Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.

Диана КОЛАРОВА
Трилби, това име едва ли говори нещо на българите, дори на образованите и интелигентни хора?Някои психоаналитици вероятно знаят нещичко за Свенгали, някои елегантни дами и господа са чували за шапките „Трилби“ неизлизащи от мода вече стотина години. Но малко са тези, които знаят, че модните шапки се появяват за първи път в Лондон, след огромния успех на една новела, написана от английски художник. 
Новелата „Трилби“ на английския художник Жорж дю Морие се появява за първи път в англо-американското списание „Харпър Магазин“ през януари 1894 година. Илюстрациите са направени от автора, който е член на Английското кралско общество на художниците. Новелата става истинска сензация. Само през 1894 година се продават 300 000 екземпляра, което я прави бестселър на годината. Сюжетът, композицията и героите са нестандартни и не се вместват в нормите на тогавашната английска литература.
„Трилби“ е първото литературно произведение в Англия, което 
без предубеденост и клишета разкрива живота на артистите, на бохемата
Действието се развива в парижкия квартал Монмартър, населен с художници и артисти от цял свят. Там живее и работи като модел младата и красива ирландка Трилби. Тя дружи с трима английски художници -Били, Тафи и Санди. Между нея и Били пламва любов и въпреки разликата в произхода им, двамата се сгодяват. Преломният момент в живота на Трилби настъпва след срещата й с необикновения Свенгали - музикант и хипнотизатор. Трилби го последва и под негова хипноза, без да притежава особени гласови данни и музикалност, става световно известна певица. По време на един концерт Свенгали внезапно умира и тя загубва гласа си. Младата ирландка изпада в депресия, разболява се и  когато й показват фотография на Свенгали, изпада в хипноза и отново запява. Хипнозата трае кратко и Трилби умира.
„Трилби“ триумфира на световните театрални сцени. През 1895 година се появява американският филм „Квартет“, сниман в лабораторията на Томас Едисон в Ню Джърси на режисьора Уилям Хейс по мотиви от новелата „Трилби“. Френският писател Гастон Льору създава романа“Фантомът от Операта“, вдъхновен от новелата на Жорж дю Морие. Романтика, ужас, мистерии и трагедии са жанрове в изкуството, които се налагат през новия век. „Трилби“ се появява и на русенска сцена, като ролята на главната героиня се изпълнява от русенска артистка, направила успешна кариера в Народния театър.
Тодорина Тодорова-Стойчева се нарежда сред колосите в българското театрално изкуство
Тя е родена в Русе на 6 май 1887 година. Завършва девическата гимназия „Княгиня Евдокия“ в родния си град. Следва една година славянска филология в Софийския университет. Учителства в село Иваново, но сърцето я тегли към сцената. Това са и кръговете, в които се движи, затова не е изненада бракът й с актьора и режисьор Петър К.Стойчев. Мечтата на младата Тодорина се сбъдва от пиесата „Чест“ на Херман Зудерман, с която тя дебютира на сцената в ролята на Алма.
В периода 1906-1918 и 1926-1930 работи в Народния театър. През 1908 година специализира сценично изкуство в Москва, а през 1909-а - в Италия.
Петър К.Стойчев и Тодорина основават Свободния театър. През 1923-1926 и 1935-1936 актрисата работи в Русенския общински театър. В Пловдив играе през 1936-1940 и 1941-1944 година. Тодорина Стойчева основава „Театър на малките“ през 1940 година в София, който след 1944 година се преименува в Народен детски театър.
Тодорина Стойчева е сред пионерите в българското филмово изкуство. През 1918 година се снима  в главната роля /Неда/в „Деца на Балкана“ по режисура на Кеворк Куюмджиян.Следват още две филмови роли - в „Земя“ /сценарий Елин Пелин и Петър К.Стойчев/ през 1930 година и „Песента на Балкана“ през 1934 година.
Артистката остава в историята на българския театър с ролите на Жулиета /“Ромео и Жулиета“/, Джесика /“Венецианският търговец“/, Медея /“Еврипид“/, Маргарита /“Дамата с камелиите“/, Сара /“Към пропаст“/, Аксюша /“Лес“/, Мари Луиз /“Крадецът“/, Зулейма /“1001 нощ“/, Анна /“Анна Каренина“/, Електра /“Електра“/, Мариана /“Тартюф“/, Трилби /“Трилби“/.
Русенци винаги са били горди с европейската си архитектура, култура и дух!
Трилби значи много за тях! На 16 октомври 1923 година на сцената на Русенския общински театър се играе премиерата на пиесата „Трилби“. Пиесата се поставя за първи път на българска сцена и единствено в Русе, най-европейския град на България.
Белогвардеецът Борис Еспе /Борис Николаевич Петров/ е режисьор. Художникът Владимир Александрович Лисенко /1889-1977/ е офицер от армията на генерал Деникин. Ролята на Свенгали е поверена на друг имигрант - Архавир Шахатуни /1885-1957/. Тримата работят в Русенския общински театър, по късно заминават в Париж, където стават знаменитости в театъра и киното.
Главната роля на Трилби се изпълнява от Тодорина Стойчева, любимка на съгражданите си. Представлението има огромен успех. Русенци, подобно на лондончани, нюйоркчани, парижани, виенчани, подлудяват по магията Трилби. Купуват се книги, поръчват се шапки „Трилби“, развихрят се езотерични сбирки, хипнози, спиритични сеанси, появяват се прякори - „Свенгали“ и „Трилби“. В града
пристигат софиянци и любители на театралното изкуство от цяла България, за да гледат русенската Трилби
Група ръмънски артисти от Букурещ присъства на премиерата.
Интересът към пиесата расте и се налага да бъде направена втора постановка и премиера на 18 март 1926 година. Режисурата е поета от Петър К.Стойчев, Иван Попов /съпруг на русенката Мария Попова, считана за първата българска професионална артистка/ и самата Тодорина Стойчева.
Русенската Трилби е поканила за свой партньор Сава Огнянов, в ролята на Свенгали. Приятелство ги свързва от младежките години, които са прекарали в дунавската столица. Години по късно, като артисти от Народния театър, двамата са изпратени от директора му Пенчо Славейков на специализация в Русия.
„Трилби“ е техният триумф на русенска сцена! 
Дошъл е мигът, в който да покажат на съгражданите си театрално изкуство на световно ниво. Актьорският състав е подбран от Петър К.Стойчев. В ролята на Мимиш е Рина Пенчева, Ниниш се изпълнява от Цвета Иванова, в кожата на Били влиза Димитър Керанов, Тафи е представен от Иван Куманов, в Санди се превъплъщава Стефан Пенчев, Жако е пресъздаден от Христо Коджабашев, лейди Бегот е отредена на Кица Стоянова и т.н.
Представленията гъмжат от ученички и ученици от Девическата и мъжката гимназии, от Немското училище и Френския пансион, русенския елит, граждани и гражданки, гости на града.
Магията „Трилби“ е покорила русенци. Години наред те остават в плен на великолепната игра на звездната двойкаТодорина Стойчева и Сава Огнянов.
Някъде около 1970 година открих една шапка „Трилби“ в сандък на тавана в нашата къща. Тогава баща ми разказа за историята на русенската Трилби. Така магията продължи, прочетох новелата на Жорж дю Морие, както и няколко книги на внучката му Дафни дю Мюрие. Разказвам тази емблематична история за градския дух и култура на русенци, която заедно с много други събития, личности, архитектура прави Русе наистина най-европейския град на България. Разказвам тази история, защото колцина са русенците, които знаят за Тодорина Стойчева и нейната колосална и фундаментална роля в развитието на българския театър? Дали не трябва една улица, театрална зала, кабинет в гимназията, която е завършила, да носи нейното име?