Д-р Стефан Димитров е завършил Висшия медицински институт в Плевен. Има придобити специалности по вътрешни болести и клинична алергология. Работи като специалист в извънболничната помощ и има кабинет на ул. „Борисова“ 8 в Русе, в който извършва консултативни прегледи, тестуване с алергени, функционално изследване на дишането и други специализирани дейности. Работи със здравната каса и приема пациенти с направления. Има и свободен прием след предварително записване. Подробна информация за работното време и контактите с д-р Димитров можете да намерите на сайта му www.dr-dimitrov.com

- Д-р Димитров, какво представляват алергичните заболявания, които все повече се превръщат в бич на съвременното общество?
- Смята се, че алергичните заболявания са болести на цивилизацията, като в цял свят има тенденция за тяхното увеличаване. Те представляват реакция на организма спрямо различните въздействия на околната среда. За да има развитие на алергично заболяване, трябва да има среща на антиген с антитяло. Антитялото е гамаглобулин, който се произвежда от организма, докато антигените в голямата си част са продукти на околната среда и много малка част имат ендогенен произход. В този аспект можем да разглеждаме алергичните заболявания като реакция на организма за защита от околната среда. Там, където става среща на организма с болестотворните комплекси антиген-антитяло, се развива клинична картина със съответната симптоматика. Когато срещата е на ниво конюнктиви, това е външната покривка на очите, се развива алергичен конюнктивит. Ако е на ниво лигавица на носа, се развива алергичен ринит. При засегнати бронхи се появяват симптомите на астматичен бронхит или бронхиална астма, ако са алвеолите, се развива алергичен алвеолит. Алергените могат да бъдат внесени и чрез храната, тогава срещата е на ниво лигавица на стомаха и се развива хранителна алергия. Уртикарията пък, известна и като копривна треска, показва, че срещата антиген-антитяло е станала на ниво кожа.
- Това е един вид чиста форма на алергична реакция, когато само една от лигавиците е засегната. Но ако са засегнати няколко лигавици, има ли комбинирани проявления?
- Много често има комбиниране на алергичен ринит с бронхиална астма, алергичен ринит с алергичен алвеолит. Много често като съпътстващо заболяване към тях е конюнктивитът.
- Пролетта ли е сезонът, когато най-често се проявяват алергичните заболявания?
- Пролетта може да се разглежда като пиков сезон на алергични заболявания, защото тогава цъфтят дървета и цветя и въздухът е наситен с полени, които отключват алергични ринити, конюнктивити, обострят бронхиалната астма, когато тя се дължи на алергична патология.
- Алергичният ринит ли е най-често срещаната реакция на полените?
- В последно време той наистина се очертава като най-често срещащо се заболяване, особено в детска възраст. 40% от населението в Европа, включително в България, в някакъв период от живота си са имали прояви на алергичен ринит. При децата между 6 и 7 години засегнати са до 15%, при порасналите до 13-14 години този процент вече е 40. Алергичният ринит се определя като най-честата алергична болест. 80% от астматиците са с алергичен риносинуит, а 40% от риносинуита е с придружаваща бронхиална астма.
- Какви са симптомите и как се различава от обикновения ринит?
- Пристъпни кихания, запушване на носа най-често до невъзможност да се диша, силен сърбеж на носа, общо неразположение. За да се назначи лечение, първо се определя дали има, или не алергия и точно към какви алергени е. Провежда се хипосенсибилизация, могат да се  включат и симптоматични методики на лечение - различни варианти на противоалергични препарати и локално пръскане на различни групи спрейове.
- Ако не се лекува навреме, до какви усложнения може да доведе?
- Развитие на полипоза или на бронхиална астма. В детска възраст например има определен алергичен марж -  детето тръгва с хранителна алергия, впоследствие развива уртикария, алергичен ринит и накрая бронхиална астма. Но не е задължително при всяко дете да се случи точно така. Бронхиалната астма може да има и директно развитие и да не е свързана с алергия. Характеризира се със затруднения в дишането, които се установяват чрез съответни функционални изследвания. При започваща бронхиална астма особено при деца и юноши хипосенсибилизацията е препоръчителна. В по-напреднала възраст водещо в лечението е болният да бъде пълноценен както вкъщи, така и на работа. При напреднали стадии на бронхиална астма, когато има неефикасност на прилаганите препарати, от няколко години се прилага ново лечение с моноклонални антитела. Това са антитела, насочени към и свързващи се с молекулите имуноглобулин. Проблемът е в изключително високата цена на този препарат.
- Колко разпространени са другите алергични заболявания като конюнктивит и уртикария?
- Конюнктивитът е съпътстващо заболяване към алергичня ринит, оплакванията са зачервяване и парене в очите, сълзене, общо неразположение. Лечението е общо с алергичния ринит. Уртикарията нарушава качеството на живот много повече, дори се сравнява с исхемичната болест на сърцето. Тя засяга два пъти по-често жените - 72%, докато при мъжете е едва 28%. Ако до 6 седмици има обратно развитие, се приема, че уртикарията е остра, но ако надхвърли 6 седмици, вече се смята за хронична, която може да продължи от 1 до 5 години. Например годишните разходи за един болен от уртикария в Евросюза са в размер на 2128 евро, а за всичките болни годишно в ЕС се харчат между 5 и 10 млрд. евро. 
- Има ли профилактика на алергичните заболявания или те стават видими едва след първата реакция?
- Профилактиката включва задължително преглед при лекар алерголог и провеждане на изследвания, за да се установи има ли, или не алергично заболяване и ако има, да се потърси какво точно го предизвиква. Това се прави чрез съответните изследвания - общи на кръв и специфични - на титър на имуноглобулина в кръвния серум. Много достъпни и с голяма точност на определяне са кожните алергични проби, на базата на които се определя специфичното лечение. 
- Колко вида проби има за откриване на алергени?
- Почти всяка европейска страна има собствено производство на алергени за тестване, съобразено с бита и културата на населението. В България алергените, които използваме, са разработени в Института по заразни болести и са разделени на осем групи: битови - домашен прах, пух, перушина, косми и пърхот от домашни любимци или от неканени гости като мишки и др.; поленови - над 60 различни препарата, включващи цъфтящите в България цветя и дървета; хранителни - също над 60 вида; бактериални; плесенни; индустриални и много важните алергени от инсекти - пчелна отрова, отрова от оси и от водни бълхи. В България има и внос, например френските, с които правя голяма част от изследванията, са произведени в института „Луи Пастьор“. Ползвам също и немски алергени.
- Споменахте за хипосенсибилизация като добър метод на лечение. Как се извършва тя?
- В миналото хипосенсибилизация беше спорен метод на лечение, но за момента се приема, че тя е една от първите стъпки в лечението на алергичното заболяване, при това на причината за заболяването, а не на неговите симптоми. Проведена при заболяване на 1-2-3 години и пациент до 40-45 години, дава много добри резултати, в повечето случаи до 90% пълно излекуване. хипосенсибилизацията е много важна при алергия към пчелна отрова, защото в България всяка година има поне няколко смъртни случая след ухапване от пчела, за разлика от ухапванията от змия, които са един смъртен случай на 25-30 години. Всеки, който е започнал да се лекува за алергия при ухапване от пчела, се е излекувал.
- Каква технологията на сенсибилизацията?
- Сенсибилизацията означава вкарване на алерген в организма, обработен по различни начини. Това се прави постепенно в покачващи се дози и покачващи се концентрации. Начините на въвеждане са няколко - инжекционно, подезичен вариант и на таблетки. Инжекционният вариант е най-стар, най-добре проучен. По-новите методики са по-скъпи, но и много по-ефикасни. Най-трудна е първата фаза, която продължава около 4-6 месеца, алергенът се въвежда 2 или 3 пъти седмично. После това се прави един път седмично или един път на две седмици или дори един път месечно. Това лечение може да продължи няколко години, като по-голямата продължителност гарантира по-голяма ремисия след прекратяването му.