Тоталният летен хит „Pokemon Go“ завладя Русе броени дни след дебюта на играта в началото на юли в САЩ. И по улиците на града се появиха малки и големи покеманиаци, забили нос в смартфоните си в търсене на чудатите същества, които са над 250 вида.
Играта протича навън и това е голямото й предимство пред останалите игри за смартфони, защото тя изкара по улиците и парковете младежи, които през последните години живеят повече в социалните мрежи, отколкото в заобикалящата ги действителност. Реалното местоположение на играчите се съчетава с виртуални анимирани същества - покемони, които те трябва да уловят, да водят битки и да тренират. Съществуват pokestop-ове, които са реални места - най-вече статуи или паметници. Оттам могат да се набавят необходимите провизии като отвари, покетопки и яйца за хващането на анимираните животинки. На всеки пет минути се зареждат нови провизии на дадена спирка и играчите могат да се възползват от това.
В парковете и центъра на града има най-много спирки и покемони за ловене
но те могат да бъдат засечени и в домовете на феновете на играта.
Естествено, има трикове за по-лесно улавяне на покемони. Чрез така наречения „Lure Module“ виртуалните същества се привличат от смартфона в рамките на 30 минути от покеспирката, където модулът е активиран. Освен това от него могат да се възползват и други хора, за да ловят покемоните. За тези, които искат индивидуално да привличат животинките, има режим „Incense“.
След тези кратки разяснения как се играе играта, тръгваме с приятелка да проверим кои са най-подходящите места за лов на покемони в Русе. Първо отиваме в парка, където има най-много покеспирки и където знаем, че ще хванем повече животинки.
Първата спирка, която телефонът засича, е Вазата
Оттам може да си набавим провизии, които ще ни помагат в лова - топки, отвари и др. 
Продължаваме към Английска гимназия „Гео Милев“. Там има три спирки - паметниците на Любен Каравелов и на Гео Милев и заведението „Баба Яга“. Така че много по-лесно хващаме покемоните. Оказва се, че две момчета на отсрещната пейка също играят и са пуснали режима „Lure“. Възползваме се от него, без да включваме нашия, и благодарение на това улавяме два покемона в рамките на 1 минута.
И макар че около гимназията има най-голям шанс ловът ни да е успешен, решаваме да продължим в парка и се насочваме към розариума. Там се оказва, че
всяка статуя е покеспирка, а наоколо е пълно с покемони
Засичаме Bellsprout, Slowpoke, Zubat, Spearow, Pidgey, Rattata, Oddish, Poliwag, но не успяваме да ги задържим в топките. Затова решаваме да се отправим към реката. Минаваме покрай „Кенора“ и се натъкваме на поредната статуя на момичето гимнастичка. Дотук в рамките на около четиридесет минути сме хванали шест вида покемони: Abra, Spearow, Jigglypuff, Drowzee, Eevee и Caterpie, някои от които се повтарят. 
Когато слизаме на кея, засичаме две спирки - на Музея на транспорта и един от старинните влакове до него. За наша изненада наоколо няма много покеманиаци, но това най-вероятно се дължи на горещината. Не успяваме да уловим нищо и се връщаме към Английската. Там засичаме още спирки - графитите върху стените на гимназията и празния фонтан, от които си набавяме нужните провизии. 
Сядаме на една пейка до училището и пускаме режима „Lure“.
Най-подходящите места за активирането му са там, където се засичат няколко покеспирки
както е и в този случай. Приятелката ми обяснява, че ако сме повече хора, всеки може да пусне режима на различна спирка и така да увеличим шанса си за хващане на покемони.  Изчакваме да минат тридесет минути, в които обаче удряме на камък и не ловим нищо. Решаваме, че за днес обиколката ни приключва.
Любопитно ми е защо хората толкова много харесват „Pokemon Go“ и разпитвам тук-там. Отговорите на феновете се припокриват. Казват, че тази игра е по-различна, защото изкарва хората навън. Освен това може да се играе по групи, а някои допълват, че им допада самият лов. 
Накрая, след като и аз съм ловила покемони, се чудя още колко време ще срещам покерусенци, забили носове в екраните на телефоните си.