Русенчета виждали себе си и бъдещето си в чужбина - отсега знаят в кой град в коя държава искат да живеят и какво точно ще правят там. Това показвали отговорите на напълно безобидния въпрос „Какъв се виждам след 15 години?“, който задавали организаторите на поредната лятна детска академия в Русе. Става дума за проекта „Академия за деца, а само за деца ли?“ на сдружение „Евромед Консулт“, регионална библиотека „Любен Каравелов“ и социалния проект на ВН „Еконт“, който получи финансиране от общинската фондация „Русе - град на свободния дух“ и BH в рамките на обявения от фондацията конкурс „Знание и растеж“.
Половината от времето за реализация на проекта вече е минало, отчетоха вчера на ранна сутрешна прескоференция участници в работата. Досега над 60 деца са се включили в трите групи, които са преминали различните занимания-обучения в „академията“. Главните цели на проекта са да се научат малките граждани на Русе да говорят правилно, да им се помогне да се отстранят говорни дефекти като заекване или фъфлене. Заедно с това през двете седмици на заниманията момичетата и момчетата се упражняват да разказват и да изразяват мисли, 
да създават свои творчески съчинения - приказки, разказчета, стихчета
и под ръководството на художника Валентин Георгиев да илюстрират своите творби. 
В понеделник е започнала работа поредната четвърта група деца, за август са записани още две. Работата по проекта приключва на 2 септември. На децата очевидно им е интересно и творческите провокации им харесват, щом като и сега някои от предишните групи надничат в библиотеката с молбата „Може ли малко да постоим и ние?..“. 
Интересни са и изводите, които правят ръководителите на отделните направления - логопедични и психологически занимания, творчески провокации. Най-очакваният от тях е бил този, че някои родители едва сега откриват у своите рожби заложбите да пишат или да рисуват добре и са приятно изненадани.
По-шокиращи са другите обобщения, които организаторите правят въз основа на финални дейности във всяка група. Любопитно е, че в първите дни децата постоянно са вторачени в таблетите и телефоните си, казва логопедът Силвия Пасева. От третия ден нататък вече виждаме как 
таблетите и телефоните постепенно си остават по джобовете
а вниманието на момичетата и момчетата вече се е изместило върху нещата, които правим в групата, обяснява Пасева. Другият извод, който тя прави, че децата имат ограничена фантазия - те прилично преразказват това, което са чули или научили, но на свободна тема не могат нито да разказват, нито да пишат. През двете седмици обаче постепенно отприщват въображението си и в крайна сметка сътворяват интригуващи истории, като заедно съставят и цели приказки. Децата очевидно се нуждаят от внимание и творческа провокация, въпросът е дали я получават - и у дома, и в училище, коментират от екипа на проекта. 
Най-тревожният извод, който правят специалистите, работещи с малките русенци, е наистина шокиращ. В края на втората седмица на децата от всяка група се задава въпросът „Какъв се виждам след 15 години?“. Смятаме, че няма нищо по-нормално от това - въпреки че работим и с доста малки момичета и момчета, примерно, седемгодишни, но все пак е любопитно дали мислят за бъдещето си и към какво се ориентират от малки, обяснява логопедката.
Над 90 процента от децата искат да отидат да живеят в чужбина! - гласи стряскащата статистика, обобщена след отговорите на децата от трите групи досега. Не само това. Русенчетата не просто искат да заминат зад граница „по принцип“ - повечето от тях съобщават абсолютно точно и категорично държавата и дори града, в който възнамеряват да живеят, като даже уточняват и с какво точно ще се занимават, казва Пасева. Примерно: „Норвегия, Осло, ще направя пречиствателна фабрика!“.
Децата ни живеят с ясно формулирана мисъл, която гласи следното: 
„Колко е гаден животът тук!“
установили потресени ръководителите на ателиетата по проекта. И това са „гледани“ деца, не са лишени от вниманието и грижите на родителите си, не са изоставени или неглижирани хлапета, обобщават специалистите. 
Друга особеност, която са забелязали ръководителите на отделните ателиета, е фактът, че в речта на децата присъстват много думи на английски, на моменти дори и произнасянето на българските думи е с английски акцент, обясняват възрастните. Те препоръчват да се работи повече не само за чисто физическото справяне с говорните недъзи, но и за чистотата на българската реч, която е нужно да се обогатява повече. 
В ежедневните ни срещи с родителите по време на всяка от двуседмичните серии занятия сме разговаря с майките и бащите на децата и сме обръщали внимание върху това, което ни прави впечатление, каза и психоложката Венета Венкова. Тя и нейните колеги са посочвали и положителните качества, и потенциала на всяко дете, но също са препоръчвали акценти, които семейството да постави в общуването си с детето. Обсъждаме с тях позитивните страни, но 
споделяме и дефицитите, които имат техният син или дъщеря
обясняват от екипа на проекта. Според тях за проблемите роля са изиграли и семейството, и училището. 
Колко хубаво би било да направим и една „академия“ за възрастни, помечтаха си специалистите. Според Силвия Пасева определен ефект би имал един бъдещ проект, в който да бъдат включени и деца, и родители - така възрастните ще могат реално да видят своите пропуски във възпитанието, но заедно с това може би ще намерят и пропуски в собственото си възпитание и поведение, които да попълнят по време на съвместната работа.
Проектът с малко тромавото название „Академия за деца, а само за деца ли?“ продължава до 2 септември със занятия в библиотека „Любен Каравелов“ и в детски градини, които посещават специалистите. Накрая участниците от всички групи ще се състезават в правилно говорене, а трите най-добри съчинения на тема „Една моя забавна случка в Русе“ ще бъдат илюстрирани от художника Валентин Георгиев. 
Работата с децата за кратко /за две седмици в случая/ предлага алтернатива за мислещи и с творчески потенциал малки русенчета. Дали и доколко 14 дни могат да помогнат на хлапетата да осъзнаят колко е хубаво да рисуват, да съчиняват стихчета и приказки, да се разхождат по кея и да се забавляват с истински, а не виртуални игри? Това вероятно ще стане ясно няколко месеца след окончателното приключване на проекта - ако, разбира се, някой си направи труда да се срещне отново с тези малко над сто деца, за 
да види дали не са се върнали при телефоните и таблетите
Защото подобни проектни инициативи най-често само отварят вратите към интригуващите и смислени забавления и палят интереса на децата, но ако това ангажиране на дарбите и интересите не се превърне в последователна и направо методична поредица от дейности, всичко ще потъне. И децата ще продължат да се отглеждат по линията на най-лесното: от бебешките телевизионни канали с мърдащи картинки през сдъвканите адаптации на класическите приказки във вид на сладникави анимации, та до живеенето в държавата Фейсбук, където човек може да мине само с няколко възклицания /а дори и без тях - стигат емотиконите/. 
А колкото до фабриката в Осло, която чака русенчета... Хубаво е, че децата от малки вече са наясно с географията и икономиката. Но тази прагматична нагласа, която очевидно се изработва у тях от техните родители, дали пък няма да изиграе след време лоша шега на същите тези родители? Които явно за забравили приказката за щъркелчетата, които сменяли постоянно „гадното“ наакано гнездо, тъй като не си давали сметка, че те сами си го цапат... Ама хайде сега, кой ти мисли чак за такива работи... По-лесно е просто да се вдигнеш и да заминеш там, където според едно заглавие на Хемингуей е „чисто и светло“. Вместо да се напънеш и да си почистиш и да си светнеш тук. Нали така?