Студенти от специалност „Български език и история“ към Русенския университет работят по съставянето на Българо-български речник, който да подреди и опише прабългарските думи в съвременния български език, разказа доц.Руси Русев от катедра Български език, литература и изуство във факултет Природни науки и образование.
Целта на младежите под ръководството на техния преподавател доц.Руси Русев е да съставят Българо-български речник - нереализиран лексикографски проект на белетриста Йордан Вълчев и негова филологическа мечта. Лаборатория за научно изследване на езиковедското наследство на писателя Йордан Вълчев е създадена за тази цел с помощта на д-р Владка Вълчева, съпруга на писателя, която дарява архива на Йордан Вълчев с желанието студентите да използват данните за научни цели.

Кирил ПЕТРОВ
- Доц. Русев, как възникна идеята за създаването на лабораторията за научно изследване на езиковедското наследство на писателя Йордан Вълчев към Катедрата по български език, литература и изкуство при Русенския университет?
- През лятото на 2011 година академик Иван Радев, известен български литературовед и мой преподавател от Великотърновския университет, ми предложи да се заема с подготовката и издаването на книга, която да включва езиковедски изследвания на големия писател Йордан Вълчев. 
Отзовах се веднага на неговото интригуващо предложение. Академик Радев ми предаде съответния личен архив, предоставен му от съпругата на автора - д-р Владка Вълчева. Близо година работих с възторжено увлечение върху различните по жанр текстове в архива, запленен от романтично преданата любов на един голям родолюбец към българското слово.
Книгата на Йордан Вълчев „Апология на българския език“ беше издадена през 2012 година. Мина известно време и един ден ми се обади д-р Вълчева, която ми съобщи своето решение да предаде на нашата катедра останалата част от езиковедския архив на нейния съпруг. Тази част включваше многобройни записи на думи, които Йордан Вълчев е предполагал, че са прабългарски. Отдавна желаех да привлека мои студенти към сериозна изследователска работа в областта на прабългаристиката и така се роди идеята за лабораторията. Благодарение на изключителния жест на една необикновена жена, която ни даде своето доверие и вяра, че ще продължим делото на писателя, който цял живот е работил с изумителна енергия, последователност и всеотдайност, стремейки се да докаже древността на българския език и да разкрие неговите богатства. 
- Колко студенти работят в лабораторията? 
- Лабораторията е създадена на 24 октомври 2015 г. с личното участие на д-р Владка Вълчева, която предостави за нуждите на образователната и научноизследователската дейност пълното издание на Речник на чувашкия език от проф.Н.И.Ашмарин. Тя дари и друга научна литература и книги от Йордан Вълчев, потребни за проучванията, а също така и сумата от 2000 лева. Впрочем цялостната дейност на научноизследвателското звено досега се финансира от д-р Вълчева, чиято дарителска воля е през съответната учебна година еднократно да се изплаща стипендия на всеки студент в размер на 150 лева. 
Лабораторията започна работа с трима студенти от втори курс на специалността „Български език и история“ - Стефан Спасов, Айхан Айдънов и Дилян Саманджиев. През следваща учебна година ще бъдат приети още няколко желаещи студенти.
- Разкажете повече за архива на Йордан Вълчев?
- Основните архивни единици са хиляди фишове с думи, които авторът на „Родихме се змейове“ е предполагал, че са прабългарски. На едни от тези фишове са изписани лексеми с кратък езиковедски коментар, на други се правят опити за съпоставителен анализ, а на трети са фиксирани етимологични размисли и догадки. Има и фишове с подбрани групи от думи за по-нататъшно специално проучване. Така например на един от пликовете е указано изрично, че съдържа листчета със старобългарски-турско-български думи, по които можем да спорим и проучваме. 
Йордан Вълчев е започнал да създава и азбучна картотека с фишове, които е поставял в отделни пликове за писма. Сред архивните материали се намират и немалко листове от тетрадки с различен формат, на които са направени списъци на думи или са отразени разноаспектни езиковедски разсъждения и анализи на писателя. Освен фишовете в архива откриваме студии и статии на Вълчев с интересни етимологични анализи и предположения за прабългарски думи, с аналитични наблюдения и полемични бележки върху българската азбука, правоговора и правописа, върху езика и стила на писателите. 
- Какъв е броят на събраните думи в архива. Колко от тях са прабългарски? Какви методи на анализ е използвал изследователят? 
- Все още не сме установили точния брой на думите - вероятно са над 10 000. Йордан Вълчев започва да събира думи от втората половина на петдесетте години на миналия век до края на земния си път през 1998 година. Събирателската си дейност той извършва с трогателна обич към българското слово, с голям размах и удивително постоянство. 
Що се отнася до това, колко от записаните думи са прабългарски, засега не мога да отговоря категорично. Необходима е още много изследователска работа - упорита, внимателна и задълбочена. По-горе споменах за методите на анализ, които писателят използва. Негова страст са етимологичните анализи. Системният или съпоставителният езиков анализ на различните страни на думите Йордан Вълчев съчетава с етнолингвистични или лингвокултурологични наблюдения, характеризирайки отделните лексикални единици като езикови прояви на менталността и манталитета на народа. Вълчев непрекъснато изтъква възможното влияние на прабългарския език върху други езици и най-вече върху турския език. 
Писателят не е специалист филолог, но неговата филологическа нагласа е безспорна, а лингвистичната му интуиция и езиковедската му компетентност са на такова равнище, което му позволява да извършва изследвания с действителна научна стойност, макар и в тях да се откриват грешки, неточности и противоречия. Недостатъците в аналитичните наблюдения и разработки на Йордан Вълчев са преди всичко резултат от невъзможността му да поддържа постоянно крехкото равновесие между рационалното и емоционалното у себе си. Често взелите връх емоции и творческо въображение стават причина за излишни увлечения и недостатъчна прецизност, за грешни или необосновано категорични твърдения, констатации, предположения, оценки и заключения за някои несъответствия с фактите на езика. Всичко това усложнява допълнително нашата изследователска работа, особено на студентите.
- Какво е свършено до момента в лабораторията?
- За мен е много важно студентите да получат широка и задълбочена теоретична подготовка в областта на прабългаристиката, лексикалната семантика и етимологията, на историческата лексикология и лексикографията. Те трябва да овладеят и определени съвременни методи и подходи на езиковедски изследвания, най-вече в лексикографската практика. 
През изтеклата година работихме в тази посока и ще продължим да работим все по-настойчиво. Имаме съдействието на колегите от Катедрата, на Университетската библиотека, на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе и на Регионалния исторически музей. Установихме връзка с Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН в лицето на проф. Диана Благоева и проф. Сия Колковска за съвместна работа. 
Акцентът в изследователската ни дейност тази година падна върху систематизирането на наблюдаваната лексика в азбучен ред, по тематични групи и с оглед на нейния произход. Така поставихме началото на съставянето на Българо-българския речник - нереализирания лексикографски проект на Йордан Вълчев, неговата филологическа мечта, която той преследва през целия си живот вдъхновено и пристрастно, с пламенна вярност и последователност, с присъщата му енергия и воля за творчество. 
Главната задача на този речник според писателя е да подреди и опише прабългарските думи в съвременния български език. Студентите работят и върху първите си научни съобщения по изследваната от тях проблематика. 
- Кога ще бъде издаден речникът? 
- Най-откровеният и точен отговор от моя страна е - когато бъде готов. Захванали сме се с много трудна, трудоемка и мащабна езиковедска работа. За да успеем, трябва да бъдем на равнището на онази взискателност и себевзискателност, на отговорността към България и народа си, която ни завещаха нашите предци и учители, работили и работещи в полето на българистиката. Един от тях е Йордан Вълчев, стремил се с паисиевска ревност и воля да докаже големия прабългарски речников влог в съвременния български език.