Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.


Заглавието концентрира в себе си част от поканата, която Гражданският комитет отправя към русенци за тържественото отбелязване на 35-годишната дейност на русенката Екатерина Манчева: „Родена и израснала в Русе, тя обиква родния си град с една неизменна обич и отдава всичките си сили в служба на народната просвета, на обществени начинания и на поезията“.
Подобно признание е рядко срещано дори днес. Но това не е всичко: издаден е и специален вестник, разпространен по време на празненството! А то се провежда по специално съставена програма на 5 юли 1942 г. в 10,30 ч в Църковния салон (днес модернизиран и предоставен на Операта); с доклад, изнесен от Тодор Хр. Дашков - писател, редактор, критик, директор на Русенската мъжка гимназия; с музикална част, в която участват Народният хор „Св.Георги“ с диригент Борис Пинтев, Детският хор с диригент Друмка Данева, Ученическият хор и оркестър. Изпълнени са стихотворенията на юбилярката „На Незнайния войн“, „На учителя“, „На Родината“, „Македония свободна“. Поднесени са десетки приветствени адреси и поздравления... 
Едно истинско признание от русенци към своята изтъкната съгражданка!
Екатерина Иванова Андреева е родена в Русе на 30 ноември 1884 година. Възпитаничка е на Девическата гимназия „Баба Тонка“. Средното си образование обаче завършва в София. Записва филология и литература в Букурещкия университет, но поради семейни причини (баща й се разорява и скоро след това последвала смъртта му) е принудена да напусне. От 1904 година се отдава на учителската професия. Преподава в села Червена вода, където главен учител е Владимир Манчев. Будната учителка не само че се омъжва за по-опитния си колега и  приема фамилията му, с която става известна, но и много често е назовавана Екатерина Владимир Манчева - име, което и тя използва. И което всъщност е едно неизказано признание на обществото към семейство Екатерина и Владимир Манчеви. Двамата се изместват в Русе, като Екатерина отначало си намира учителско място в училище „Свети Георги“, а след това за две десетилетия в „Иван Вазов“ и за още едно в Немското училище. Почива на 16 март 1943 г., с което житейският й път, започващ в Русе, се затваря също тук.
Извън кратките биографични данни остават онези жалони, които  са поставени в заглавието на статията, въпреки че всеки един от тях е в тясна връзка с останалите два.
Екатерина Манчева - учителката
Екатерина Манчева, която природата е лишила от възможността да стане майка, отдава цялата си любов и внимание на децата, които й са поверени да учи и възпитава. В излезлия по повод отбелязването на юбилея й вестник срещаме и следните редове, написани от д-р Владимир Симеонов: „Преди 7-8 години, когато имахме възможност добре и правилно да преценим всестранната дейност на Екатерина Манчева, ний, по инстинкт, спонтанно я нарекохме баба Катя... 
Нейната голяма популярност й създаде титлата „баба“, на която малцина могат да се радват
Не защото беше стара; тя беше младолика, жизнерадостна...“. Споменът е споделен през 1942 г., така че тези 7-8 години назад се отнасят за 1934-1935 г., когато Манчева е 50-51-годишна. Учениците са я запомнили с топлия й глас, с омайващото й слово, със способността й да владее сърцата и умовете на учениците си и пр. Съумявала е да поддържа във всеки един момент будно детското внимание. Учениците й (а това не изключва и техните родители!) харесвали вмъкването на приказен елемент, който засилвал любопитството им и им помагал по-лесно да усвоят онова, което се преподавало като учебен материал. Такова обяснение бихме дали относно причините за създаването на десетки сценки и едноактни пиески. Именно чрез тях „баба Катя“ допълвала детските знания за природата, за отношенията вкъщи и обществото, за приетите общочовешки етични норми и пр. Разбира се, на тези малки спектакли се гледало и по друг начин - представления, в които словото е свързано и с музикален съпровод, и с балет; представления, в които артисти са самите деца; представления, адресирани за деца-зрители... 
Първите си успешни опити за създаване и поставяне на сценки и диалози, с които да насочи към творчески изяви своите възпитаници, а и да разнообрази училищните тържества, Екателина Манчева прави през юни 1905 г., когато е още начинаеща учителка в училище „Св. Кирил и Методий“. През 1914 година тя основава книжна библиотека „Сценки - за деца и юноши“, но чак през 1929 г. включва в нея свои авторски произведения, като от около 30 сценки подбира едва осем. Ще се съглася с казаното за тази страна от нейното творчество: 
„Не всичко написано от Ек. Манчева, е печатано
Много от творбите й още в ръкопис, обикалят детските забави и не се връщат при техния автор“ (Т.Хр.Дашков). Не мога да бъда сигурен в посоченото число, а и не е толкова важно дали пиеските й са точно 30 или са повече или по-малко от 30. Сигурно е, че през 1914 година създава пиеските „Слепец“ и „Позлатеното сираче“, през 1915-а - „Децата на рибаря“, през 1920-а - „Горският злодей“, „Ангелът на доброто“ и „Царкинята“, през 1921-а - „Децата на пролетта“, „Водната лилия“ и „Дядо Коледа“, през 1922-а „Именният ден на баба“, „Другари“, „Сираче-Звездица“ и „Болната птичка“, през 1923-а - „Сънят на Цветанка“ и „Лов на пеперуди“... 
Дейността на Екатерина Манчева с учениците й като учителка и творец на стихове, детски сценки, текстове за песнички и др. се обвързва с духовното възпитание. Бих добавил, че тя е създала и химна на Първа прогимназия „Ангел Хаджиоглу“ (днес ОУ „Отец Паисий“) и „Към младежта“ - марш-химн на зрелостничките от Девическата гимназия (днес Математическа гимназия „Баба Тонка“).
„Баба Катя“ обаче 
обръща внимание и на физическото развитие на младото поколение
И това става в следвоенните години, когато гладът и недохранването и бедността са повсеместни. Приходите от детските представления, организирани от нея, се изразходват за изхранването и закупуването на дрехи за сирачета и бедни деца. Съществуващият при русенските основни училища фонд „Ученически трапезарии“ нараства от 15 000 на 80 000 лева. Когато е учителка в Немското училище, Ек. Манчева поставя началото на инициативата „Зимна помощ“, като резултатът е такъв - събрани са дрехи за нуждаещите се деца. Става инициаторка за създаването на безплатна трапезария за бедните ученички от Стопанското училище. Издига идеята за откриването на детска колония на черноморския бряг. Първоначално децата са настанявани във варненския хотел „Добруджа“. Това продължава до времето, когато събраните средства са в размер, достатъчен да се изгради черноморската колония „Здравец“. По неин почин в Русе се откриват майчинско училище, първата детска градина „Св. Климент“ и детски ясли... 
Екатерина Манчева - общественичката
Активността на Ек. Манчева е оценена от нейните колеги. Многократно е избирана за настоятел на Учителското дружество в града. Дейността й далеч надхвърля онова, което обществото смята за „задължения на учителя“. В училище „Иван Вазов“ създава клон на Младежкия червен кръст и става негова „първа уредница“. След години изгражда подобно дружество и в Немското училище. През 1936 година е удостоена с Почетния знак на Младежкия червен кръст - признание за нейната многогодишна дейност.
Подпомага и работата на дружество „Юнак“, за което по-късно е провъзгласена за негова „благодетелна членка“. Гимнастическите упражнения на юнаците се изпълняват и със звученето на нейни поетични текстове - „За България“, „Родина“, „На Незнайния войн“... Тя е авторка на текста „Марш Русенски юнак“:
Вей се знамето юнашко,
славно, гордо се развява,
здрави силни, смели, бодри -
вас, юнаци, призовава.
По време на Първата световна война Ек. Манчева
постъпва като милосърдна сестра в болницата на Червения кръст
Инициира създаването на шивалня към Стопанското училище, чиято основна задача е ушиването на бельо за фронтоваците. 
След войната е избрана за подпредседател на дружество „Добродетел“, под чиято „шапка“ са организирани сказки, в които говори на теми за семейното и общественото поприще на жената, за подобряване бита на жените, за закрила на девойките-сирачета и пр. Включена е в ръководството на Пансиона за сираци в Русе, който първоначално е издържан от същото дружество, а след това обхванатите в него питомци налагат не само да се промени наименованието (Пансион за сираци от войните), но и издръжката му се поема от държавата.
Екатерина Манчева е една от най-активните ратнички на женското движение в Русе. Тя е активна деятелка на Българския женски съюз. От 1921 г., когато в Казанлък се провежда неговият XV конгрес, до 1940 г. (XXXIII конгрес в Сливен) тя неизменно е една от русенските делегатки. Избирана е за член на различни комисии, сформирани за по-деловото протичане на конгресните заседания, за секретар и подпредседател на различни конгреси. На ХXV конгрес изнася реферат „Грижи за майката и детето“. Вече споделих, че отделните й дейности се „застъпват“, така че делегатките на XXXIII конгрес на БЖС не са изненадани от нейната спонтанност, когато при поднасянето на венци и цвета пред паметника на Хаджи Димитър в Сливен, тя 
рецитира свое стихотворение, посветено на воеводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа. 
В писмо на писателя и драматурга Иван Кирилов (1876-1936) от 6 февруари 1926 г. до русенеца Т.Хр.Дашков (1890-1965) се среща нещо любопитно: „Искам да дойда в Русе и на 26, 27 и 28 февруарий да държа три беседи. Мисля, че ако се излезе от името на Женското д-во и Дома на изкуствата ще бъде добре. За тази работа пиша и на Манчева. Срещнете се и обсъдете въпроса“. От написаното може да се съди за отношенията между творците (в двете посоки: София-провинция и Русе-Русе; тук искам да посоча автографа на Манчева, предназначен за Т.Дашков: „Единственият приятел през моя живот, авторката. 3 януарий 1926“), но в случая интересът ни е свързан с дейността на Екатерина Манчева в различни обществени структури. Иван Кирилов е наясно с ръководните позиции на Манчева в Женското дружество и в Дома на изкуствата и печата, както и с авторитета на тези структури сред русенци, за да настоява в Русе дейността му като сказчик да мине под техния патронаж. 
Екатерина Манчева - поетесата
За първи път Екатерина Манчева печата през 1907 година. По-късно нейни творби са публикувани преди всичко в детско-юношките издания като „Детски другар“, „Детски сват“, „Картинна галерия“, „Младини“, „Нашето семейство“, „Пчелица“, „Светулка“, „Ученическа мисъл“ (списанието е преименувано на „Изгрев“), „Юноша“ и др. Сътрудничи и на издания, чиято четяща аудитория са възрастните - „Женски свят“, „Дом на изкуствата и печата“ и др. Цикъл с нейни стихове в проза е включен и в литературния сборник „Северни цветя“ (1920). 
Заедно с Тодор Хр. Дашков и Христо Йончев Екатерина Манчева редактира илюстрованото списание за деца „Здравец“ (1921-1923). При първата годишнина работата е разпределена между тримата, но след първата годишнина Хр. Йончев напуска, така че тежестта по редакторската дейност си споделя тандемът Дашков-Манчева. Отпечатани са 24 книжки, в които четивото е не само авторско, но и преводно, с подходящи илюстрации. 
Като самостоятелни книги Манчева издава „Сборник стихове за деца и юноши“ (1925) и „Песни за сърцето“ (1926, с 23 стихотворения, адресирани към възрастните читатели - „Когато розите цъфтяха“, „Когато зимата настане“, „Към младежта“, „Есенни песни“, „Зимни песни“ и др.). Имайки предвид творбите във втората стихосбирка, 
Антон Страшимиров пише, че те я поставят „наравно с големите поетки от нашето време“
„Нейната поезия е нежна, звънлива, искрена, сияйна и нетленна“ - отбелязва Божан Витанов. За мястото на Екатерина Манчева в поетичното съзвездие говорят още два факта, разделени с две десетилетия: през 1920 година, във връзка с юбилея на Иван Вазов, тя става носителка на „Дамски кръст с корона“, а на 20 май 1942 г. е включена в голямо литературно четене, в което участват Димитър Пантелеев, Лъчезар Станчев, Панчо Михайлов и др. 
Няма да злоупотребя с читателското внимание, нито пък с късна дата ще се изява като критик. Обаче ми се иска да преосмислим част от нейното стихотворение „Трагедията на артиста“, като отнесем съветиге, нашепване от сърцето на артиста ве към него самия, както е по авторов замисъл, а към... съвременните ни държавници и политици:
Недей им вярва!
Артист си беден и си сам, 
суетен си в живота - знам.
Артиста никой не разбира, 
страдалец горък си умира...
И твойта слава те погубва...
Венци ти сплетоха..., но знай - 
човешка злоба няма край.... 
Тълпата днес те величае, 
а утре пък ще те ругае.
Артист си! Всичките те знаят, 
но... милий братко, краят, краят!...
Артиста никой не разбира,
сломен, самотен си умира! 
Божан Витанов пише: „Днес всички признаваме, че Екатерина Манчева има голяма заслуга към развоя и напредъка на българската художествена детска литература“. За съжаление това „днес“ се отнася за времето към 1942 година. В следващите десетилетия не се реализира направеното предложение някоя русенска улица да носи името й. Пиеските й, които някога са увличали деца и юноши и са или посрещани с интерес и радост, днес не се поставят. Не звучат и химните, в чиито думи Ек. Манчева влага своето сърце. Малцина са и авторите, писали за нея (С.Папуров, Н.Георгиева, Ж.Душков, а през 2000 г. Ст.Цонева разгледа в дипломна работа детското творчество на Ек.Манчева). 
Ако изтълкуваме думата „артист“ като „човек на изкуството“, тя донякъде Екатерина Манчева предусеща своята съдба: 
Тълпата днес те величае, 
а утре пък ще те ругае . 
Е, до ругаене не се достига, но до забрава, до пълна забрава...