Приключи вторият мандат на единствения омбудсман, който работи в Русенска област - Йордан Борисов. Русенецът с три дипломи - на историк, юрист и журналист, в продължение на два законови срока беше общественият посредник за жителите на община Две могили. За това време е работил с трима кмета - Драгомир Драганов, Николай Христов и сегашния Божидар Борисов. 
В дългогодишната си практика общественият посредник е събрал богата колекция от наблюдения, впечатления и размисли, както и срещи с различните проблеми на хората. Още повече, че за известно време той беше назначен и за омбудсман и в още една община - в Иваново. 
За Йордан Борисов на практика няма тайни в този обществен инструмент
за разрешаване на някои казуси, а понякога и откровени драми за хората. Това особено се отнася за гражданите, които по една или друга причина не могат или не са наясно, че могат да се обърнат към правозащитната система, коментира той. Често пъти пречката е в парите, които човекът с проблем би трябвало да задели за юридическа консултация при адвокат. Но още по-честа пречка е това, че въпросният човек дори не е наясно към кого точно да се обърне и как да формулира тревогата от възникналата неуредица. 
И именно това е една от функциите на омбудсмана - да изслуша, да обсъди заедно с дошлия при него гражданин проблема, а след това да го насочи към правилната институция, която може да се справи с разрешаването, казва Йордан Борисов. И добавя, че не са един и два случаите, когато след пространния и спокоен разговор с обществения посредник дори не се налага човекът да прибягва до други услуги. 
Едно от най-важните неща, които недвусмислено ми показа работата ми като омбудсман, е, че хората имат належаща потребност да бъдат изслушани, 
те искат някой да им обърне внимание и да не подминава техния личен проблем
да не подценява тяхната грижа и да не я смята за дребна и несъществена, казва Борисов. Понякога поводът, който е довел някого в приемната на обществения посредник, е само начало на разговора, темите се отприщват една след друга и срещата продължава доста дълго. Друг път човекът е до такава степен угрижен и обезверен, че дори не смее да разкрие в пълна степен проблема, за който вече е почти убеден, че няма разрешение. Моята работа е точно в това - да предразположа хората да говорят спокойно и свободно, да си изложат конкретната тревога и притеснения, а след това аз да посоча може ли и в каква степен и при каква институция да бъде разрешен проблемът, обяснява Йордан Борисов. 
Отначало, когато постъпих, хората пишеха жалби - така и за мен самия беше по-лесно да вникна в същината на въпроса, за да мога да го проуча и съответно след това сам да проведа разговори с общинската или областната администрация, с прокуратурата или с други представители на различни институти, за да намеря разрешението, казва Борисов. Но той никога не подминавал и устните жалби, които се допускат от правилника за работа на омбудсмана в България. Нещо повече, 
от първия мандат съм си запазил дневник с устните жалби на хората
записвах си ги, за да мога след това да систематизирам работата си по тях, добавя той. И споделя едно интересно наблюдение: 
„Някъде от средата на първия ми мандат хората започнаха да се страхуват да пишат своите жалби. Не искаха да оставят черно на бяло и да се подписват под споделения проблем. Напоследък  това става все по-разпространено. И беше много характерно за целия ми втори мандат като омбудсман. Не мога да дам абсолютно точно обяснение на причините за това, но едно е ясно: страхът се завръща отново! И това е доста странно - защото се случва именно във времето, когато хората часове наред разговарят в социалните мрежи и откровеничат там дори повече, отколкото е прието. Но е факт: когато идват при мен в кабинета на омбудсмана и като ги помоля да си формулират писмено проблема, ми казват: „Виж сега, аз ти казвам, пък ти ако можеш, го задвижи там...“. 
През втория му омбудсмански мандат хората особено в малките населени места идвали най-вече за юридически консултации. Защото са безплатни, обяснява с усмивка Йордан Борисов. А като научиха, че работя в Архива, заваляха въпроси, свързани с новия закон за пенсионирането и с необходимите за това документи, които са необходими, казва той. 
Всяка година пролет и есен обикалям всички села и правя приемни, обяснява омбудсманът. И добавя мимоходом: „За осем години не съм поискал нито веднъж да ми плащат бензина за това“. 
Хората по селата живеят много самотно и затворено
като правило те са изоставени от своите деца, които ги посещават няколко пъти в годината, а на тях им се иска да поговорят с някого, разказва Борисов. Имат много оплаквания и много въпроси - обикновено питат „Що не ме приеха за личен асистент“, „Защо не ми дават помощи?“, та аз обяснявам, че в зависимост от програмата изискванията са различни, но ето, аз трябва да бъда подготвен за най-различни ситуации и въпроси, казва русенецът. Често пъти той се сблъсква и с чисто човешки проблеми, които понякога разрешава благодарение на личните си контакти. А тези хора толкова са благодарни - че някой ги е изслушал, че е взел драмата им присърце, че тази радост и на мен ми носи удовлетворение, признава Борисов. 
Много са бедни нашите общини, в селата цари голяма оскъдица, затова и там присъствието на омбудсмана е от голямо значение, обобщава Йордан Борисов. И без излишна скромност добавя: „Общественият посредник трябва да бъде разпознаваем за хората, те трябва да му имат доверие, за да се отпуснат и да му разкажат откровено какво ги притеснява. За толкова години работа и срещи мога да кажа убедено: радвам се, че в мен те виждат човек, който им помага и който винаги прави всичко, за да вникне в проблемите им и да ги разреши. А на мен ми е хубаво да помагам - и всички, които ме познават, знаят, че казвам това искрено“.