Безспорен факт е, че италианският сладолед е най-прочутият в света. Жителите на Ботуша дори претендират те да са измислили gelato (италианското име на сладоледа, което е производно от латинското gelare - замразяване) през 17 век. Затова е ирония на съдбата, че дучето Бенито Мусолини по време на Втората световна война забранява сладоледа в Италия, защото леденото лакомство става символ на вражеските Съединени американски щати.
Най-разпространената легенда за появата на сладоледа в Италия е, че рецептата е донесена през 13 век от Марко Поло при завръщането му от Азия. Според едни сведения той я научил в Китай, според други тя му била подарък от монголски хан. Леденият десерт обаче имал малко общо с днешния сладолед. По-скоро приличал на замразен плодов сок. Впрочем именно за китайците има данни, че се разхлаждали с натрошен лед, смесен с плодов сок, мед и вино, и то 3000 години пр.н.е. Според библейски текстове цар Соломон също бил любител на заледените напитки. За фараоните има сведения, че черпели гостите си с бокали, пълни с лед и плодов сок. Пълководецът Александър Велики си падал по замразено вино с мед, а в древен Рим император Нерон карал робите да носят лед от близките планини, за да му приготвят любимия десерт от замразени плодове и мед. Смята се, че императорите от династията Тан (618-907 г.) са първите, за които започнали да замразяват краве, козе и биволско мляко, смесено с брашно.
Защо тогава италианците претендират, че са измислили сладоледа? Не е заради любимия десерт на Нерон, който имал проблеми със стомаха, защото прекалявал с похапването му. Още повече, че заради варварските нашествия и Средновековието леденото удоволствие изчезнало от Римската империя. И тук според някои кулинарни историци се намесва Марко Поло. А според други арабите донесли в Италия китайската традиция да се замразяват плодови сокове и научили на това жителите на Сицилия. Замразеното удоволствие наричали шербет, което означавало „сладък сняг“. Италианците обаче за първи път правят сладолед с мляко и сметана.
Това се случва през 17 век. Според едни източници изобретателят е Антонио Латини (1642-1692), който работи за вицекраля на Неапол. Той написва първата рецепта за sorbetto (замразен шербет) и създава сорбе на млечна основа. Авторството обаче се оспорва от друг италианец - Джерард Тирсен, който преди Латини, през 1649 г., създава рецептата за замразен крем от мляко и сметана. А един рибар от Сицилия на име Франческо Прокопио дей Колтели превръща сладоледа в бизнес. Той се преселва в Париж, където през 1686 г. открива първото сладоледено кафене „Il Procope“. В него се предлага италианската версия на сорбе в малки порцеланови яйцевидни чаши. Кафенето, което работи и до днес, през вековете става любимо място за срещи на много известни личности като Виктор Юго, Балзак, Дидро, Волтер, Русо и други интелектуалци от френския елит, както и на самия император Наполеон.
Впрочем Франция се среща със сладоледа цял век преди Франческо Прокопио. Когато знатната флорентинка Катерина Медичи на 14 години се жени за Орлеанския херцог и бъдещ френски крал Анри II, заминава при съпруга си с цяла кохорта собствени готвачи. Сред тях е Руджери от Тоскана, който печели състезание в двора на Медичите с ледена рецепта, както и Бернардо Буонатели, архитект и любител готвач от Флоренция, който се представя с личната си рецепта за замразен крем забайоне с плодове. Така предшественикът на сладоледа попада в кралския двор на Франция и дълго време е достъпен само за благородниците. 
Но през 17 век вече никой и нищо не може да спре разпространението на ледения десерт. А французите, за да не останат по-назад, почти едновременно с Прокопио започват да експериментират със замразен десерт, наречен сирене. Френският сладкар Никола Одиге в книгата си „La Maison reglee“ описва няколко рецепти за плодови сладоледи. Една от тях включва сметана, захар и вода от портокалов цвят. Защо десертите са наречени сирене? Защото се замразявали във форми за сирене. От Франция сладоледът отива направо в двора на крал Чарлз I, чийто главен готвач французин изненадал коронованото семейство с леден, пухкав и сладък десерт. Той толкова много им се усладил, че кралят заповядал на готвача да пази рецептата в тайна. След смъртта на Чарлз обаче французинът припечелил добре, като я продал на пътуващи търговци.
В Америка сладоледът влиза едва през 18 век с европейските заселници. Първият сладоледен салон отваря врати в Ню Йорк през 1790 г. А Доли Мадисън, първа дама на Америка и съпруга на четвъртия президент на САЩ (1809-1817) Джеймс Мадисън, остава в историята като жената, запознала Белия дом с ледения крем. Тя поднася ванилов сладолед с ягоди на тържеството по случай встъпването в длъжност на съпруга й за втори мандат през 1813 г. Това бил изключително впечатляващ десерт, защото фризерите все още не били измислени, а ледът се съхранявал на хладно, опакован в слама. Всъщност любимият сладолед на Доли бил със стриди от река Потомак. В 18 век рецептите в готварските книги понякога били доста далеч от оригинала и предлагали сладоледи с аспержи, кестени, пармезан. Голям любител на сладоледа бил и първият президент на САЩ Джордж Вашингтон, за когото се твърди, че през лятото на 1790 г. похарчил 300 долара (сегашни 3000), за да утоли глада си за леден деликатес. А третият президент Томас Джеферсън, който в Париж никога не пропускал да похапне сладолед в кафене „Il Procope“, дори измислил и записал своя собствена рецепта.

Ваниловият сладолед на Доли Мадисън

Необходими продукти:
4 чаши сметана
3 жълтъка
3/4 чаши захар
1 шушулка ванилия 

Начин на приготвяне:
Подгответе ледена баня, като напълните голяма купа с ледена вода, и сложите в нея по-малка купа да изстива. В средно голяма тенджера сложете сметаната, половината от захарта, зърната от ванилената шушулка и самата шушулка и ги сложете на огъня да къкрят. През това време в друга купа разбийти жълтъците с останалата захар до побеляване. При непрекъснато бъркане добавете около 1/4 чаша от горещата сметана и разбъркайте хубаво. След това бавно добавете яйчената смес в тенджерата с гореща сметана, върнете на огъня и бъркайте непрекъснато с шпатула, докато сместа се сгъсти толкова, че остава като дебел пласт по гърба й.
Кремът се прехвърля в изстудената купа в ледената баня, оставя се да се охлади, като се разбърква от време на време. Маха се от ледената баня, затваря се с капак и се съхранява в хладилник, докато се изстуди напълно. След това се прехвърля в машина за сладолед. Гарнира се по желание с ядки, сладки сосове, шоколад и др.