Пациентът има право да направи своя избор, при това информиран избор, и да участва активно в процеса на своето лечение. Това е не просто мнение, а кредо на младия орален хирург д-р Цветан Трендафилов, който е част от екипа на Центъра по дентална медицина в Русе. Във времена, когато най-разпространеният случай е пациентът дори да не разбере от лекуващия лекар диагнозата си, а да бъде поставен в незавидната и често унизителна позиция да приема покорно преценката и действията на доктора, мнението на стоматолога определено е впечатляващо.  
В момента той е второкурсник по медицина. Не, разбира се, че пациентите на д-р Трендафилов не се лекуват от студент. Работата е там, че новите изисквания на Европейския съюз за орално-челюстните хирурзи, са те да имат две завършени магистратури: стоматологична и медицинска. В България в момента има 27 дипломирани лицево-челюстни хирурзи, като по-голямата част от тях са колеги на солидна възраст, а само няколко имат въпросните две магистратури. Така че се очаква не след дълго русенският лекар да стане 28-ият, след като добави и тази диплома към богатата си колекция от документи и сертификати. 
За него обаче дипломите са нещо, което подкрепя и удостоверява опита и амбицията да лекува и да го прави по начин, съчетаващ двете вероятно най-важни посоки: да прави най-доброто за пациента и да прилага най-съвременни методи, изпитани и доказани от световните светила в тази сфера. 
Ако правиш нещо, трябва да го правиш добре - това е простичкият превод 
на модела, по който живее д-р Трендафилов. 
Медицината е може би неговият напълно естествен избор - в голяма степен детството му е преминало под знака на това, че родителите на баща му са били медици. Баба му е била известен педиатър, а дядо му - невролог. Може би затова когато Цветан Трендафилов завършва Английската гимназия, пред него няма кой знае какви дилеми. 
„Много исках да следвам медицина, но кандидатствах и медицина, и стоматология. Не ме приеха. И отидох в казармата, тогава все още беше задължителна - година и половина в ракетни войски в Телиш“, казва русенецът. 
Като приключва с подготовката си да брани родината, кандидатства отново. И този път е приет в Медицинския университет в Пловдив - и стоматология, и медицина. Тогава не знам защо ми се стори, че при стоматолозите се учи по-малко - усмихва се д-р Трендафилов. 
След като се дипломира в Пловдив през 2005 г., се връща в Русе и започва работа - с кабинет в Стоматологията на „Николаевска“ и с кабинет в село Сандрово. Сандровски зъболекар остава до 2010 г. Междувременно намерението му да се съсредоточи върху лицево-челюстната хирургия става все по-отчетливо. След близо пет нулеви години за специализантски бройки, през 2008-а обявяват такъв конкурс, но д-р Трендафилов не успява да се класира. И... става доброволец в СБАЛ по лицево-челюстна хирургия в София! Безплатната работа като доброволец му осигурява безценната възможност да наблюдава как действат спецовете в различни ситуации, а заедно с това и самият той да натрупа опит. 
А през 2009 г. печели конкурс за специализация по орална хирургия в София. В продължение на три години графикът му е следният: от понеделник до петък работа в София. В петък вечер - пътуване до Русе. Събота и неделя - работа в кабинета в Русе. Неделя срещу понеделник - пътуване до София. За да е на линия сутринта на тамошното си работно място. Какво му е струвал този график и колко се е „радвала“ на това тогавашната му приятелка Силвия, юристката, която от известно време вече носи фамилията Трендафилова - вероятно си знае само докторът. Силвия излезе търпелива, лаконично отбелязва той. Ако сега трябваше да направя това отново, не си представям, че ще стане, казва докторът. Но това явно не е точно така. 
Има познания и квалификации, без които един истински лекар не би се чувствал равновесно. Един френски хирург, наш преподавател, ни беше казал, че всеки в своята практика трябва една трета от годишната си печалба да отделя за постоянно обучение, казва д-р Трендафилов. Това е единственият начин да не изоставаш от новостите, които се развиват в медицинската наука и практика, това е начинът да се съпоставяш с колегите си, да общуваш с тях и да се усъвършенстваш.   
Междувременно той прави още една специализация - 
двегодишно обучение по пародонтална хирургия и имплантология към университета в Генуа
В групата на 18 български стоматолози д-р Трендафилов е единственият русенец, като само още един негов колега е от провинцията - от Пловдив. Занятията са се провеждали в София, а последната седмица и финалните теоретични и практически изпити са били в Генуа, откъдето докторът се завърна неотдавна. 
Имплантологията навлиза все по-сериозно в стоматологичните дейности. Лично аз съм привърженик на класическата имплантология, казва д-р Трендафилов, като добавя: не работя базални импланти. Става дума за едносъставни зъбни заместители, които някои зъболекари предпочитат да поставят на своите пациенти. Преди две години на конгрес в Берлин в продължение на седмица в пет зали професори от целия свят обсъждаха теми, свързани с класическата имплантология и костната хирургия, такива теми се дискутират постоянно на много форуми и в много специализирани издания, казва д-р Трендафилов. И отбелязва, че едва ли е случайно, че привърженици на класическата имплантология са практикуващи в авторитетни световни клиники хирурзи и професори, които застават зад своите тези с имената си на професионалисти и с опита си. 
Класиката от 50-те години на 20 век препоръчва двучастови импланти, които се поставят, след като челюстната кост е заздравяла след изваждането на увредените зъби. Така или иначе, всяко вадене на зъб е травма, аз и затова предпочитам винаги, когато е възможно, да лекувам зъб, вместо да причинявам на пациента тази травма, казва д-р Трендафилов. И подчертава: „Трябва да се мисли за здравето на пациента в дългосрочен план. В последните години се увеличават случаите на рак в устната кухина. И ако пациентът е с импланти, а се налага облъчване, тогава се сваля едната част от импланта, а другата се покрива, за да се направи лъчетерапията. Докато при базалните импланти това не е възможно“. 
Пациентът трябва да знае, че класическата имплантология, освен че е значително по-щадяща, дава и повече гаранции, обяснява хирургът. И още нещо: хората трябва да са наясно, че всички сериозни фирми, произвеждащи импланти, издават паспорти със серийни номера на своята продукция, така че ако нещо се случи, фирмата гарантира, че ще покрие отстраняването на евентуален дефект. Но най-важното е пациентът да има доверие на своя лекар, да поставя своите въпроси и да получи отговорите, от които се нуждае, да бъде сигурен, че ще бъде обгрижен по възможно най-добрия начин. 
Пациентът не е „касичка“
която се изпарява след излизането от кабинета-гараж, а човек, който очаква помощ, но и разбиране и достойно отношение, убеден е д-р Трендафилов. Затова, според него, е важно лекарят да работи в екип. „Аз разчитам на д-р Димитрова, лицево-челюстен хирург с над 25 години стаж в имплантологията, знам, че винаги мога да се обърна към д-р Доганова, ценни са ми консултациите с д-р Христов, има с кого да обсъдя заплетен случай, да срещнем мнения. Цялата ситуация трябва да се гледа 3D - само така може да се стигне до разумно и правилно решение“, казва докторът. И признава, че е имало и ситуации да откаже поставянето на импланти - на хора, които не са подходящи за това. 
Вероятно е по-лесно да му вземеш парите, които не са малко. Но едва ли някой, който познава д-р Цветан Трендафилов, може да каже, че той е човекът на лесните решения. Във всички случаи обаче той е човекът на честните решения. Понякога мнението му не носи радост на някои от колегите - не всеки е щастлив да чуе нещо в разрез със собствените си разбирания и нагласи. 
Докторът не крие, че му е приятно, когато вижда, че пациентите му оценяват това, което прави. Наскоро ми докараха мебели от „Икея“ и тъкмо ги стовариха пред нас и се чудех как ще ги кача у дома, когато минаха двама мои пациенти и без много думи веднага ми помогнаха - ей такива уж делнични неща ми говорят повече от купища благодарности, казва докторът. 
Това, с малкото думи и повечето действие, вероятно му импонира и в айкидото. С този екзотичен в очите на някои спорт Цветан Трендафилов се занимава от 25 години, още от гимназист. Започнал е да усвоява точните движения в условията на възторжен ентусиазъм, когато началото в Русе е било поставено от арх.Илиян Владимиров. 
Сега хирургът има пети дан и диплом за завършен треньорски профил
Тренирам, забавляваме се, в клуба има доста лекари, юристи, бизнесмени - това е един от начините да се разтоварвам, обяснява той. 
В ситуация, когато в България все още не са изработени стандарти за добра практика в денталната медицина, лекарят очевидно е оставен в голяма степен на самия себе си. И решенията са само негови - дали ще се развива като специалист, дали ще се отнася добросъвестно към работата си и пациентите си, дали ще пази доброто име на професията. Това очевидно остава като въпрос на разбиране и на лично достойнство. 
Преди няколко години оперирахме в София заедно с един професор, тогава беше на осемдесет и няколко години, разказва д-р Трендафилов. След неколкочасовата операция русенецът опрял гръб до стената да отдаде от умората. Професорът го погледнал и възкликнал: „Какво правите, колега! Аз не си позволявам да се подпра, а вие го правите!“. Идваше ми да потъна в земята от срам, признава д-р Трендафилов. И помни този случай до ден днешен. 
 А пък аз си мисля, че може би това е ключът към загадката. Един млад човек изпитва неудобство от проявена слабост в присъствието на възрастния корифей, притеснява се, че не знае, че не се усъвършенства, че не помага, отказва да забрави Хипократовата клетва... И този млад човек не само че не гледа към работа в чужбина, но дори не иска да прави кариера в София, а предпочита родния Русе! Значи може би все още не всичко е загубено в тази държава?