Джеймс Бонд седи на бара и си разглежда часовника. До него сяда атрактивна дама. Минава известно време - никакво внимание от страна на Джеймс Бонд към красивата жена.
След няколко неуспешни опита да му привлече вниманието, накрая тя го заговаря.
- Какво толкова интересно има в този часовник?
- Ами, невероятен е! Мога да отгатна всичко с негова помощ.
- Кажете тогава нещо интересно за мен?
- Ами ... в момента сте без бельо.
- Ха-ха-ха! Не познахте! Ето, вижте сам...
- Ех... Пак е избързал с двайсет и пет минути!
Този и още стотици вицове - кои по-сочни и остроумни, кои по-плоски и безвкусни - нямаше да ги има без днешния рожденик. Това е Флеминг. Иън Флеминг.
Разузнавач и писател, станал известен с книгите си за прочутия Агент 007
Той е роден в Лондон в знатно семейство. Баща му Валънтайн Флеминг е депутат, майка му Евелин Сейнт Кроа Роуз е част от лондонския хайлайф. Двамата му братя и сестра му са имена в литературата и музиката, дядо му - шотландският финансист Робърт Флеминг, е създател на Шотландско-американския инвестиционен тръст и на едноименната търговска банка „Робърт Флеминг и Ко“, която от 2000 година е част от „Джей Пи Морган“. Братовчед е на актьора Кристофър Лий и девер на актрисата лейди Селия Джонсън, както и прачичо на композитора Алън Флеминг-Беърд... Изреждаме всичко това, за да подчертаем очевидното - средата на Иън е напоена  с традиции, талант, култура и креативност и не е чудно, че той става смел мъж и световно известен писател.
Флеминг учи в начално училище на остров Пърбък, Дорсет, близо до имението на семейство Бонд, чието мото е „Светът не е достатъчен“. Продължава учението си в Бъркшър - в Итънския колеж, и Кралската военна академия Сандхърст. В Итън две години подред печели званието за най-добър спортист, което преди това се било случвало само веднъж.
След като преждевременно напуска Сандхърст, който не му допада, 
майка му го изпраща да учи езици в континентална Европа
Първо учи немски език в Кицбюел, Австрия, после в Мюнхенския университет и накрая в Женевския университет, където подобрява и френския  език. Кандидатства във Форин офис /британското министерство на външните работи/, но се проваля на изпитите. Започва работа като журналист в „Ройтерс“. През 1933 година работи като пратеник на агенцията в Москва, а по-късно става брокер. От 1944 и до смъртта си през 1964 година е член на „Boodle‘s“ - джентълменски клуб на „Сейнт Джеймс Стрийт“ в Лондон.
През 1952 година се жени в Ямайка за аристократката Ан Картрис, бивша втора жена на втория виконт Ротмар и вдовица на третия барон О‘Нийл. Кумува му драматургът Ноел Кауърд.
През 1939 г., в навечерието на Втората световна война, шефът на военноморското разузнаване контраадмирал Джон Годфри привлича Флеминг за свой личен помощник. Иън прави кариера последователно като лейтенант, подпоручик, поручик. Кодовото му име е 17F.
Работата му в разузнаването е увлекателна. През 1940 година Флеминг и Годфри поръчват на Кенет Мейсън, професор по география в Оксфорд, да напише доклади за географията на страните, участващи във военните действия. Тези доклади 
поставят началото на томовете на военноморското разузнаване
Naval Intelligence Division Geographical Handbook Series между 1941 и 1946 г.
Флеминг е автор на хитър план за симулиране на авария на германски самолет в Ламанша, при което английски войници ще се представят за търпящи бедствие пилоти от Луфтвафе с идеята да завладеят германската подводница, която евентуално ще им се притече на помощ и така да се доберат до кодовата книга на шифровъчната машина „Енигма“. Планираната акция обаче не се осъществява, за голямо съжаление на Алън Тюринг и сътрудниците му в Блечли парк.
Той привлича окултиста Алистър Кроули да участва в план, в който да свържат Рудолф Хес с фалшиви участници в уж нелегално движение против Уинстън Чърчил. Но и този план не се осъществява, защото Хес междувременно заминава за Шотландия в опит да уговори мир тайно от Хитлер. В книгата „The Man Who Was M: The Life of Charles Henry Maxwell Knight“ на Антъни Мастърс се твърди, че именно Флеминг успява да убеди Хес да замине за Шотландия и да преговаря за сепаративен мир с Чърчил, което завършва със залавянето на Хес, но никакви други източници не подкрепят тази теза.
Флеминг е автор на операция „Златно око“ - план за поддържане на комуникацията с Гибралтар в случай че Испания влезе във войната на страната на Оста и атакува средиземноморската колония на Великобритания.
През 1944 година Флеминг 
участва в командването на специализиран отряд от командоси, известен като Щурмови отряд 30
Въпреки че не той основава звеното, нито пък е негов полеви командир, той е този, който планира действията му. Като офицер от морското разузнаване (Naval Intelligence Division, NID), Флеминг знае приблизително с каква информация и въоръжение разполага врагът и къде са разположени. Той уточнява „скалповете“, които ще са му необходими, и изпраща за тях своите „индианци“, както нарича командосите.
Щурмови отряд 30 обединява екипи от тренирани командоси, специализирани в превземането на вражески щабквартири и набавянето на документи и образци от въоръжението на врага с потенциално значение за разузнаването, които обикновените войници от Съюзническите сили, а дори и командоси без специално обучение, могли да пренебрегнат или дори да унищожат. Щурмоваците 
умеят да отварят с шперц ключалки и сейфове, да водят бой с голи ръце
и владеят и други по-общи техники и умения за събиране на разузнавателен материал. В отряда участвали някои от най-способните командоси.
Организационно отрядът не функционира отделно, а екипите му се присъединяват към някоя военна част, настъпваща към врага. Вече достигнали целта, щурмоваците са обучени и екипирани да си проправят сами пътя към щабовете и бързо да се снабдяват с необходимото, преди врагът сам да го разруши при отстъплението. Разчитат на изненадата, издръжливостта и безпощадността си. Преди десанта в Нормандия Флеминг има само косвен контакт с щурмовия отряд, тъй като повечето военни действия са по Средиземноморието. Въпреки това, благодарение на успехите си в Сицилия и Италия, щурмоваците (чиято база е „Marine Hotel Littlehampton“ в Западен Съсекс, днес обществена сграда и домакин на годишната сбирка на ветераните от Щурмови отряд 30) си спечелват особеното доверие на морското разузнаване. Осъзнали мащаба на постиженията и потенциала, от разузнаването предоставят нужната подкрепа и съставът му е разширен. Поставят му се и преки задачи: да бъдат иззети от врага конкретни предмети и документи. Флеминг е човекът, който издава тези конкретни заповеди.
По време на Операция „Овърлорд“, и по-специално след Битката за Шербур, Флеминг посещава Щурмови отряд 30 на бойното поле. Установява, че вместо да действат като специални разузнавачи, командосите некоректно са използвани като бойци в бойните действия. Това води до излишни жертви и излага на риск изпълнението на основната им задача. След намесата му командването ревизира отношението си.
Работата му през войната дава съвсем естествено идеите за неговите шпионски новели
Първата си творба „Казино Роял“ публикува през 1953 г. Тя разказва за тайния агент Джеймс Бонд, по-известен с кодовото си име 007 и с начина си на представяне: Бонд. Джеймс Бонд! В тази книга негов противник е съветски шпионин, чието кодово име е Ле Шифр. Двамата играят бакара в „Казино Роял“ и на Бонд му се удава да победи противника си. Но Ле Шифр спира да играе по правилата и примамва Бонд в капан с красива девойка. А от този капан няма изход. Книгата е филмирана 2 пъти - веднъж през 1968 г. с Дейвид Нивън в ролята на Бонд и втори път с Даниъл Крейг в ролята на Бонд през 2006 г.
След това Иън Флеминг пише още 13 книги със същия главен герой: „Живей, а другите да умрат“, „Муунрейкър“, „Диамантите са вечни“, „От Русия с любов“, „Доктор Но“, „Голдфингър“, „Само за твоите очи“, „Тъндърбол“, „Шпионинът, който ме обичаше“, „В тайна служба на Нейно величество“, „Човек живее само два пъти“, „Мъжът със златния пистолет“ и „Октопуси и живите светлини“. Продажбите рязко скачат, след като Джон Кенеди поставя „От Русия с любов“ в списъка на най-добрите книги, които е чел.
В края на 1950-те, след финансовия успех на книгите за Джеймс Бонд, 
Флеминг се мести да живее в имението Златно око в Сейнт Мери, Ямайка
Има много версии, обясняващи името на имота. Една от най-известните е, че името е взето от операция „Златно око“ от Втората световна война, в която самият Флеминг е взел участие. Друг възможен източник е „Отражения в златисто око“ (1941) - книга на Карсън Маккалърс, която Флеминг много харесвал. Местността наоколо се наричала Оракабеса, което в превод от испански значи „Златна глава“, а пък разположен в имението испански гроб прилича на око. А друга версия е, че всичко това заедно е накарало писателя да нарече имението си по този начин. Днес имението е в центъра на едноименен скъп курорт.
Освен историите за Бонд под перото на Флеминг излизат и детската книга „Чити Чити Банг Банг: Магическата кола“, както и нехудожествените книги „Трептящи градове“ и „Контрабанда на диаманти“.
„Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. 
Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно
Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот“, казва бащата на Бонд.
Флеминг наистина е страстен пушач и пие много. През 1961 година получава инфаркт, на 12 август 1964 следва втори сърдечен удар, който е фатален. Погребан е в църквата в Севънхамптън, малко селце в Англия близо до Суиндъм.
Остава бележникът му, в който са описани неговите идеи за нови книги на тема Джеймс Бонд. Там са открити части от къси разкази и новели за Бонд, които никога не са публикувани. Някои от тях могат да се открият в книгата на Джон Пиърсън „Животът на Иън Флеминг“. Писателят Джефри Дженкинс, който работи заедно с Флеминг по идеята за Бонд между 1957 и 1964, написва през 1967 година по тази тема още една книга „За чиста унция“, но тя никога не е публикувана, макар че е по идея на Флеминг.
През 1960 Кувейтската петролна компания възлага на Флеминг да напише книга за страната и нейната петролна индустрия. Книгата била озаглавена „Място на вълнението: Впечатления от Кувейт“, но никога не е публикувана поради неодобрението на кувейтското правителство.
По случай 100-годишнината от рождението му през май 2008 година е публикувана книгата „Дяволът може да е загрижен“ на Себастиан Фолкс, като на корицата пише „Себастиан Фолкс, пишещ като Иън Флеминг“.
През същата година Би Би Си излъчва документалния филм на Джоана Лъмни „Иън Флеминг: Където започна Бонд“. И това като че ли е най-точното заглавие. Защото всички знаят как е проходил вечният Бонд, но никой не знае докъде ще стигне. Докато носи многомилионни приходи, със сигурност ще крачи напред.
По материали от интернет