршрут, който все пак е достатъчно живописен. Макар че и за тримата - за Стелиан Стефанов, Теодор Любенов и Стефан Бойчев, едва ли природните гледки и урбанистичните пейзажи са чудо невиждано, тъй като са пътували достатъчно по Европа. 
Е, и по този маршрут не минало без приключения. Понеже на отиване към Талин колата дала дефект, тримата решили да проверят всичко много добре, за да пътуват спокойно на връщане. Останахме след състезанието в Талин, 
разпънахме палатките в един от парковете на естонската столица
пихме по биричка и си легнахме, разказва кап.Стефанов. На масичката отвън останали няколко бири, 2 кутии цигари и чантичката на единия - с маса документи, банкова карта и 50 български лева. На сутринта като станали, гледат: няма ги бирите, няма ги цигарите, чантата захвърлена в храстите, като оттам липсва само банковата карта. За щастие, документите били налице. Така че след като успели да блокират банковата карта и да огледат автомобила, тримата русенци потеглили обратно - с усещането, че все пак „леко са минали“. 
„Радвам се на шестото място - още повече, че миналата година на световното в Италия, което се проведе в Сан Назаро на река По, аз останах седми, изпревари ме един германец. Тази година аз него го оставих седми. Първи се класира италианец, втори е естонец, трети - поляк, четвърти е унгарецът. Преди мен пети стана състезателят на Русия, всъщност на „Газпром“ - то си е направо държавата „Газпром“. 
Аз само ремаркето му не мога да купя, да не говорим за останалото оборудване
Хората си ходят на състезания с екипите - италианецът беше дошъл с производителя на двигателите на лодката, той му подготвяше всичко. А пък аз съм си механик, аз си глася лодката преди старта, колегите ми помагат за пускането й - задължително трябва да има двама души отпред и отзад“, разказва Стелиан Стефанов. Важното е, че отново доказал себе си, доказал е русенската школа, независимо какво му струва това.
 А въпросната русенска школа по водомоторен спорт вероятно, ако имаше как, щеше да фигурира като индекс в кръвната му група. Първото му влизане в лодка е през 1986 година, тогава е ученик в първи курс в Техникума по речно корабостроене и корабоводене. Обичам Дунава, обичам лодките, обичам скоростта, признава мъжът. И това едва ли е просто плод на случайност. Защото Стелиан Стефанов е син на големия български състезател и световен вицешампион по водомоторни спортове Васил Маринов. Заслужилият майстор на спорта загива през 1982 г. по време на едно състезание във Виена. Тогава Стелиан е едва 12-годишен. Но ето че 4 години по-късно 
генът се събужда и разчертава живота на момчето
През въпросната 1986-а една група ученици отишли на стаж в Морския клуб към тогавашното ОСО. Първото му състезание било през същата година - в Никопол. 
Тогава в България има около 30 клуба по водомоторен спорт, само в Русе те са пет. Сега от онова „имане“ не е останало почти нищо. Както и преди, русенският клуб е в Морския клуб. Разликата между „сега“ и „някога“ е най-вече в условията, с които разполагат състезателите. Днес на практика всеки от тях е оставен на самия себе си - независимо че когато се явява на състезания, представя България и града, откъдето е клубът му. За да излезе на световния турнир в Талин със знамето на Бълария, Стелиан Стефанов сам си купува лодката - взема я на старо, 3-годишна, струва 2500 евро, моторът й - още 3000 евро. Нова лодка с оборудването е поне 10 000 евро, не можем и да си помислим за такъв лукс, казва мъжът. Средствата, с които трябва да разполага един състезател, не са никак малко, така че всяко участие задължително преминава през такива финансови изпитания, обяснява русенецът. По пътя си към титлите той понякога среща разбиране и е благодарен на четири русенски фирми, с шефовете на които споделят страстта към екстремните спортове. Но би могло да бъде и далеч по-добре.
Самият Стелиан Стефанов никога, при никакви обстоятелства не е обръщал гръб на своята втора същност - спорта. А и работата му е свързана все с водата. С изключение на самото начало - след казармата започва работа в автосервиз. Очевидно се справял добре и това скоро се разчуло. И постепенно започнали да го търсят, особено собственици на моторни лодки. Така започнал след работно време да поддържа и лодките на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. А не след дълго ИАРА получили катер за инспектиране на риболова по Дунава и 
поканили Стелиан Стефанов да работи като капитан на катера
Десет години той патрулирал по реката, проверявал рибарските лодки, откривал винтерите, заложени от презиращи закона през забранения за риболов период. По едно време чак ми писна до ходя по съдилища - на практика почти всички бракониери обжалваха актовете, които им съставяхме, за жалост, нерядко се оказваше, че те са „прави“, усмихва се кротко капитанът. 
От три години отново води патрулен катер - на дирекция „Речен надзор“. Той е не само капитан и изпълнява инспекторски функции, но е и отличен техничар, освен това като види проблем, веднага се хваща да го реши, винаги е готов да помогне - винаги може да се разчита на него, казва за Стефанов началникът на „Речен надзор“ кап.Иван Жеков. Понякога си мисля, че хора като него стават все по-малко - той не търси начин да каже как няма да стане, а просто прави така, че да стане, обяснява кап.Жеков. И добавя кратко: „Като виждам такива хора като него, си мисля, че не всичко е загубено“. 
Въпреки че не губи кураж и явно не е от хората, които капитулират пред проблеми, Стелиан Стефанов все пак не крие огорчението си. В момента в клуб „Васил Маринов“ активно се занимават 7-8 човека, механиците са десетина. 
Клубът е с богата биография, в него има състезатели с титли и медали
има заслужили майстори на спорта, всички те помнят далеч по-добри времена само преди няколко десетилетия. Има и няколко деца, които също са покръстени в любовта към скоростните лодки. Но е трудно с тренировките. На Дунава е много трудно, а за деца е практически невъзможно да тренират, казва Стелиан Стефанов. По реката плават дънери, крият се много опасности, които се добавят към и без друго съществуващия риск в този спорт, в който непълнолетните задължително се придружават от родител. Най-доброто място за тренировки е на езерото в Николово, убеден е Стефанов. И припомня, че преди време именно там са се провеждали тренировките. Нещо повече - плаца на езерото ние го изляхме навремето, за първите турнири по водомоторни спортове, за международните състезания, казва капитанът. 
За младите, които проявяват интерес към този спорт, е важно да могат пълноценно да тренират, да им се осигурят поне нормални, ако не оптимални условия, казва медалистът, който е и член на управителния съвет на федерацията по водомоторни спортове в България. Самият той е предал „бацила“ на двамата си синове - на 24-годишния Искрен и на 16-годишния все още ученик Светломир. И за двамата вече мекото или по-рязко ръмжене на мотора на лодката се е превърнало в познат и близък звук. За стаен ужас на майката. „Притеснява се - нашият спорт е сложен, скъп и рисков. 
Все има излитания, падания, счупени ребра
крака, случват се и други неща. Няма начин моторджия да не падне - и с лодката също. Затова винаги се правят и застраховки. Ако човек пита жена ми Десислава - най-добре е всички лодки да са заключени!“, казва капитанът. И уточнява, че всъщност Десислава, която работи в Русенския университет, някога се е занимавала даже много активно с подводно ориентиране... 
Стелиан Стефанов си мечтае за по-добри времена за водомоторния спорт. А докато те настъпят /защото кой може да каже със сигурност, че няма да настъпят?!/, той не спира да действа. „Ето, сега в събота и неделя имаме турнир в Ряхово, а в клуба постоянно гледаме да се обновяваме, доколкото ни е възможно. В момента си изработваме една лодка от стъклопласт, правим я с децата, които тренират, работим и по друг проект за юноши. Не спираме. Пък и нали ако някой реши да ни помогне с нещо, ние трябва да сме готови за по-добрите обстоятелства - а не да започваме тепърва от нулата!“, убеден е русенският капитан от клуб „Васил Маринов“.