Червените водорасли, които могат да се развиват както във вътрешността на ледената покривка, така и върху нея, са един от главните фактори за феноменалната скорост за топенето на ледовете през последните години.

Това откриха германски климатолози. Тяхното изследване е публикувано в списание Nature Communications.

Щефани Лутц от центъра „Хелмхолц“ в Потсдам и нейните колеги са наблюдавали новия за Арктика феномен от 2000 г., когато са забелязали оцветяването на ледовете и снега. При определени условия, като относително високите температури, едноклетъчните водорасли, съдържащи се във водите на Северния ледовит океан и попадащи благодарение на него върху повърхността на арктическите ледници, започват активно да се размножават.

Това размножаване води до загубата на типичния бял цвят от ледовете, които се оцветяват в червено или кафяво. Главният резултат е, че ледовете губят способността си да отразяват светлината, поглъщат все повече топлина и започват бързо да се топят, предупреждават климатолозите.

Учените отдавна са започнати с този ефект, но никога не са се опитвали да измерят неговата сила. Лутц и нейните колеги са се опитали да поправят тази грешка. Те са участвали в експедиция до бреговете на Гренландия, Исландия и Шпицберген, където са взели проби от водата и снега в 21 ледника на Арктика.

Изучаването на тези проби и дало неочаквани резултати – оказва се, че червените водорасли, предизвикващи оцветяването, са своеобразни „космополити“, а също така, че силата на този ефект е била подценена няколко пъти.

“Космополитизмът“ на водораслите се проявява в следното, че едни и същи микроскопични представители на флората са живеели във всички ъгълчета на Арктика, които са посетили учените. Това означава, че цъфтенето на водораслите в крайна сметка ще засегне цялата територия на северното заполярие. Така се оказва, че цъфтежът е много по-опасен за климата, отколкото са предполагали учените. Положението се влошава и от факта, че този процес е „верижна реакция“ с обратна връзка – усилването на топенето на ледовете още повече ускорява растежа на водораслите, което на свой ред прави леда и снега още по-тъмни и порочният кръг се завърта отново.

Според учените този феномен трябва да се отчита в прогнозите за по-нататъшното развитие на глобалното затопляне.