„Ако искате да научите някои тайни за бягането, запомнете, че никога не бива да бързате, но ако забързате, никога не позволявайте на другите да го разберат“, казва главният герой в прочутия разказ на британския писател Алън Силитоу „Самотният бегач на дълги разстояния“.
Абсолютният български рекордьор на средни и дълги дистанции Евгени Игнатов сигурно сам е преоткрил този съвет. Русенецът, който днес навършва 57 години, държи най-добрите постижения в пет мъжки дисциплини и три младежки. Да добавим и още 3 най-бързи резултата в зала. Става дума „само“ за общо 11 рекорда, превърнали го в абсолютен властелин сред кросистите у нас! А и, както се очертава, никак няма да е скоро времето, когато ще бъде бутнат от трона си.
Като повечето момчета 
Евгени се увлича първо по футбола
Мечтата му е стане велик футболист, но съдбата го праща в обятията на Царицата - леката атлетика! Като петокласник вече е ученик в Спортното училище, известно през 80-те години като номер 1 у нас. На следващата година обаче искат да го изключат. Мотивът - „слаби спортни резултати“. Тогава треньорът му Дончо Димитров, с когото после ще извърви дълъг и славен път, се застъпва за него. По това Евгени си прилича с Христо Стоичков, когото като юноша също са искали да изхвърлят от футбола, защото не бил перспективен. 
„Изглежда треньорът съзря, че имам някакъв талант и ми даде шанс, за което вечно ще съм му благодарен. Той винаги беше до мене. Преди едно състезание ни повикаха за функционални изследвания. Резултатите ми бяха посредствени. Веднага се намериха „капацитети“, които обърнаха лукаво внимание на Дончо. Той се усмихна и каза: 
„Успехите не са в цифрите. Успехите са ей тука!“
След което посочи сърцето си“, разказва Евгени, който, напук на функционалните показатели, става шампион във въпросния старт. 
След историята със слабите резултати през първата година в Спортното атлетът прави всичко, за да оправдае доверието на заслужилия треньор. Първите резултати обаче идват чак когато е в 11 клас. За начало печели всички стартове - като се почне на 1500 метра и се стигне до 5000. Участва с успех и на 800, но като цяло се насочва трайно към по-дългите дистанции.   
Първият му рекорд е през 1980 година на пистата в австрийския град Клагенфурт. Хронометърът засича 7:54,6 минути в бягането на 3000 метра, върхово постижение за младежи до 23 години. В следващите години 
подобрява рекорд след рекорд
за да се наложи като най-добрия български стайер /бегач на дълги разстояния/ за всички времена При ръст от 184 сантиметра и тегло от 68 килограма!
А и го прави без „зайци“. Това са нарочно ангажирани момчета, които налагат здраво темпо в началото на колоната в рамките на обиколка-две, след което, като свършат въздуха, напускат пистата. Номерът е потенциалният рекордьор да се движи по зададен график след „заека“ в атака на ново най-добро време.
Авторът на последния хилав опит да се атакува един от рекордите на Евгени Игнатов е Митко Ценов. Ценов пробва на пистата в Стара Загора да пробяга 1500 метра под постижението на русенеца 3:39,53 от 1982 година. Неистовите опити на Ценов стигат едва за 3:42.34!
Евгени обаче 
не е звезда само за домашна сцена
През 1981 година е вицеевропейски шампион в зала на 3000 метра. Този финален старт ще се помни и като уникален куриоз. Съдията удря по-рано камбанката за последната обиколка и в крайна сметка участниците финишират след пробягани 2814 метра! 
„В Гренобъл беше първото ми голямо състезание. Пистата не беше със стандартна обиколка от 200 метра, а от 186. По-рано бях поставил вече три рекорда на закрито - на 1500, 2000 и 3000 метра. Стартирахме 20 души. Две обиколки преди края застигнахме последните. Съдията обаче се оплете и удари камбанката по-рано. Стана голям скандал! Завърших след французин. Един австриец обаче, който бе сред опашкарите, навъртя чинно още една обиколка и постави претенциите си да е шампион. Публиката освирка съдиите, награждаването се състоя доста по-късно на гала вечерта“, смее се години по-късно шампионът. 
През 1982 година бяга на европейското в Атина и се класира на четвърто място на 5000 метра. Две години по-късно бие всички в същата дисциплина на супертурнира „Дружба“ в Москва. А на старт са забележителни бегачи от СССР, ГДР, Румъния и Етиопия!
Европейското първенство в Щутгарт през 1986 година отново завършва с четвърто място, но и с 
нов държавен рекорд на 5000 метра - 13:13,15 минути
До бронза го делят само 27 стотни...
Специалистите са единодушни - с този резултат би бил и днес сред водещите стайери на Стария континент!
„Бягането в Щутгарт беше предпоследна дисциплина. Стадионът беше пълен до последното място. Полуфиналът мина безпроблемно - типично тактическо бягане. Бях подготвен много добре и очаквах финала с нетърпение. На старт бяха вицеолимпийският шампион от Лос Анджелис - швейцарецът Рюфел, португалецът Лейтао, бронзов медалист от Олимпиадата, британците Джак Бюкнър и Тим Хъчингс, италианецът Стефано Мей и други големи звезди. Темпото беше много високо, но бягането ми вървеше. Дотогава личният ми рекорд беше 13:26,56. До последната обиколка издържахме 5 души. Другите окапаха. Тогава Джак Бюкнър предприе внезапна атака, не реагирах навреме и останах четвърти. Бях доволен от рекорда, но и много разочарован, че останах без медал“, разказва Евгени за знаменитото бягане.
Всъщност, 
това бягане може да се види и днес в Ютюб
Рюфел не издържа по едно време, вдига бялото знаме и се отказва. В челото са 8 души, накрая остават петима. Италианецът Мей атакува хазартно, но също не издържа. Следва луда контраатака на Брюкнър. Евгени е в челото, но с лоша изходна позиция спрямо другия британец. Затворен е. Терен за настъпление не му остава. Иначе медалът ще е негов.    
След рекордите на 1500 и 5000 метра идват нови най-добри български постижения - 7:46,04 на 3000 метра, 27:56,26 на 10 000, 4:59.02 минути на 2000 метра. Затова и през 80-те години е добре дошъл участник на всеки голям турнир в Европа. Канят го със специални покани. Връх е и шестото му място на световното първенство в Рим /5000 метра/.
Двата му старта на олимпийските игри в Сеул и Барселона /5000 метра/ завършват с осми места. И то на фона с невероятна конкуренция. Само африканците имат на разположение двайсетина лекоатлети, готови за призовите места. Ако днес наш състезател завърши на такава позиция в Рио де Жанейро, сигурно ще бъде провъзгласен за национален герой и ще бъде обявен за спортист на годината. Само че нямаме такъв стайер. 
Заради политическите бури между Източния и Западния блок Евгени пропуска Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 година. А е готов за повече от достойно представяне. Парадокс е, а е и показателно, че в онези времена нормативите, спуснати от българската федерация за участие в игрите, са по-високи от тези на Международния олимпийски комитет. Евгени няма никакъв проблем с нормативите!
„40 държави бойкотираха тези олимпийски игри. Бях разочарован много. Трудът ми отиде на вятъра“, не крие Евгени. 
И няма как да не е - 
няколко месеца по-късно побеждава всички медалисти от Лос Анджелис
Казва, че рекордите не са самоцел, а плод на къртовски труд и много амбиция. Тъжно му е даже в пресмятането, което казва, че най-добрите му постижения у нас не са подобрени вече между 27 и 34 години.
Ето ги обобщени - 1500 метра /3:39.53/, 2000 /4:59:02/, 3000 /7:46.34/, 5000 /13:13.15/ и 10 000 /27:56.26/, в зала на 1500 /3:41.7/, 2000 /5:04.2/ и 3000 /7:55.4/ метра. Всички са поставени в периода 1982-1988 година. 
А какво си мисли докато тича един бегач на дълги разстояния?
„През главата ти минават различни мисли. Предпочитах да съм концентриран. Преди старт предпочитах да съм в компанията на хора от артистичните среди. Тази компания ме отпускаше. И обратно - натоварвах се, когато бях в чисто спортно обкръжение“, признава Евгени. 
След края на кариерата си 
остава верен на леката атлетика
От 1994 година е президент на СКЛА „Дунав“. Той е един от хората, лобирали дълго за изграждане на нова писта на Градския стадион. Казва, че тази писта е голяма привилегия за Русе. 
„Колкото и да трудно, нашият клуб продължава да създава добри състезатели. Доказахме го на последното държавно първенство. 11 медала не са малко! Имаме върху какво да работим и го правим всеки ден“, убеден е кросист номер на България за всички времена.
Дали би ревнувал, ако някой подобри рекордите му?
„В никакъв случай. Митко Ценов е добър стайер и му пожелавам да надмине моите резултати. Никак обаче не съм сигурен, че това ще стане скоро“, разсъждава Евгени.
Извън дългата си кариера на пистата е активен и в местната политика. Ръководи общинската спортна комисия в продължение на няколко мандата. Счита, че тази комисия оставя след себе си полезни следи. Следи отблизо и другите спортове - често можете да го видите например на баскетболни мачове. 
Сега, когато има възможност, продължава да тича. Обикновено го прави на масови стартове, когато получава покани да поведе колоната като шампион на шампионите. Хората около него са горди, че могат да бягат до такава легенда. А той се радва, че може да запали искрата у младите, които продължават да не вярват и до днес, че един русенец делеше шампионско пространство с най-великите стайери на Европа и света.  
Честит рожден ден, Евгени!