Централният нападател на „Дунав“ Мирослав Будинов е с огромен принос за влизането на отбора в „А“ група. Головете му - общо 7, може да не са кой знае колко много за играч на неговия пост, но всички бяха повече от безценни. Освен това Будинов ще остане в сърцата на феновете като човека, който през отминалия сезон свърши страшно много черна работа в средата на терена и в защита. Буквално беше навсякъде. След края на първенството „Утро“ разговаря с 29-годишния таран.

- Миро, как тръгна във футбола?
- Бях на 11 години, когато започнах да тренирам в школата на „Септември“ /Сф/. Един от треньорите ми тогава беше Петко Петков, сега помощник на Георги Дерменджиев в „Лудогорец“. Когато станах на 21 години, преминах в „Белите орли“ /Плевен/. Завърших сезона като №2 при голмайсторите. Нататък бяха 2 сезона в „Академик“ /Сф/. Изглежда оставих добри впечатления, защото получих оферта от „Черно море“ /Вн/. Във Варна не ми провървя въобще - скъсах менискус. Със „Спортист“ /Своге/ влязох за първи път в „А“ група /2009-2010 година -б.р./. После отидох в „Любимец“, с чийто отбор стигнах за втори път в „А“ група. Една година играх в гръцкото първенство, но пък там пак скъсах менискус и ме оперираха за втори път. И така до обаждането на Веско Великов, който ме покани в „Дунав“.  
- Как ти се стори неговото предложение?
- Решението ми да дойда в Русе беше доста трудно, защото означаваше да направя крачка назад. Великов обаче успя да ме убеди, че мястото ми е в „Дунав“ и сега не съжалявам, че му се доверих. Ето - с „Дунав“ влязох за трети път в „А“ група!
- Кое беше най-трудното в отминалото първенство?
- Началото! Почти никой не ни вярваше. После, основно с постоянство и себераздаване, почнахме да печелим мачове и да трупаме самочувствие. Спокойно мога да кажа сега, че „Дунав“ извървя пътя да „А“ група без никаква странична помощ. Направихме го само с футболни средства. Няма друг такъв отбор! 
- Твои съотборници казват, че атмосферата в тима е прекрасна. Какво е твоето мнение?
- Така е, колективът е страхотен. Разбираме се перфектно, разправиите липсват. Това разбирателство беше голяма част от нашия успех. 
- Растат ли младите момчета?
- Безспорно. Само трябва да слушат малко повече. За тяхно добро е. Когато бях на 21-22 години и някои от по-опитните футболисти почнеше да говори, всички мълчахме.
- Ще се справи ли „Дунав“ в „А“ група?
- Честно казано, ще е много трудно. Ще ни трябват 3, 4, че и 5 подкрепления, които да вдигнат още малко нивото ни. Старши треньорът знае най-добре от какви хора се нуждае. Той има голям нюх да избира правилните футболисти. Сигурен съм, че няма да заложи на гръмки медийни звезди, а на талантливи момчета, които ще искат да се докажат. Познавам Веско Великов и знам, че той не робува на имена.
- С кои футболисти ти е най-приятно да играеш в атака?
- На практика играх с всички. По едно време по крилата беше една въртележка, но с всеки се разбирах добре. 
- Какво мислиш за русенската публика?
- До 6-ия-7-ия кръг на стадиона идваха доста хора. Пикът беше мачът със „Созопол“ - 6000 зрители! После настана едно необяснимо отдръпване. А уж градът бе жаден за футбол! В Русе има такива „фенове“, които се радват, когато бием, но два пъти се радват, когато паднем. Чакат само да загубим един мач и почват да ни хулят. Аз предпочитам тези, които се радват на загубите ни, въобще да не идват на стадиона. В същото време имаше фенове, които бяха непрекъснато до нас и не изпуснаха нито един наш мач - нито в Русе, нито в двубоите ни като гости. „Дунав“ има нужда от точно такива привърженици - да ги боли, когато паднем, както ни боли нас. 
- Ще останеш ли играч на „Дунав“?
- По всяка вероятност ще остана. Със старши треньора сме се уточнили. Остава само договорът ми да да стане факт. 
- Какво би искал да кажеш в заключение?
- Много ми се иска да бъде направено така, че „Дунав“ да играе в Русе мачовете си в „А“ група. Тези домакинства ще са от изключителна важност за стабилизиране на отбора и оставането му в „А“ група. 
- Приятна почивка!
- Благодаря! Поздрави за нашите верни фенове!