Днес започваме с няколко цитата.
„Честните хора не крият делата си.“
„Гордите хора пазят мъката в себе си.“
„Умният намира достатъчно добра компания и у себе си.“
„От каквото и да са направени душите, моята и неговата са едни и същи.“
Ето как с малко думи може да се обрисува профилът на една умна, смела, независима и безкомпромисна жена. И ако днес в това огледало могат да се огледам много дами, във времето, когато са изречени горните сентенции, съвсем, съвсем не е било така. Защото говорим за първата половина на 19 век. По-точно говорим за Емили Бронте, останала в историята с единствения си роман „Брулени хълмове“, богато напоен с таланта и решителността й.
Емили Джейн Бронте е родена на днешния 30 юли 1818 година в Торнтън, Йоркшър, Северна Англия, в семейството на Патрик Бронте и Мария Брануел. Семейството има шест деца - Шарлот, Емили, Ан, Мария, Елизабет и Патрик Брануел. Най-големите Мария и Елизабет умират много рано.
През 1820 година, малко след раждането на Ан, семейството се премества в Хауърт. Именно тук децата
откриват литературния си талант и правят първи творчески опити
Когато майка им умира от рак през септември 1821 година, Емили е едва тригодишна. По-големите сестри Мария, Елизабет и Шарлот биват изпратени в девическо училище в Кован Бридж. Там те живеят в ужасяващи условия и понасят големи лишения и мъчения, описани от Шарлот в знаменития й роман „Джейн Еър“. На 25 ноември 1825 година Емили също постъпва за кратко в училището. Тогава тя е едва на шест години.
В училището пламва епидемия от коремен тиф. Мария и Елизабет се заразяват. Мария, която страда от туберкулоза, е изпратена у дома, където умира. Впоследствие през юни 1825 година Емили, Шарлот и Елизабет напускат училището. Елизабет умира малко след това.
За обучението и възпитанието на Емили, Ан, Шарлот и Патрик Брануел се грижат техният баща и леля им Елизабет Брануел. Въпреки липсата на формално образование Емили, нейните сестри и брат й Патрик имат достъп до разнообразна литература. Сред любимите им творци са Сър Уолтър Скот, Джордж Байрон, Пърси Шели.
През свободното си време 
сестрите започват да пишат фантастични разкази
вдъхновени от кутия играчки - войници, която била подарена на брат им. Създават си множество фантастични светове. Пишат истории и стихове, чиито герои са играчките. Останала е само малка част от творчеството на Емили от този период. До нас е достигнала малка част от поема за илюзорния митичен остров Гондал, писана заедно със сестра й Ан. Вероятно поемата е писана между 1841 и 1845 година.
Когато е на седемнайсет години, Емили отново постъпва в училище, в което преподава сестра й Шарлот. Остава в училището само няколко месеца. Носталгия по дома е причина тя да го напусне, а нейното място е заето от Ан.
През 1838 година Емили става учителка в правното училище в Халифакс. Тя непрекъснато е измъчвана от носталгия по родния край. През април 1839 година здравето й се влошава и тя се връща у дома. Там тя се грижи за домакинството, учи в неделното училище, чете немски книги, така научава немски език. През свободното си от задължения време свири на пиано.
През 1842 година Емили придружава Шарлот в Брюксел, където сестрите се обучават в девическото училище, ръководено от Константин Хегер. Те възнамеряват да усъвършенстват немски и френски и да отворят свое училище. Запазени са девет от есетата на Емили на френски от този период. Хегер е 
бил впечатлен от силния характер на Емили
Двете сестри се справят изключително добре с ученето и постигат много добри резултати. Мадам Хегер им предлага да останат още половин година. Болестта и последвала смърт на леля им връща двете сестри в Хауърт. Там те се опитват да открият училище в дома си, но поради отдалечеността на този район, не могат да привлекат достатъчно ученици.
През 1844 година Емили започва да редактира и подрежда стихотворенията си. Преписва ги в две тетрадки. Едната озаглавява „Стихове за Гондал“, а втората е без заглавие. През есента на 1845 година Шарлот открива тетрадките и настоява стиховете да бъдат публикувани. Емили реагира гневно на навлизането в личното й пространство и първоначално отказва на предложението на сестра си. Променя решението си, когато Ан също изважда на показ свои стихотворения.
През 1846 година 
стиховете на сестрите Бронте са издадени в сборник
озаглавен „Стихове от Кърър, Елис и Актън Бел“. Сестрите избират псевдонимите си неслучайно. Спрямо първата буква от името на всяка, Шарлот (Charlotte) се подписва като Кърър (Currer), Емили (Emily) става Елис (Ellis), а Ан (Anne) е Актън (Acton). Шарлот участва в сборника с двайсет стихотворения, а Емили и Ан всяка с по двайсет и едно. Въпреки че са продадени само два екземпляра от сборника, сестрите не били разочаровани от неуспеха. От списание „Атенеум“ (списанието на Йенския литературен кръг) има похвали за стиховете на Елис Бел. Йенските романтици адмирират музикалността и силата на стиховете на Емили, определят ги като най-добрите в сборника. 
След смъртта на брат си от туберкулоза през септември 1848 година, Емили също е поразена от опасната болест. От записките на Шарлот разбираме подробности за нейното състояние. Тя пише, че от ден на ден, Емили става все по-слаба. Становището на лекаря по отношение на болестта е неясно. Пробва лечение с различни медикаменти, но без особен резултат. Шарлот добавя, че единственото, което може да направи, е да се моли на Господ за спасение и подкрепа.
По обед на 19 декември 1848 година състоянието на Емили се влошава. Тя умира в същия ден в къщата си в Хауърт. Днес тази къща е превърната в музей.
Емили 
не успява да види фурора, на който се радва единственият й роман „Брулени хълмове“
Открито е писмо от издателите й, от което се разбира, че Емили е започнала работа върху втори роман. Ръкописът на романа не е открит. Вероятно е бил унищожен от самата Емили или от друг член на семейството. Друго предположение е, че писмото е било предназначено за Ан, която по това време вече е работела върху втория си роман „Тайнствената непозната“. 
По материали от интернет

Най-големият успех 

„Брулени хълмове“ е първият и единствен роман на Емили Бронте. И най-големият й творчески успех. Романът е писан между октомври 1845 и юни 1846 година и е публикуван през 1847 година в Лондон, подписан е с псевдонима Елис Бел. Заглавието му идва от едно Йоркширско имение на хълмовете, около което се развива историята. „Брулени хълмове“ е един трагичен разказ за любов и омраза, за изпепеляващи страсти, които погубват човека и го превръщат в жив призрак.
Романът е публикуван в един том с романа на Ан Бронте - „Агнес Грей“. След смъртта на Емили през 1847 година, Шарлот редактира ръкописа на романа и урежда редактираната версия да бъде публикувана посмъртно. Второто издание на „Брулени хълмове“ излиза през 1850 година.
Първоначално критиката не е във възторг от романа.  Много от критиците са ужасени от яркото описание на психическа и физическа жестокост. Произведението е определяно като „брутално“ и „мрачно“. Необходимо е да мине повече време, за да бъдат оценени напълно художествените достойнства на творбата.
Литературните критици и до днес имат противоречиви мнения за романа. Ако за някои единственият роман на Емили Бронте е гениално творение, то други го определят като „безформен и епизодичен“. Заради наситената емоционалност в изобразяването на събитията редица авторитети в областта на литературата определят „Брулени хълмове“ като „поетичен роман“.
Първият български превод на романа е от 1957 година, негов автор е Асен Христофоров.
„Брулени хълмове“ се превърна в бестселър през 2009 година във Великобритания благодарение на една блестяща маркетингова идея. За да привлекат вниманието на младите към класическата творба на Емили Бронте, издателите използват надигналата си мощна вълна на вампироманията. Така върху корицата се появява надписът „Това е любимата книга на Бела и Едуард“ - героите от поредицата „Здрач“ на Стефани Майър. Новата обложка на „Брулени хълмове“ освен това е стилизирана в духа на „Здрач“. Маркетинговият прийом е изпробван няколко месеца по-рано и във Франция, където тийнейджърите за два месеца разграбили годишния тираж от книгата на викторианската авторка.
Но и без такива трикове днес романът се радва да голям читателски интерес. По книгата се правят множество филмови адаптации, а изразът „брулени хълмове“ е така дълбоко вкоренен в съвременния език, че някои го ползват без дори да подозират, че това е заглавие на роман на една талантлива и силна британка.

„Ужасът ме направи жестока“

Предлагаме ви още няколко подбрани цитата от Емили Бронте, които разкриват мирогледа, вълненията и духовните й търсения.
* „Човек, който не е свършил половината от работата си до 10 часа, рискува да остави другата половина несвършена.“
* „Доброто сърце ще направи лицето ти усмихнато, приятелю, а лошото ще направи и най-усмихнатото лице повече от грозно.“
* „Ужасът ме направи жестока.“
* „Ако можех, винаги бих работила в тишина и неизвестност и нека моите усилия бъдат съдени според резултатите, които са постигнали.“
* „Ще вървя натам, накъдето ме води собствената ми природа.“
* „Не мога да го обясня: но сигурно ти и всеки друг има усещането, че има, или поне трябва да има, твое съществуване и след теб.“
* „Благите и благодушни хора имат още по-голямо основание да бъдат себични от хората с властна природа.“
* „Тиранинът тъпче робите си и те не се надигат срещу него, а тъпчат ония, които стоят под тях.“
* „Всеки спомен от мъртъвци е скъп, стига да сме държали за тях приживе.“
* „Коварството и насилието са нож с две остриета. Те нараняват по-тежко онези, които прибягват до тяхната помощ, отколкото самите им неприятели.“