Когато в началото на 1865 година в Русе пристига Драган Цанков, поканен от тогавашния русчушки валия Мидхат паша за директор на новосъздадената печатница, видният български възрожденец и масон открива още една ниша за действие. Всъщност, с идването си в града на Дунава Цанков е назначен също и за инспектор на турското корабоплаване по реката, става член на турския апелативен съд, а русенската община му възлага и друга мисия: да ръководи българските училища в града и да преподава френски език. 
Според историческите сведения, през декември 1865 г. Драган Цанков поставя пред общинарите важни изисквания - като издръжката на класното училище, на което e директор, но и повдига един важен въпрос: за нуждата от читалище в Русе. 
Така в началото на следващата година именно Драган Цанков свиква влиятелни русенски граждани от общинската управа, учители и търговци. Това по същество е и учредителното събрание на първото русенско читалище. 
Тази година това
именито русенско възрожденско читалище „Зора“ отбелязва своята 150-а годишнина
Под знака на юбилейните чествания ще премине цялата 2016-а година не само за работещите в читалището и членовете на клубовете и сдруженията към него, но и за цялата днешна русенска общественост, за която името на читалище „Зора“ е символ на будния русенски дух, на неповторимата русенска култура и на сдържаното достойнство и достолепие на града, което и днес респектира интелигентните българи. 
„Когато поканили Драган Цанков в Русе за главен учител, той останал поразен от факта, че в този голям и просветен град няма читалище. Десет години преди това читалища вече били основани в Лом, Шумен, Свищов. Затова се заел веднага да тури началото на културно-просветното огнище“, казва председателят на „Зора“ Владимир Илиев. И припомня, че читалището не било именувано „Зора“ веднага. Печатът от първите години на съществуването на този пръв културен институт в Русе представлявал две вплетени в специфично ръкостискане длани /самият Драган Цанков е бил масон/ и надпис „Българско читалище в Русчук“. С този печат са подпечатани запазените писма от първите години на съществуването на читалището. Точно те са и първите свидетелства, от които може да се почерпят сведения за дейността, но и за атмосферата, която е царяла и в читалището, и в Русчука. 
„Господа Лука Нейчев, 
Отговаряме ви на писмото от 4 януарий. По основание на 7 чл. на Правилника ни, 
читалищното настоятелство не одобрява да имаме сказка за безредици и несъгласия
с което да се нарушава читалищния устав, затуй умолявате се, ако обичате, да замените този си предмет с нещо от тук, за което отговорете ни се писмено.
Руссе 4 януарий 1870“. 
Или друго писмо: 
„До учениците: Михал Д.Ганевич, Андон Г.Даневич, Павел Б.Тарапчиев, Иван х.Станчев, Тодор Б.Тарапчиев. Прошението ви до читалището от 27 декемврий издъхналата година се прие и като се разгледа от Настоятелството, реши се, щото да идете в Читалището, само в Празничните и в неделните дни и то часа от 8 до 10. При входа ви изисква са пълно благочиние“.
Благочинието очевидно е било от най-първите изисквания към всички, които посещават читалищните сбирки. И няма как да е инак - защото една от най-важните цели, наред с развлекателните задачи, е било преди всичко възпитаването на добри обноски и културно поведение, които да хармонират с европейските нрави. Такава е била целта на сказките и представленията, които се изнасят в русчушкото читалище. 
А сред най-впечатляващите събития несъмнено е бил „българский бал“, който е бил и първата публична изява на читалище „Зора“. Много интересни факти за него е подбрала специалистката от Държавен архив Русе Надежда Цветкова. Тя бе подготвила експозе за кръглата маса, посветена на 150-годишнината на читалището, една от първите инициативи, организирани в юбилейната година.
Първият бал, организиран от читалище „Зора“, се провежда на 22 февруари 1867 г. в хотел „Исляххане“
Eдинствената засега информация за това нетипично за тогавашните български нрави светско събитие e запазена покана за „българский бал“, отпечатана на 15 февруари. Тя е предназначена за русенеца Симеон Златев, един от основателите на читалището.  
Запазена е поканата и за втория русенски бал, в която пише: „Удаваем за в полза на тукашното българско читалище. Този бал ще стане на идущия 2 февруария в петък вечерта часа по 2 турски, в салона на хотел „Ислях-хане“. Входът свободен с две господжи. Цената на входа гр. 20. Русе 31 януария 1868 г.“. Тази инициатива очевидно е твърде успешна - в касовата книга на читалището на 10 февруари е записано: „събрани от бала, който се дади от читал[ището] - 2100 [гр.]“.
Баловете с благотворителна цел, на които са събирани средства за издръжката на читалището, стават едно от най-ефектните и одумвани събития в града. На тях присъствал обикновено и валията, който водел там харема си - но 
за ханъмите била „приготвена специална стая над големия танцувален салон“
Оттам жените от харема можели да наблюдават какво става в салона през гъста дървена мрежа, но тях никой не можел да види. Дамите идвали на бала с налъми, които събували на входа и сменяли с пантофки. Като правило там винаги присъствали и дипломатически и търговски консули, които също давали своята лепта за „Зора“. Така на третия бал от 30 януари 1870 г. дарителите, 47 от които чужденци, са събрали 3270 гроша за читалището. За него дописникът от Русе на Каравеловия вестник „Свобода“ пише: „Нашите граждани тука направиха за полза на читалището един бал на 18 т.м. (януари), на който поканиха сичките консуле и първенците от компанията на железния път. Балът стана доста великолепен. Настоятелите бяха викали двама момци селене с кавали, за да свирят българско народно хоро, на което всички присъстващи играха с благодарение. Но да знаете, че секи народ без лошави страни не бива, така също и между нас са случиха такива граждане, които не знае по каква причина бяха противни на общото трябование. Имената им замълчавам...“. 
Интересно е, че сред следващите балове един е наречен „карнавален“, разкрива Надежда Цветкова. Той се организира на 14 февруари 1876 г. и вероятно с него е поставено началото на толкова популярните в началото на ХХ в. маскарадни шествия по улиците на Русе на празника Заговезни.
А ето как, благодарение в голяма степен именно на читалище „Зора“, русенци изминават пътя от напомнянето за благочиние до истински европейски нрави и поведение. За това свидетелства описанието на един по-късен бал, организиран в чест на руския император Александър Втори, което прави Иван Вазов в романа си „Нова земя“: 
„Половина километър на изток от Русе, до самия Дунавски бряг, при гарата, в павильона на Хелмщайновата градина, ставаше танцувална вечеринка... В самия салон, напълнен с 
дами в изящни бални дрехи, с голи рамена и с кавалери в черни рединготи - някои във фракове 
- вихърът на валса беше в разгара си. Чужденецът, който би влязъл в тоя салон, би се зачудил от това пълно възпроизвеждане европейските удоволствия в един град едвам вчера излязъл из мрака на един варварски режим. Но той би се излъгал, ако припишеше тоя успех на влиянието на наплива от вънкашния свят, предизвикан от войната. Той би се почудил още повече, ако му кажеха, че той напредък не е от вчера...“. 
Уникална и драматична е съдбата на това читалище, казва неговият сегашен председател Владимир Илиев. Докато в последните десетилетия на 19 век то е истински център и на културната, и на революционната и родолюбива дейност, след това някак животът в него затихва и постепенно угасва. Читалище „Зора“ изчезва за десетки години, за да възкръсне подобно на Феникс - не просто пълно с живот, казва Владимир Илиев. 
Възстановяването на едно от най-старите читалища в страната става през 1955 година, като инициатор на това е Пенчо Кубадински, тогава първи секретар на окръжния комитет на БКП. След него председатели са Петър Данаилов, Цвятко Цветков, проф.Кольо Василев, Божидар Манев и сега - Владимир Илиев. 
Юбилейната година е повод да се припомнят множество паметни събития
свързани с името на възрожденско читалище „Зора“. Кръглата маса, провела се пред два месеца, постави началото на честванията, тепърва предстои разгръщането на основната част от замислите и идеите. Литературни четения, фотоизложби, срещи и  конкурси ще привличат вниманието на русенската културна общественост. От клуба за алтернативно кино и Група „Русе филм“ към читалището подготвят специална селекция от филми, които са свързани с историята на читалището и с много интересни моменти и личности от русенската история. Със сигурност ще предизвика интерес и фотопленерът „Наследство от стария Русе“, който ще покаже града и неговите забележителности от различни гледни точки. 
Тържественият концерт, с който по традиция се отбелязват паметни юбилейни годишнини, читалището замисля за първия есенен месец - през септември, след като приключи ваканционният период, от „Зора“ ще поканят русенци да споделят техния празник и да си припомнят заедно за емблематичните личности и изяви, които съставят многоликия портрет на най-стария и най-авторитетния русенски културен институт.