Днес се навършват точно 30 години от деня, в който русенската лекоатлетка Силвия Монева записа неподобрен досега държавен рекорд в скока на дължина - 7 метра! Истинско гросмайсторско постижение! Ако не бе тежката травма, която я отказа преждевременно от пистата, Монева можеше да остави още по-сериозна следа не само в българския, но и в световния спорт. По повод тази годишнина „Утро“ се срещна и разговаря с една от най-именитите спортистки в историята на Русе.


- Силве, поздравления! Помниш ли как постигна този рекорд?
- Разбира се! Беше на турнира „Бели, зелени, червени“ на стадион „Българска армия“. Бях в отлична форма и знаех в себе си, че съм готова за много добър резултат.
- Доколко те радва, че рекордът издържа в продължение на цели 3 десетилетия?
- Чувствата ми са смесени. Хем се радвам, хем с известна тъга си задавам въпроса какво става с нашия спорт, че подобни постижения устояват толкова дълго във времето. 
- Какво става?
- Няма я широката подкрепа на държавата. На първо място. Някога тя се грижеше за спорта като цяло, не само за елитните състезатели. Да ви кажа само, че когато бях активна спортистка, тренирах по 4 пъти на ден! Помня как работехме с Чавдар Чендов и Христо Марков от сутринта до вечерта на базата на ЦСКА в Панчарево. В такъв интензивен режим трябва да си подсигурен във всичко - като се почне с условията за подготовка, минеш през пълноценната храна и стигнеш до възстановителните процедури. Цяла наука! Ние не се готвехме като някакви глезльовци и при невероятни супер условия, но разполагахме поне с базата за нормални тренировки. С времето спортът стана непривлекателен за младите хора и резултатите са налице. Няма я и конкуренцията, обучените добри специалисти също ги няма. Другите държави отидоха много напред, а ние не само сме в застой, но и отстъпихме назад. Защо Ивет Лалова е в добра форма и продължава да е фактор в европейската лека атлетика? Защото се изнесе да тренира в Италия, където методиката и всичко друго отдавна са изпреварили тъжните ни вече родни стандарти.      
- Какво може да направи днес една лекоатлетка с постижение от 7 метра?
- Да спечели медал на европейско и световно първенство, дори и на олимпийски игри! Ето, нормативът за Рио де Жанейро беше 6,60 метра. Нашата претендентка за квота в Бразилия Милена Миткова направи на турнира „Младост“ резултат, ако не се лъжа, около 6,30. Младо, кадърно, симпатично момиче, но...
- Колко най-близко до рекорда ти беше друга българска скачачка?
- Магдалена Христова стигна веднъж до 6,91 метра, но тя не се състезава от много отдавна.
- Което значи, че тези 7 метра няма да бъдат преодолени скоро. 
- Така изглежда, факт.
- А коя лекоатлетка има най-големи шансове да спечели златото на дълъг скок в Бразилия?
- Една американка - много здрава и силна, името й сега ми излезе от главата. Тя има 7,30-7,35 метра. Направо си прилича на момче. 
- Да си дойдем на думата - като бивша елитна спортистка как ще коментираш скандала с допинга около руските състезатели?
- Темата е повече от прозрачна. Това са политически игри, едно много по-силно и безогледно повторение на случилото се преди олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 година /тогава социалистическите страни бойкотираха Олимпиадата, а 4 години по-рано американците и представители на други западни държави спряха спортистите си от игрите в Москва - б.а./. Веднага се връщам към моето време на елитна спортистка. Отиваме на голямо първенство, а към групата ни по правило са прикачени хора от Държавна сигурност. Минимум по две куки стоят неотлъчно до нас - в хотела, в ресторанта, на улицата, по коридорите и стаите в хотела. Да не би да кривнем в грешна посока. Представяте ли си - да отидеш в Париж и да не можеш да видиш отблизо Айфеловата кула!... Политиката няма място в спорта, но ето какво се получава пак на практика. Давате ли си сметка какво значи за един спортист, който влага всичко от себе си в продължение на дълги години, накрая да бъде спрян от участие в олимпийски игри! Жесток и несправедлив удар! Жал ми е за лекоатлетки като Исинбаева и Кучина, които ще се разминат с Рио. В същото време погледнете как изглежда холандката Клипърс /шампионката на 100 метра на последното европейско първенство - б.а./ - отвсякъде си личи, че е напомпана! И още нещо - никой никъде така и не казва с какъв точно допинг са хванати руснаците. Не слагам в числото мелдония, тъй като бе забранен отскоро.
- Може ли спортът сега да върви без допинг?
- Няма такъв вариант! Изключено! По наше време беше различно. Аз лично бях проверявана преди Олимпиадата в Сеул най-малко 7-8 пъти. Скъсваха ни от проверки. Допинг ченгетата бяха навсякъде. Идват и вземат проби без никакво предупреждение.
- Как се получава, че спортисти от определени държави изгарят редовно, а от други винаги минават някак между капките? Веднага се сещам за лекоатлетите на САЩ и Ямайка, които не приличат на хора, а на извънземни с невероятната си физика. 
- Сега няма чист голям спортист. Гарантирам го! Така ще бъде и в Рио. Технологиите напреднаха страшно много. Навремето имаше една странна и любопитна може би за вашите читатели проверка - проверяваха ни със специален тест за женственост!
- Да потвърдят, че си жена?
- Точно така!
- И?
- Ами във всеки женски организим има и мъжки хормони. Идеята бе да се установи дали въпросните хормони не надхвърлят общоприетите гранични стойности. Сигурно си спомняте, че имаше случаи на спортистки, чиито показатели отговаряха почти като за мъже.  
- Този тест на мода ли е и днес?
- Не! Но я се сетете какви изводи нахлуват в главата ви, когато видите състезателка с мъжка осанка, или пък като чуете, че тембърът й е на завършен баритон от оперни представления! За капак, с извинение, и с окосмяване като на мъже! Човек не е задължително да е специалист, за да не хване някои драстични странности.  
- Да продължим темата с напредналите лабораторни упражнения. 
- Главното е, че са създадени механизми за много бързо изчистване на организма от забранени препарати. Който може да си позволи такъв лукс, се „изпира“ бързо и излиза на светло по-чист от ангел. Който не може, гори и световните медии го сочат с унизителен пръст. Пак казвам - гарантирам, че сега няма голяма спортна звезда, която печели титли със съвсем чисти средства. Това, поне за мене, е вън от всякакво съмнение.
- Какво тогава може да направи Ивет Лалова на пистата в Рио при тази конкуренция с адски силни на пръв поглед като физика спринтьорки?
- Стискам палци за Ивет от цялотно си сърце, но мисля, че най-многото, което ще може да направи, е класиране на полуфинал. И това класиране ще бъде безспорен успех за нея.
- Мислех, че ще кажеш как я виждаш във финално бягане.
- Много трудна работа! Да не кажа - невъзможна. Повечето конкурентки на Ивет, а те не са една или две, ще бягат твърдо под 11 секунди. Честно казано, шансовете й не са особено големи. Но кой знае - ще се радвам да стигне колкото се може по-напред.
- Да разбираме ли, че не си особена оптимистка за българското представяне в Рио?
- А кой е?
- И все пак къде можем да спечелим медали?
- Надявам се, че ако момичетата от художествената се успокоят след случилото се с тяхната съекипничка и реализират безспорния си потенциал, ще имат сили да стигнат отличие. Специално ще следя тяхното представяне, защото са ми слабост. По традиция ще чакаме медали и от борбата. 
- Как ще коментираш факта, че спортистите ни в Рио ще са 51, а хората от придружаващата група - 49?
- Сериозно?
- Съвсем.
- Трудно мога да направя някакъв коментар. Странно, но ето още един факт, който потвърждава състоянието на българския спорт.
- Доколко пистата ти липсва точно днес?
- Липсва ми! Не пропускам лекоатлетическо състезание по телевизията. Ще следя отблизо и стартовете на стадиона в Рио.
- А как поддържаш все така добрата си физическа форма?
- Отделям време за фитнес. Старая се. 
- Ще отпразнуваш ли по някакъв специален начин този издържал 30 години държавен рекорд?
- Не съм мислила, но едва ли. 
- Желаем ти успех!
- Благодаря. Поздрави на вашите читатели!