Ролята на българката не е в това да раздува политически страсти. Издигната над тях, нейната обществена мисия е да бъде връзката между политически разединителните елементи, за една обща надпартийна културна работа, за тържеството на висшата правда и справедливост, които нямат партийна принадлежност. /Екатерина Каравелова

Галина ДЖУРОВА
Екатерина Великова Пенева-Каравелова е родена на 21 октомври 1860 година в Русчук, в „болярската махала“ Вароша. Баща й - кожухарят Велико Пенев - е преселник от Арбанаси. „Зная, че къщата, в която съм била родена, бе на брега на Дунава. Реката ми се виждаше много широка и насрещният нисък зелен бряг привличаше погледа“, спомня си тя. Съществен принос за нейното бъдеще има леля й по бащина линия Кирияки Минкова, съпруга на известния русенски търговец Тодор Минков (вуйчо на Тодор Минков, основателя на известния Южнославянски пансион в руския град Николаев). Киряки се ползва с авторитет сред русчушкото общество. Финансира благотворителното дружество „Добродетел“ и има голямо влияние сред жените. Нейна е идеята да заведе 10-годишната Катя да учи в Русия. В статии на нейни изследователи 
погрешно се говори за Кирияки като за майка на Тодор Минков
Катя и Тодор не са братовчеди и нямат никаква роднинска връзка помежду си. През 1870 година Екатерина Пенева напуска Русчук. След кратък престой в Южнославянския пансион в Николаев и в Левашевския пансион в Киев Тодор Минков я настанява в Москва - в дома на запасния генерал Всеволод Николаевич Лермонтов. Семейството му заема видно място в московския светски елит. Записват Катя в Четвърта московска женска гимназия, която завършва след осем години със златен медал. Момичето живее в среда, в която се говори френски, четат се западноевропейски списания, а всеки роман на руските писатели и други класици на световната литература се очаква с нетърпение. Лермонтови са абонирани за сп. „Revue de deux mondes“ - прозорец към западноевропейския свят. Дамите носят бижута с брилянти, баловете са блестящи, а театралните спектакли - незабравими. На училище се отива с карета, на капрата е лакей в генералска ливрея, а вкъщи масата е обслужвана от лакей с бели ръкавици, който се обръща към българката с „Ваше превъзходителство“. Коя девойка на тази възраст не би се главозамаяла и възгордяла, не би искала завинаги да остане във висшето общество? Но здравият български дух държи момичето далеч от суетата и тщеславието! Москва с цялата си материална и духовна култура 
превръща свитото българско дете в млада жена с дълбочина на мисълта и убедена реформаторка
с европейски вкус.
Избухването на Руско-турската война през 1877 година и последвалите събития усилват тъгата на девойката по отечеството й. На 3 август 1878 година Катя напуска Москва, за да се върне в родината си, която не е виждала от осем лета! На 12 август пристига в Русе, ненавършила 17 години, с душа, пълна с образи от руската литература. Да се направи такъв рязък преход, колкото и напредничав да е Русчук през 70-те години на 19-ти век, е голям стрес за всеки, но не и за Екатерина Пенева! През 1925 година, в своите спомени, Екатерина Каравелова предава първите си впечатления от Русе: „Докато бях в Русия, аз си рисувах родния град разкошен, с широки улици, високи къщи. Когато ме дразнеха, че не ще мога да си намеря къщата, аз негодувах... Но в мое[то] 8-годишно отсъствие, стори ми се, че зла магьосница се подиграва с мене. Обикаляме ние с кола из града, минаваме из разни улици, тесни, криви, без високи къщи и аз не мога нищо да позная...“.
Тук се сблъсква и с все още битуващите патриархални нрави на русчушкото общество. Едно от малкото забавления, които Екатерина Пенева може да си позволи, са разходките на кон из русенските околности. По този повод в русенския вестник „Славянин“ излизат присмехулни и заядливи антрефилета, писани от неговия редактор и собственик Тодор хаджи Станчев. В тях той съветва русенския митрополит, председател на училищното настоятелство, да не назначава такава учителка, която
„насажда разврат като препуска на кон - набелена, начервена за общ съблазън на гражданството, което негодувало“
Екатерина е възмутена от тези откровени лъжи и не разбира това отношение към нея. 
В края на септември 1878 г. младата учителка пригодява стая в дома си и взема няколко деца на различна възраст да ги учи. Разпределя ги в три класа - подготвителен, първи и втори клас. Преподава им всички предмети, както и руски, френски и немски език. Скоро получава писмо от Петко Каравелов, по това време вицегубернатор на Видин, с което й се предлага  учителско място във видинската гимназия, но тя тактично отклонява поканата.
В късната есен на 1878 година писателят Любен Каравелов се установява в Русчук с печатницата си, където остава до смъртта си. Брат му Петко Каравелов, при честите си посещения в града, посещава Екатерина и двамата разговарят с часове. Те се познават още от Москва, където той е бил студент. Тя го възприема като учител - „удивителен събеседник, интересен, разнообразен, с неизчерпаем избор на теми, една от друга по-занимателни и поучителни за мене“, но неговото отношение е съвсем друго. След няколко срещи той й предлага женитба. Вежливият отказ е подсилен с аргумента, че мечтата й е да учи в Медицинската академия в Петербург. През януари 1879 година Петко Каравелов, тогава на работа в Търново, възобновява предложението си. И този път последва отказ.
В края на учебната 1878/79 година е проведен годишен изпит с учениците на Екатерина Пенева. На него присъстват учители от Мъжката гимназия. Изпитът минава блестящо - въпреки лошия български език, широките познания на учителката и нейното старание са дали резултати.
 През август 1879 г. Петко Каравелов държи политическа реч в Русе, която му осигуравя избора за депутат в Първото обикновено народно събрание.
След избирането му през 1879 година за княз на България, Александър Батенберг пристига в страната през Русе.
Организирано е тържествено посрещане. 
На Екатерина Пенева е възложено приветствието към княза
Тя си спомня: „В далечината се подава конница, колкото по-близо, толкова по-гъст облак прах ги окръжава и се носи насреща ни. Вие се пред арката, трима-четирима вече навлизат... и аз се изстъпям с букета в ръка, подавам го на един млад, хубав човек, който се навежда от коня да чуе по-добре думите ми“.
Следобед князът с малка свита посещава Мъжката гимназия, а тяхна преводачка е младата учителка. Вечерта има бал в Ислях хане, в негова чест. При отпътуването си на следващия ден князът, явно впечатлен от интелигентността и културата на своята преводачка, й предлага учителско място в София. Тя сдържано отказва княжеската милост.
През втората учебна година - 1879/80, Екатерина Пенева е  назначена за главна учителка на девическите класове, помещаващи се в Мъжката гимназия. „Всецяло бях отдадена на учителствуването си. Трябва да призная чистосърдечно, че нравствено удовлетворение изпитвах само в гимназията. Децата бяха послушни изобщо и моите ученички ме почитаха и обичаха“, разказва тя след години.
Постепенно обаче осъзнава, че преместване в София би допринесло за по-голямата й пълноценност в професията. Запитва в писмо Петко Каравелов дали няма свободно място за учителка по литература в Софийската гимназия. В отговор той пристига в Русе. Всеки ден я посещава и техните дълги разговори помагат на Екатерина да прозре духовната близост помежду им. Когато един ден
Каравелов за трети път й прави предложение за женитба и тя най-сетне се съгласява
„Отдавна лишена от духовна храна, аз с истинско удоволствие го слушах и почнах да се интересувам от неговите кроежи и малко нещо да проумявам от политиката на консерватори и либерали... Подвижен, жив, изцяло отдаден на Отечеството, което аз обичах отдалеч и на служение на което аз мечтаех да се отдам, той ме караше често да се замислям, че аз като че ли по-малко обичам това желано, бленувано в Русия Отечество, защото моето служение в тесните рамки на училището с 2 класа ми се виждаше нищожно в сравнение с всички интереси и разнообразни въпроси, които вълнуваха Каравелова“. На 4 октомври 1879 година са разменени годежни пръстени. За кум е избран Иван Стоянов-Соларя, известен търговец на сол и голям родолюбец. Венчавката е определена за 13 януари 1880 година. Наета е квартира от 2 стаи и кухня в къщата на Георги Дряновски, близо до родната къща на бъдещата булка.
На 21 октомври се провеждат изборите за Първо обикновено народно събрание. Либералната партия печели мнозинство и Петко Каравелов заминава за София. Това е рожденият ден на Екатерина - тя навършва 18 години.
Определени среди в Русе започват да интригантстват, че „Каравелов е стар“, „голтак“
разни клюки и измислици се разнасят по негов адрес, но нищо не разколебава бъдещата му съпруга.
Венчавката е в църквата „Св. Троица“ в Русе. С шейни идват да вземат булката. В църквата ги чака митрополит Григорий. Въпреки че никакви покани не са разпращани, около църквата е многолюдно. Младоженците се притесняват от толкова приковани очи, не могат да се усмихнат дори...
Петко Каравелов става министър на финансите в правителството на Драган Цанков и в началото на юни 1880 година съпругата му заминава за София, където става негова сътрудничка и секретарка. Почти всяка година, през лятото, се връща в родния си град. На семейство Каравелови се раждат три деца. Първата дъщеря - Радка - умира преди да навърши три годинки. Втората - Виола (1884-1934) - е съпруга на известния журналист и общественик Йосиф Хербст, безследно изчезнал по време на априлските събития от 1925 година. Третата дъщеря - Лора (1886-1913) - е съпруга на българския поет Пейо Яворов. За тяхната любов и фатален край са изписани стотици страници.
От 26 юни 1884 година до държавния преврат на 9 август 1886 година Петко Каравелов е министър-председател. На този пост той осъществява най-значителното си политическо дело - Съединението на България.
Вестта за Съединението заварва Екатерина Каравелова в Русе
Още през август тя пристига с дъщеря си Виола за празнуването на 1 годинка на детето. През нощта на 6 срещу 7 септември русенци й устройват шумна овация: „...през нощта градът се събуди от бумтение на всевъзможни музики, гръмогласно „ура“. Някой дотърча у дома, високо оповести, че станало „Съединението“, че народът се весели и ликува, че иска да дойде да поздрави „жената на Каравелова“. Трескаво се обличам и безотчетни мисли ме вълнуват. Излизам на сундурмата и заставам до гредата, която подпира стряхата, вече „урато“ е пред портата. Кръстник Иван Стоянов пръв влиза и ми повтаря чутата вече вест. Дворът е пълен с тълпа, която е опиянена от станалото „велико“, „радостно“, народно събитие. „Да живее България! Да живее Каравелов!“ И като няма Каравелова, ръце посягат мене да дигнат и да честват. До пристигането на княза Русе все имаше празничен вид, бъчви се изкарваха на мегдани, черпеха се хората и залюляваха десетредно хоро“.
На сутринта, по поръка на Петко Каравелов, Екатерина се среща с Батенберг: „Князът много смутен пред неизвестността. Дядо Григорий по-черен от нощта, по-тъмен от облака“. По-късно, на път за Румелия,
князът й благодари с телеграма от Шипка за „смелостта и вярата“ които разговорът с нея са му вдъхнали
При окончателното си напускане на България, с Манифеста от 26 август 1886 година, князът назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Стамболов бързо взема властта в свои ръце. Каравелов напуска на 1 ноември, съкрушен от упражняваното насилие в полицейските участъци. По време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари 1887 година той и негови съмишленици са арестувани. Съпругата му обикаля европейските дипломатически агенти в София с настойчива молба да се застъпят за затворниците. Намесата на дипломатите този път ги спасява, но омразата на стамболовистите се засилва. През 1891 г. Каравелов е обвинен за връзка с убийството на министър Белчев. Осъден от Военен съд, през 1892 година е затворен в Черната джамия. Негов защитник пред съда става Алеко Константинов, който по професия е юрист. Безогледната политическа борба не пощадява и съпругата му.
На 30 ноември 1891 г.
Екатерина Каравелова е поставена под домашен арест
На 10 февруари следващата година е изправена пред съда по обвинение в предателство заради търсената от чуждите дипломати в България помощ. Съдебният заседател Калпакчиев, съмнявайки се в нейната вина, се допитва с русенския митрополит дядо Григорий. Той го съветва да гласува по съвест. Това я спасява от смъртта. Докато трае процесът, за да може да преживява, Екатерина Каравелова се преселва в Русе: „Живяхме със заплатата 50 лв., които получавах на ръка за уроци в Католическото училище, и с хонорара, който покойният Данов (Христо Г.Данов - б.а.) бе наредил да ми се плаща в неговата Русенска книжарница срещу внесени от мене ръкописни коли, и с малкия хонорар, който получавах за кратки преводи в „Библиотека“, който хонорар ми се предаваше чрез дядо Григория, Русенския владика, който до края на живота си ни остана добър, искрен приятел“.
През 1901 година Петко Каравелов за трети път става министър-председател, а Екатерина Каравелова отново е учителка в Първа софийска девическа гимназия, където работи до смъртта на съпруга си на 24 януари 1903 година. 
Въпреки тежката загуба, продължава да взема дейно участие в обществения и културния живот на страната. Застава начело на женския комитет за освобождаване на девойки-боркини в Илинденското въстание от турските зандани. Взема участие в свиканата на 28 март 1904 година в Лондон „Македонска конференция“ под председателството на Д.Брайс и Н.Бъкстон. 
След Ньойския диктат на 24 септември 1919 година изготвя протеста, който Българският женски съюз изпраща до женските съюзи в чужбина
Избрана е за председателка на българската секция към Международната женска лига за мир и свобода. На конгреса на лигата в Дъблин горещо защитава националната кауза на българския народ. В продължение на дълги години Екатерина Каравелова е председателка на Българския женски съюз.
След 1886 година се отдава и на писателска дейност. Пише политически фейлетони, литературна критика, преводи. На страниците на вестник „Търновска конституция“ излизат нейните подлистници под различни псевдоними. Владее руски, френски и немски език. Превежда Толстой, Достоевски, Юго, Мопасан, Флобер, Дикенс и др. 
Екатерина Каравелова близо 25 години е в центъра на политическия живот в България. Нейният принос за гражданското израстване на страната в културно и социално отношение е оценено по достойнство от съвременниците й. Награждавана е с многобройни отличия, като най-ценното сред тях е  орденът „За човеколюбие“ под №8 (от него до 1930 година в България са връчени само два броя). Остава в съзнанието на българина като първата разкрепостена и гледаща към Европа жена, жена от изначално европейския Русчук.