Найджъл Фараж посвети кариерата си на излизането на Великобритания от Европейския съюз – цел, която изглеждаше невъзможна, но която той постигна с безсрамен популизъм.

Фараж подаде оставка като председател на Партията за независимост на Великобритания (ЮКИП). Сеизмичното решение за напускане на ЕС на референдума на 23 юни „означава, че политическите ми амбиции са изпълнени”, заяви той.

Ролята му в постигането на „Брекзит” осигури място в историята на 52-годишния политически аутсайдер, който неколкократно не успяваше да бъде избран за член на британския парламент.

Самото свикване на референдума през 2013 г. представляваше опит на премиера Дейвид Камерън да противодейства на електоралната заплаха от ЮКИП. Фараж, който е евродепутат от 1999 г., изигра огромна роля в кампанията, въпреки че не беше част от официалния лагер на искащите „напускане”.

Неговите послания бяха строго фокусирани върху прекратяването на масовата миграция от други страни в ЕС към Острова и призивите към обществото да „разкървави носа” на политическите елити.

Бившият борсов брокер култивира имиджа на човек от народа, като често беше фотографиран с бира в ръка, а ключовият му политически апел „да си върнем контрола” намери отзвук сред много гласоподаватели – по-възрастни, от работническата и средната класа.

По време на кампанията той обикаляше Великобритания неуморно с бойния си автобус, от чийто тонколони на всяко отделно място гърмеше музикалния мотив от военния филм „Голямото измъкване” (The Great Escape).

Фараж често беше обвиняван, че отива прекалено далеч с популизма. Такъв повод беше постерът, включващ снимка на опашка от тъмнокожи мигранти и лозунг „Максимален капацитет”. Това средство беше заклеймено от други участници в кампанията за излизане от ЕС.

Противоречивите му изказвания включваха предположение, че предстоят масови сексуални нападения на мигранти срещу британски жени. Според архиепископа на Кентърбъри (глава на англиканската църква – б.р.) Джъстин Уелби по този начин Фараж е „легитимирал расизма”.

В крайна сметка обаче той триумфира. Удоволствието от това беше изписано на лицето му при завръщането в Европейския парламент след референдума.

„Когато дойдох тук пред 17 години и заявих, че искам да оглавявам кампания за излизане на Великобритания от ЕС, вие всички ми се изсмяхте. Сега не се смеете”, обърна се Фараж към колегите си.

През 10-те му години като лидер на ЮКИП, той почти самостоятелно превърна партията, макар тя да има само един британски депутат, в една от големите политически сили в страната.

Консервативният лидер Камерън някога нарече привържениците й „откачалки, хаховци и прикрити расисти”. При последните парламентарни избори обаче ЮКИП спечели близо 13% от избирателите.

Фараж е роден през 1964 г. в заможно семейство от Кент, югоизточна Англия. Баща му е брокер и алкохолик, а родителите му се развеждат, когато е на 5 години.

Найджъл получава образованието си в едно от най-добрите частни училища в страната – „Дълуич Колидж” в Лондон. По думите на Фараж, директорът го намирал за „пречещ и проблемен”.

Вместо да влезе в университета, той тръгва по стъпките на баща си към лондонското Сити, където става брокер.

Фараж има 4 деца – две момчета от първата му жена и две момичета от втората – германката Кирстен.

Той подкрепя консерваторите още от училище и е един от членовете-основатели на ЮКИП през 1993 година. На 35-годишна възраст, през 1999 г., е избран за евродепутат.

През 2006 г. Фараж се издига до лидер на партията, но се оттегля през 2009 година. Още през 2010 г. е избран отново на поста, а тогава започва и истинското му политическо издигане.

На няколко пъти не успява да бъде избран в долната камара на британския парламент, но преживява и поредица от лични злополуки – тежък автоинцидент, рак на тестисите и самолетна катастрофа.

Въпреки че сега се оттегля от ЮКИП, Фараж заяви, че ще остане част от Европейския парламент, където „като ястреб” ще следи преговорите за излизане на Великобритания от ЕС.

Той също така предлага услугите си на „други движения за независимост” на континента, като е „сигурен, че не сте видели последната страна, която иска да напусне ЕС.”