Д-р Красимир Миланов е роден през 1972 г. в Русе. Завършил е Факултета по дентална медицина на Медицинска академия-София и има призната специалност по „Орална хирургия“. Член е на Сдружението на оралните и лицево-челюстни хирурзи.
Д-р Миланов е единственият русенски лекар, защитил  мастер клас по незабавно натоварване в имплантологията. Към него е отправена покана да бъде сертифициран лектор към фондацията на швейцарския професор Щефан Иде. 

- Д-р Миланов, какво представлява базалната имплантология и какви са нейните предимства?
- За първи път за базална имплантология се споменава през 70-те години на миналия век от Жан-Марк Жулие. Той ясно е разбрал недостатъците на поставянето на имплантите без кортикална основа. Жулие обяснява, че при подхода на Линков, където имплантите се поставят в меката гъбеста кост, скоро вследствие на дъвкателния натиск ножовидните импланти ще потънат и накрая ще опрат в стабилния кортикалис.
 През 1991 г. французинът Жерард Скортечи публикува ретроспективно изследване на клиничната успеваемост на неговата „Диск имплант“ система, която също използва кортикалното закотвяне. Между 1979-1989 г. той е поставил 5848 такива базални импланти, 590 от които е трябвало да бъдат извадени. Това прави 90% успеваемост на системата - за сравнение, тогава класическите, кореноподобни импланти са имали само 50-60% успеваемост. 
Оттогава насам, вече повече от 20 години, проф.д-р. Щефан Иде от Швейцария и група от клиницисти по света развива и усъвършенства концепцията за базалната имплантология. В неговата клиника девизът е „За нас имплантологията започва там, където е отказано лечение с двучастови импланти поради липса на кост“.
- По какво се отличават базалните импланти от познатите ни?
- Трябва да кажем, че тази система е алтернативна на двучастовите импланти. Тя не е толкова нова, колкото малко разпространена. Причината е, че за поставянето на базални импланти се изискват много повече умения от страна на лекаря в областта на денталната хирургия. Просто не е за всеки. 
Всъщност базалната имплантология е клон на общата зъбна имплантология, възникнал вследствие на развитието и усъвършенстването на хирургични техники, основаващи се на огромния опит от ортопедичната хирургия.
За разлика от конвенционалните имплантати, които се поставят в тъй наречената гъбеста /мека/ кост, базалните импланти се закотвят в кортикалната /много твърда/ кост. Иновативният дизайн и мястото на поставяне на базалните импланти са в основата на  редица предимства на тези импланти пред конвенционалните зъбни импланти.
- Бихте ли посочили някои от тях?
- При базалните импланти не е нужно да се чака те да се „интегрират“ в костта, тъй като със самото си поставяне вече са интегрирани в най-здравата налична кост. Това означава, че всеки пациент, лекуван с базални импланти, незабавно възстановява дъвкателната си функция. 
Също така не е нужно наличието на големи обеми кост за поставянето им. По този начин дори пациенти със „стопена“ кост са подходящи за това лечение, без да е необходимо прилагането на каквито и да е инвазивни, скъпи и времеемки костозаместителни техники. 
 Базалните импланти спестяват и време - не е нужно да се чака заздравявянето на костта, след изваждането на неспасяеми силно разрушени зъби, за да се поставят базалните дентални импланти. Това е възможно, защото тези импланти намират опора в костни области, които са   извън мястото на болните зъби. 
Не на последно място бих посочил, че при пациенти с много напреднало пародонтално заболяване /заболяване на структурите и тъканите, които поддържат зъба в костта, а оставен без лечение пародонтитът води до разклащане и изпадане на зъбите/, базалните импланти могат да се поставят веднага след изваждането на болните зъби, т.е. пациентът идва с болни зъби, а си тръгва със здрави стабилно фиксирани върху импланти зъби. 
- На какво се дължи всичко това - на материала, дизайна или на техниката на поставяне?
- Това е възможно поради няколко причини. Пародонталното заболяване изчезва от мястото на лечение веднага, след като бъдат премахнати болните зъби и свързаните с тях патологични тъкани
Благодарение на базалното закотвяне, за стабилността на имплантите се ангажират здрави, незасегнати от пародонтита костни области. Заздравяването на раната след изваждане на зъба става, като че все едно вътре няма поставен имплант.  Стабилността на кортикалните стени веднага след екстракцията е много по-голяма в сравнение със ситуацията след няколко седмици или месеци.
Всичко това подкрепя действията за незабавно имплантиране и протезиране, дори при пародонтално болни пациенти. Нещо повече - пациенти с остеопороза, благодарение на базалните импланти, също могат да бъдат лекувани чрез незабавно имплантиране и протезиране.
 Разбира се, че и дизайнът има своите предимства и ги прави практически неподатливи към периимплантит.
 - Защо не е разпространен широко този метод?
 - Самата концепция за базалната имплантология се различава значително от подходите в класическата дентална имплантология. Затова само лекари, получили необходимите знания и опит в областта на базалната имплантология, могат безопасно и успешно да лекуват своите пациенти чрез прилагането на този иновативен метод. На мен ми отне много време, средства и усилия, за да издържа успешно изпитите при проф.Иде и да получа сертификат за работа с базалните импланти. 
 - Колко време отнема лечението с дентални импланти?
 - Основният етап на лечението отнема до три дни. В рамките на тези три дни пациентът получава естетични, стабилни и здраво фиксирани върху импланти зъби. Трябва да сме ясни и да кажем, че с това не приключва лечението. Вследствие на възстановяването на нормалната дъвкателна функция, следват процеси на тъканна адаптация в цялата дъвкателна система. Това отнема време. Ето защо редовните профилактични прегледи са от голямо значение. По време на тези прегледи ще се наблюдават именно тези процеси на тъканно ремоделиране и при нужда ще бъдат направени необходимите корекции.
За всеки пациент времето е строго индивидуално, разбира се. В първите 3 дни след поставянето на имплантите костта се подготвя за важните процеси на моделиране и ремоделиране, чрез които тя заздравява около тях. Тези процеси са най-изявени в гъбестата /мека/ част на костта. В процеса на моделиране и ремоделиране тази кост „омеква“ още повече и имплантите временно стават по-нестабилни. Със заздравяването на костта около тях /след около 6 месеца/ имплантите се стабилизират отново. Затова от голямо значение е поставянето на имплантите в кортикалната /много здрава част на костта/ и стабилизирането им чрез включване в мостова конструкция в първите три дни. Алтернативата е зъбните импланти да се поставят в меката част на костта и да се оставят необезпокоявани за период от 3 до 6 месеца и чак след това да се включат във функция.
След възстановяването на нормалната дъвкателна функция, започват процеси на тъканна адаптация към новите функционални ангажименти в целия дъвкателен орган. Тези процеси на активна тъканна адаптация продължават 12-18 месеца. Това е основанието за нуждата от редовни контролни прегледи, особено през първите една-две години след лечението.