С 19.7 на сто са се увеличили посетителите в музеите в Русенска област през 2015 година. Това гласи справката на Регионалното статистическо бюро, което вече е готово с данните за музеите и театрите. Справката посочва, че на територията на областта има 4 професионално действащи музея, регистрирани по Закона за културното наследство, а музейните експозиции включват 158 400 фондови единици. През миналата година в музеите са постъпили 300 нови фондови единици, като 92 на сто от тях са дарения, уточняват от Статистиката. Цифровизацията продължава и през 2015 г. 2,8 единици са част от електронните описи - така те стават двойно повече от 2014 година. 
Музеите в областта са се радвали на вниманието на 97 800 туристи. От тях 13 600 са чужденци, което е 13.9% от общия брой на посетителите. В сравнение с предходната година 
чуждите туристи намаляват с 11.1%. 
А горе-долу всеки пети е влязъл в музеите в дните, когато входът там е безплатен. За годината средно на един музей в област Русе се падат 24.5 хиляди посещения при 20.4 хиляди през 2014 г. Това е малко над средното за страната - 23.7 хиляди. 
В музеите са били изнесени 3800 беседи, показани са 14 самостоятелни и 37 съвместни изложби. Направени са 12 обсъждания на книги, имало е 13 видеопрожекции и са проведени 5 конкурса.
Общите приходи от дейността на музеите в областта възлизат на 931 800 лв. и в сравнение с 2014 г. (726 300) нарастват с 28.3%. Приходите само от посещения са 185 400 лв., с 38.7% повече от 2014 г. 
През 2015 г. в културните институти, развиващи театрални изкуства на територията на област Русе, са организирани общо 668 представления, които са посетени от 146 200 зрители, съобщават от статистическото бюро. В сравнение с 2014 г. броят на представленията намалява с 1.8%. Затова пък бройката на посетителите нараства с цели 12.2%. 
С 21.2 на сто намалява спрямо 2014 г. относителният дял на представленията, изнесени от театралните колективи по време на техни турнета в страната и се редуцира до 53.1% от общия брой представления, сочи справката. Което звучи малко странно на фона на информациите от въпросните културни институции, с които те през годината 
разказват на обществеността постоянните си арт совалки 
- най-вече на творчески екипи на драматичния театър и операта, за техни постоянни гостувания в малки и големи градчета и дори на сцените на селски читалища. 
Средният брой посетители на едно представление в русенските театри е 219 души при средно 153 за страната. През 2014 г. русенските показатели отново са надхвърляли средните за страната - 192 души на едно представление на фона на националните данни за 157 зрители. 
По-нататък статистическата справка отброява прилежно и съобщава, че средно всеки русенски театър е бил посетен през 2015 година от 49 хиляди души, като година по-рано бройката е била 43 хиляди човека. При това и за двете години остава по-висок от средния за страната (29 хиляди за 2015-а и 32 хиляди за 2014-а). Значително по-голям интерес зрителите проявяват към представленията по произведения на чуждестранни автори: всяко от тези представления е посетено от 295 души, докато за сценичните творби от български автори зрителите са били по 130. Тази тенденция е съществувала и през 2014 година: 232 души средно са гледали творба на чужд автор, а родното творчество е било предпочитано от 138 посетители на спектакъл.
Общият брой на постановките за 2015 г. е 75, от които 20 са нови за сценичните колективи. Преобладават /очевидно логично, в светлината на горните данни/ постановките от чужди автори - 55. През 2014 г. постановките са били по-малко - 66, като двойно по-малък е бил и броят на поставените за първи път творби. През 2015 г. близо 9% от всички представления по чуждестранни творби са от английски автори, сочи справката. 
Приходите от дейността на институциите, развиващи сценични изкуства, през 2015 г. възлизат на 5 298 600 лева, като 890 300 (16.8%) са от продажба на билети и от участия в турнета в страната и чужбина.
А сега ще поговорим малко и за чудесата на статистиката
която очевидно е онази дама, извисила се гордо над нещата, която не се интересува от нищо друго, освен от цифри. Дори и когато те не носят полза никому - освен може би на самата нея. 
Не можеш да набуташ в един сахан, пък бил той и меден или поне прясно калайдисан, разнородни продукти и да представиш това за вкусна и полезна манджа. Както в случая в раздела „Театри“ се забъркват данни за драматичния, кукления и оперния театри в Русе и обобщените цифри се съобщават, като някой вероятно си мисли, че дава някаква представителна картина за това как стоят нещата. 
Няма как обаче да заджуркаш круши и тиквички, ягоди и патладжани, да насипеш от сърце сол, захар, канела и индийско орехче и да омешаш добре - и след това да кажеш: на ви истината! Защото това е всичко друго, но не и смислената истина. В случая повече са допирателните с екзотичните сведения от рода на това колко са клетките в проводящата тъкан на корена на царевицата или 
колко дявола могат да се съберат на върха на една игла
Данните и за двете сигурно са верни - и какво от това?   
Защото, когато се казва, че „Средният брой посетители на едно представление в русенските театри е 219 души“, нормалният човек, който ходи на театър, започва да се пита за кой точно театър става дума? Защото в Кукления, примерно, няма как да влязат „средно“ 219 зрители, за Русенска опера такава цифра означава едва половината от капацитета на салона, а за драматичния тетър може да се тълкува и така, и така - Голямата зала е с 601 места, а камерната „Слави Шкаров“ има 150 кресла, така че там по би могло да мине за „плюс“ средностатистическото „219“. 
Заговорим ли за предпочитания към български или чужди автори, веднага 
възниква питанката само драматичен театър ли имаме предвид, или оперен също?
Защото дори и слабо посветеният в дивната материя на оперното творчество може да потвърди, че там произведенията на български автори са далеч по-малко, особено ако сравним в проценти или средни бройки пиесите за театър.   
Когато нейно величество Статистиката казва, че „Средният брой посетители на един театър за 2015 г. е 49 хил. при 43 хил. за предходната година“, това пак предизвиква повече въпроси, отколкото изчервяване от удоволствие. Защото ако това е всичката русенска публика, която ходи на театър и опера, тогава Русе по-скоро трябва да се изчерви от срам - макар че отново не е ясно какво всъщност показва изчислената средно цифра. Впрочем, дали пък не е бил прав предишният директор на драматичния театър Рашко Младенов, който с горчивина казваше: 
„Русе в момента има точно два салона театрална публика!“
Въобще, когато става дума за изкуство, вероятно не усреднените данни са тези, които нареждат една или друга трупа на престижна позиция. Изкуството все пак е една доста деликатна материя и престижът и реномето се измерват не с многотия, не с брой продадени билети и дори не с брой „турнета“, повечето от които измислени и откровено унизителни за професионалните артисти /но желязно необходими заради прословутата схема, по която Министерството на културата изчислява на кой театър колко парици да даде/. 
Да не говорим за това, че като се каже, че приходите общо на театрите в Русе са над 5 милиона лева, така съобщена тази сума звучи повече от внушително, но първо, това ни най-малко не означава, че всеки от трите театъра е получил по една трета от нея, нито пък че всеки от тях има и равни „средно“ разходи...  
Така че в случая това, че в Русе се падат по 49 хиляди души на театър, а в страната отново „средно“ са по 29 хиляди, едва ли е повод за кой знае каква гордост. Но ако съпоставката беше направена отделно за трите вида театри - драматични, оперни и куклени, пак в страната и пак по метода на усредняването, може би би имало някакъм смисъл. Ама чак пък толкоз! А и на кого ли му дреме?! Важното е да се симулира „активити“ и да се произвеждат „ивенти“! За да има какво да се отчита. Пък аз бях останала с впечатление, че тези работи бяха елементи на социал-тоталитаризма... Или пък този социал-тоталитаризъм се завръща? Пу-пу-пу, да не чуе дяволът!