Тодор Ангел е председател на българското общество в окръг Телеорман и зам.-председател на Съюза на банатските българи, една от над 15-те организации на българите в Румъния. Тодор Ангел бе на посещение в Русе и разговаряхме с него за българите в Румъния, за отношението им към България и за нуждата от засилване на общуването между хората от двете страни на река Дунав.

- Г-н Ангел, вие сте представител на българите в Румъния, представете се, ако обичате.
- Казвам се Тодор Ангел или Ангелов. Представлявам българската общност в окръг Телеорман, а Алина Матей, с която съм тук - българите от град Александрия. Съветник съм на депутата Николае Миркович, който е представител на българското малцинство в румънския парламент и секретар на Камарата на депутатите в парламента. Знаете, че всяко малцинство има по един представител в румънския парламент. Нашият депутат за 11-и път е секретар на Камарата на депутатите, което не е административна длъжност, а изборна. Едновременно с това Миркович е председател на Съюза на банатските българи в Тимишоара. Ние се гордеем с нашия депутат, защото благодарение на него от миналата година в Румъния имаме Ден на българския език и 24 май вече е официален празник на българите. За този закон парламентът гласува с пълно мнозинство. Законът е важен и защото това означава финансиране на дейността ни.
- Представлявате българите в окръг Телеорман и сте секретар на депутата Миркович. Къде живеете и работите?
- Живея в град Александрия, но съм от село Изворите, на румънски Извоареле. Това е първото село оттатък река Дунав срещу Свищов в посока Александрия. 94% от населението на Извоареле сигурно е българско. Там живеят около 3000 души и от тях поне 2800 са българи. Дедите ни са дошли тук преди 200-300 години, за да избягат от турския гнет. Не зная дали знаете, но град Александрия също е основан от българи. Има доказателства, документи за това, така че ако ви е интересно, заповядайте в Александрия. 
- Колко българи живеят в Румъния?
- Трудно е да се каже, защото официалните данни и действителността много се разминават. Неофициално българите в Румъния са над 200 хиляди, в окръг Телеорман българите са около 5000 по време на преброяването, но това няма как да е така. Вземете само банатските българи. Те са много повече, отколкото сочи преброяването. Те и сега са едно цяло, католици са, всички отиват на църквата и това ги обединява. Затова и на работа, и на веселба са заедно. Преди Извоареле имаше за кмет българин, но на изборите сега не го избраха. Вижте, българският дух се пази на много места. Например в Стар Бешинов - сигурно знаете, че Христо  Стоичков е почетен гражданин там и стадионът беше наречен на негово име. В градчето Бранеш също живеят българи католици, там гонят злите духове. Българи има около Букурещ, в Отопене, Драгомирещ, Мъгуреле, В Букурещ има квартал Чурещ сърб, но там не са живели сърби, а българи. Просто са се наричали сърби, за да спасят кожата.
- Коя е причината преброяването да отчита само 5000 българи в окръг Телеорман, самите наши сънародници ли не желаят да се идентифицират като такива или пък има манипулации, упражнява се натиск?
- Мисля, че българите не се идентифицират като българи от уважение към майка Румъния. Историци казват, че Румъния е втората майка на българите, това го казаха  и премиерът Бойко Борисов, и президентът Росен Плевнелиев при посещението си в Румъния неотдавна. 
Ние, българите в Румъния, може би сме наследници на големи хора, които са се борили за свободата на България. Нашето село е срещу Свищов и всички знаят, че Свищов е първата освободена точка в 1877 г. Интересното е, че българите влизат като войници да се борят за свободата на родината си в армията на Румъния. Румънците влизат в тази война за независимост. Така се е случило, че живеем в Румъния, но хубавото е, че знаем езика, макар да не сме го учили в училище. Ние сега се борим за това... Румъния има най-добрите закони за малцинствата, тя ни дава и гарантира тези права, но за съжаление, махнаха българския език от училище, сега ще се борим да го върнем.
- Защо отпадна изучаването на майчиния език?
- Докато едно дете не заплаче, майката му не дава да суче. Трябва да искаме, сега има желание и от новата учебна година смятам, че ще имаме учител от България, но има още приказки между двете държави. 
- Каква е ролята на вашата организация в тези разговори? 
- Ние се опитваме да бъдем мост между двете държави, с дейността, която развиваме. Затова уважихме поканата на пенсионерския съюз и по специално на неговата председателка, моята „сестра“ от майка България - Петинка Митева. Ние имаме много връзки с Русе и Николово. Те започнаха преди двадесетина години, когато ансамбъл от Николово гостува в нашето село Изворите. 
Сред хората, които познаваме в Русе, е една жена, голям патриот - Вяра Косева, председател на читалище „Христо Ботев“. Благодарение на нея и на други патриоти ние имаме паметна плоча на Христо Ботев в Александрия. Заедно имаме и други проекти, да дава господ здраве на Вяра Косева и на вас и на всички, защото имаме още много конкретни неща да правим. Ето вчера например бях на празника на град Виделе, окръг Телеорман, сега съм тук. Той е побратимен с община Лясковец и вече имат един проект спечелен  по трансгранично сътрудничество. 
- Вие самият какъв се чувствате повече – българин или румънец?
- Ако насадите пъпеши, искате тикви ли да берете? Корените ми са български, но съм роден в Румъния, там са родени майка ми, баща ми, баби и дядовци, прабаби и прадядовци. Не зная от колко години родът ми живее в Румъния. През 2002 година от Института по етнография в София дойде екип в родното ми село. Така се запознах с един голям специалист, Евгения Грънчарова, която от тогава все идва при нас, приказва с хората, гледа сандъци, носии. Някои се оказаха от Свищов, от село Драгомирово, Велико Търново, но имаше и от Банско...
- Казвате, че имате две майки – България и Румъния. Коя ви е по-мила?
- Румънците обичат България и обратното, ние имаме общи корени, може би сме наследници на траките. Има един филм „Траките - скрита история“, аз работих по него в една румънска телевизия. Там ще видите много любопитни факти, може би историята трябва да се пише отново, защото българи и румънци си приличаме много, макар че има и разлика. Във филма участват много българи, сред тях и проф.Николай Овчаров. Лентата е снимана в Румъния, България, Турция, Гърция... Аз бях мениджър за снимките в България. 
- Каква е тезата на филма?
- Теорията е, че траките сме ние, вие... Снимахме артефакти в София, Казанлък, Свещари, Букурещ, Тимишоара и др. Когато бяхме в България, вървяха разкопки в Перперикон, така че снимахме и тях. Има историци, които говорят за общия тракийски корен на българи и румънци, а много рядко се случва историци от Българи и Румъния да имат едно и също мнение за миналото. Три години работихме върху този документален филм. Вероятно ще трябва да го преведем на български език, защото сега той е само на румънски и английски. 
- В края на нашия разговор нека ви попитам какво още трябва да се направи за българската общност в Румъния и въобще за контактите между България и Румъния? 
- Първото, за което трябва да помисли България, е мостът. Често има големи опашки. Искам да поздравя кмета на Русе и управата на областта за всичко, което правят за българо-румънските отношения, но при Русе трябва втори мост. За нови мостове трябва да мислят двете държави, ако искат да вървят напред. България и Румъния трябва да си направят свой Шенген. Ето например спортната зала в Русе е много важна, в Букурещ няма такава и румънците може да идват тук. Но как да имаме хубави връзки, ако чакаме 2 часа да минем реката. Големите политици трябва спешно да решат въпроса с моста. Да видят Будапеща, само там има 7-8 моста. Ако искаме да общуваме, да сме близки, трябва да има необходимата инфраструктура. 
- Благодаря за отделеното време и се надявам да ви харесва у нас.
- И аз благодаря, поздравявам всички русенци от мое име и от името на депутата Николае Миркович.