Удивителни китари - абсолютно точни копия на инструментите, с които свирят известни музиканти от суперпопулярни банди, само дето големината им не надхвърля... 9 сантиметра! Тези чудеса на миниатюрата създава русенецът Димитър Данчев, по-известен сред приятели и почитатели като Митака Данчев. 
След като през 2004 година вестник „Утро“ за първи път разказа за удивителната страст на младия русенец, който създава миниатюрни копия на едни от най-известните инструменти, за Митака Данчев се разчу в цялата държава. Не закъсня и поканата от Шоуто на Слави, което допринесе за дарбата на младия мъж да научат още повече българи, които проявиха интерес към китарките. Но още отпреди това Митака си мечтае един ден да направи изложба и да покаже пред повече очи своите произведения. 
И ето че тази година неговата мечта се осъществи. Преди около половин година 
младият автор споделил идеята си с друг русенски артист
който също е заклет почитател на рока и също дава воля на своето творчество, за да увековечи тази страст. Това е художникът Огнян Балканджиев, който за голяма част от русенци е по-известен и по-разбираем като автор на шаржове. Тъкмо с шаржове Оги, който от години поддържа и карикатурната рубрика във вестник „Утро“, изразява своето почти поклонническо преклонение пред имена-легенди като Ерик Клептън, Брайън Мей, Джими Хендрикс, Глен Хюз, Джо Бонамаса, Гари Мур, но също и Кърт Кобейн, Кийт Ричардс, Кирил Маричков и Иван Лечев. 
Близо шест месеца са били необходими, за да може да се подготви изложбата. Повечето време е било потребно на Митака, тъй като е трябвало да събере една голяма част от неговите миниатюри, които са притежание на различни колекционери или музиканти. През това време двамата с Оги напаснали чисто концептуалните страни на експозицията - уточнили кои китари ще бъдат показани пред публика и съответно шаржовете на кои рок легенди ще бъдат изложени. Така че докато Митака си събирал творбите и ги посрещал от София и от други градове, Оги  заседнал да дорисува някои от рок персоните. 
В крайна сметка по-важното е, че десетките русенци, които дойдоха да отпразнуват своеобразен „джулай“ на 1 юли пред Доходното здание, дори и не разбраха колко труд и колко нетворческа дейност са съпътствали прекрасния празник, който им подариха двамата майстори - на четката и на пластичната миниатюра, и техните приятели рок изпълнители от Русе. 
Една солидна част от представените в изложбата 54 изящни китари е изпратил за русенското събитие Мартин Захариев. Издателят на списания като „Плейбой“, „Егоист“, „Ритъм“, „Мотор шоу“ и бивш депутат е запален рокаджия и като видял по телевизията какви ги сътворява русенецът, веднага се обадил да му поръча модели на китари на любими негови музиканти. 
Една от китарите за Мартин Захариев Митака направил с логото на „Плейбой“. 
Но това било вече през 2005-а.
А всичко започнало през 2003 година, когато 17-годишният Данчев прочита в излизащото тогава списание „Паралели“ статия за германеца Дърк Пачковски, който изработва миниатюрни модели на автосервизи и работилници с колите и всичко съпътстващо вътре - с размера на кутия за обувки!
Толкова бях впечатлен, че веднага реших и аз да направя нещо подобно, разказва младият мъж.
И преди, като дете, той обичал да изработва макети и модели, но когато решил да се захване да прави миникитари, се чудел откъде може да намери необходимите инструменти. 
В „Паралели“ пишеше, че Пачковски използва зъболекарска машинка, но аз нямаше откъде да си намеря такава. Тогава един приятел ми каза, че и в България може да се купи малка бормашинка. И с първата стипендия, която получих като ученик в Дървото, първата ми работа беше да си купя такава бормашинка! С нейна помощ започнах да правя първите китарки. Най-първите бяха още по-малки - като ключодържатели, а и бяха доста по-грубички от следващите, разказва Митака
Постепенно се усъвършенства, работата го увлича все повече и го кара да търси все по-сложни модели, които са истинско предизвикателство за сръчността, уменията и търпението му.
Всъщност, търпение очевидно имам предостатъчно - приятели са ме питали как издържам да се занимавам с такива дребни нещица, които изискват силна концентрация. Мен това не само че не ме дразни и не ме вади от равновесие, а обратното - така потъвам в един друг свят, почивам си и се разтоварвам, продължава майсторът на миниатюрата. 
Малко 
по-късно се свързва със своя „гуру“ Дърк Пачковски
Благодарение на интернет това вече не никакъв проблем, показах му нещата, които правя, казах му, че съм му фен и че пазя като библия статията за него в нашето списание. А той разгледал моите китарки и ми писа, че аз съм по-откачен и от него! Радва се, че и той си има фен и понеже самият той пък вече ми станал фен на мен, си поръча една китара! Така че една от моите творби е при Пачковски във Вупертал, обяснява Митака. 
Другите му китарки са при ценители, при рок музиканти, при приятели. „Най-много ме радва реакцията на човека, като получава китарката - кефят се, радват й се, разглеждат я с внимание. А това е такова удоволствие за автора...“  
Обикновено ги прави вечер, след работа. Всъщност, може да се каже, че целият му ден минава под знака на миниатюрните работи. Защото авторът на микрокитарите е... зъботехник. И през работно време изработва също такива мънички „произведения“, които обаче, за разлика от китарките, почти никой не вижда. За сметка на това тъкмо тези творби на Данчев са незаменим елемент за хора със стоматологични проблеми, които им създават безценен комфорт. 
Няма нищо общо между първата ми бормашинка и зъботехниката, обяснява създателят на малките музикални инструменти. Просто си съвпадат нещата, усмихва се той.
След като се дипломира със специалност дърворезба в тогавашния Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура, Димитър Данчев си избира да следва именно зъботехника във Варна.
Докато майстори китарките си, обича да слуша музика - хардрок, метъл, класически рок. Една от групите, които много обича, е „Пинк Флойд“.
Когато правех китарата на Дейвид Гилмор, слушах именно „Пинк Флойд,“, казва Данчев.
Самият той не свири. 
Бих искал да мога да свиря на китара, но не мога 
- знам, че не мога и вместо да правя нещо зле, предпочитам да не го правя, обяснява русенецът. 
Затова пък баща му свири. Това е перкусионистът Юлиян Данчев. 
Имах голямо желание да направя комплект барабани, казва синът и издава: това може и да стане скоро. Сега вече мога да отлея и най-миниатюрните детайлчета, а те са доста при барабаните.
Засега обаче Юлиян Данчев има само китари, направени от талантливия му син. Има дори 3-4 модела, които той рисува сам върху готовите заготовки, казва Митака. Заедно двамата направили китара в чест на племенницата на Митака и внучка на Юлиян - Калия, която е родена през 2006 година. А първата акустична китара, която направих, подарих на сестра ми Диана, казва Митака. Майка му Веселина също притежава един от шедьоврите. Нейната китарка пък бях боядисал с няколко вида боя, а след това тези няколко слоя се напукаха и сребристият, който е най-долу, сега стои като черно-сини мълнии, усмихва се майсторът. 
Един от най-новите уникати в колекцията му е китарката, която е подарък за приятелката му. Тя беше показана в изложбата в Доходното като специално послание към Елена - Хелън. Самата тя за първи път видяла „своята“ китара едва на експозицията.
Това беше разделът „семейни модели“ в централната част на изложбата, обяснява Митака.  
Миниатюрният инструмент с посвещение на приятелката е с цвета на... мотора на Хелън: в черно и жълто
Това е другата страст на Митака: моторите. За първи път се качил на едно балканче, когато бил едва десетинагодишен.
От съвсем малък залитам по моторите и едно лято, докато през ваканцията бях на село, се научих да карам моторчето, припомня си Данчев.
Първия собствен мотор си купил през 2007 година - сузуки. От 2009 година е с хонда. Хонда е и звярът на Хелън. Двамата се запознали на един мотосъбор край Габрово. Девойката работи като помощник-нотариус в Плевен и членува в тамошния рокерски клуб. Митака не членува в клубове. Предпочита свободата и като „свободен моторджия“ да ходи на съборите и другите сбирки при възможност и желание. 
Но важното е, че хондата вече си знае пътя до Плевен. Тия 150 километра не съм предполагал, че всъщност не са никакво разстояние! Имало е случаи ако през зимата Хелън дойде в Русе с автобуса, сутринта да станем рано, да я закарам до Плевен и да се върна за работа, смее се майсторът на китарки, като не пропуска да уточни, че все пак участъкът Русе-Бяла си остава най-кошмарното нещо. 
В момента прави плановете за лятната ваканция. Обикновено с Хелън обикалят с моторите България и Балканите. Тази година мислят да направят едно пътуване по Сърбия - от Ниш към Белград, като ще спират навсякъде, където им хареса.
Това е моторът, дава ти тази възможност да не си зависим от специално място, от определени условности - свобода! А това наистина е най-важното! - убеден е Митака.