Съвместна програма на спортното министерство и Българския футболен съюз за развитие на детско-юношеския футбол ще бъде представена днес, четем в сайта на БФС. После ще има пресконференция с Красен Кралев, първия вицепрезидент на съюза Йордан Лечков и отговорника за националните отбори Емил Костадинов.
Подобни програми се пишат от 21 октомври 2005 година, когато Борислав Михайлов стана президент на БФС. 
11 години по-късно българския футбол го няма никакъв. Тези дни г-н Михайлов обикаля гордо стадионите на Франция като член на Изпълкома на УЕФА и сигурно се „радва“ на отбори като Албания, Исландия, Северна Ирландия, Уелс, Швейцария, Унгария. Все тимове, които българският национален отбор биеше под път и над път. Да не говорим пък, че днес въобще не можем да се опрем на Словакия, Хърватска, Полша или Румъния, с които също сме се надигравали и сме ги побеждавали.  
11 години футболът ни върви надолу и все надолу. С Боби като бос, с Данчо като вице, с Емо като шеф на представителните тимове - славни ветерани, но безславни управленци...
Чашата май преля по време на последния извънреден конгрес, когато Михайлов се провикна от трибуната: „Щом няма други кандидати, значи съм отказал конкуренцията с добра работа“. За него „добрата работа“ вероятно е 11 години по-късно да се пишат хвърчащи програмки, които не се изпълняват. И футболът ни да стигне дотам, че националният тим да пада с 2:7 от Япония.
Та и да е преляла чашата, какво от това?...