Паметна плоча ще отбележи мястото, където Петър Берон е издал Рибния буквар през 1824 година. Плочата е изработена от русенския художник Ясен Янков, на 13 юни паметният знак ще бъде открит тържествено в Брашов. Малко преди това Ясен ще закара плочата, за да я монтира... 
Това ще бъде поредно пътуване на Ясен Янков до Румъния. И не само защото русенци често ходят „отсреща“. За художника обаче дестинацията със знак RО е свързана с много други емоции и спомени. 
Една от тях е семейната хроника.
„Родът ми е от Сливен. В средата на 19 век местен ага посегнал на дъщерята на прапрадядо ми Слави. Слави заклал турчина, но синът на убития пратил потеря да го обезглави. Погребали го в двора на църквата. А неговите деца се вдигнали и се изселили - потеглили към морето, оттам - към Румъния“, разказва Ясен. 
Родът се заселва в село Корбу, близо до Констанца. С много труд и предприемчивост накупуват земя, добитък. А след Крайовската спогодба дядото на художника, чието име той носи, решава да се върне в родината. Дядо Янко натоварва баща ми, леля ми и баба на влака, а той с по-големите си синове 
подкарва стадата и пеша стига до село Сенокос
където се установяват, разказва Ясен. В това балчишко село с песнопойно име половината от жителите са български преселници от Румъния. Самият Ясен Янков е роден там и там завършва осми клас в местното училище. Майка му е учителка в същото школо, тя самата рисувала хубаво и когато синът завършил осми клас и пожелал да учи рисуване, в семейството нямало драми. Още повече, че Ясен бил приет практически без подготовка в софийската Художествена гимназия. 
„Баща ми ме заведе в София и ме настани в общежитието. То беше на Министерството на културата, за талантливи деца от провинцията. Никого не познавах - откъде да ги познавам, та кой ли там беше чувал за село Сенокос?!“ разказва Ясен. Там обаче имало и други като него - Вежди Рашидов от Кърджали, Георги Чапкънов-Чапа от Силистра... Ние рисувахме, музикантите от Музикалното училище свиреха на цугтромбони, балерините от Хореографското, те бяха на първия етаж, танцуваха, разказва Ясен. Пак там той се запознава с русенеца Пламен Монев, с когото остават приятели завинаги. Голям човек, голям художник и голям приятел, отбелязва Янков и замълчава. 
В Русе идва за първи път през живота си през 1981 година
като студент втори курс в Художествената академия. Дойдохме няколко човека да правим мозайката на сградата на ОКС-то за 1300-годишнината на българската държава, покрай това имаше сума работа, особено за нас, студентите по стенопис, усмихва се той. Но веднага добавя нещо важно: той е бил студент в класа на големия български художник Атанас Яранов. „Шаро, така му викахме всички, беше наистина велик човек, гений! С него изкарах още една академия, успоредно със следването. От първи курс все ни вземаше на обекти - с него правихме стенописите в НДК“, казва Ясен. 
Всъщност, първият обект, на който Ясен Янков е оставил почерка си, е паметникът на връх Бузлуджа. Там работихме заедно с Тома Върбанов, Шаро по това време вече беше почнал НДК и след това ни извика, припомня си художникът. Там той и колегите му направили паното „Дионисиеви празници“. 100 квадратни метра, уточнява Ясен. И добавя: „Когато влязохме в НДК, там нямаше покрив - само скеле и небе!“. А след НДК следва „съдбовното“ ОКС в Русе.
„Паната на ОКС и на жп гарата са на Стоян Куюмджиев. Пристигнахме тук няколко души - невероятна атмосфера! Останахме като замаяни от архитектурата - от фасадите, отвън, отвътре, фреските... Настанихме се в хотел „Дунав“, 
вечерта си пийнахме и решихме да се изкъпем в Дунава! 
Няма да забравя: излизаме от водата, навличаме си дрехите и тръгваме по Дълбокия път. Насреща ни един възрастен човек си водеше кучето на разходка. Момчета, вие явно не сте оттука, казва ни той. Не сме, отговаряме ние. Да знаете, че има такова поверие - който се изкъпе нощем в Дунава, остава тук завинаги, рече той. И отмина. И ние отминахме. По цял работехме на скелето, а вечер отивахме обикновено в КДК - направо бяхме подпалили града! Но аз като се кача денем на скелето, докато работя, гледам от мозайката едно момиче насреща, в Нармаг, от време на време поглежда към нас. Един ден й викам: „Слизай да пием по едно кафе!“. И тя слезе. Това е жена ми Лидия“, казва Ясен. 
Дъщерята Маргита е в Лондон. Тя първо отива да следва икономика - специалността на мама, в Германия, но все пак бащиният ген се оказва по-силен. Миналата година Маргита завърши блестящо един от престижните британски университети и в момента, освен че си прави нейното изкуство, работи като преподавател в едно лондонско училище. Синът Никола учи във Виена.   
Аз пък нямам нито един ден държавна работа!, съобщава Ясен. И веднага се поправя: „Не съвсем“. Когато се установява в Русе, ателието му е на пъпа на града, заедно с ателиетата на Михаил и Райна Бешеви, Мая Кубратова и Пламен Монев. Това са бурните времена на русенските художници, които работеха много, показваха много, бяха активни не само като професионалисти, а и с гражданска позиция. Тогава Ясен е председател на русенското Ателие на младия художник.
И е сред главните „подпалвачи“ на прословутата антихлорна изложба 
от декември 1988 г. - първия реален протест срещу чудовищните обгазявания от румънските заводи „Верахим“. 
„Тогава ме извикаха и ми казаха: „Слушай, момче, няма да можеш да работиш повече в този град“. И аз заминах за Балчик, станах директор на тамошната галерия. До средата на 1990 година останах в Балчик, това ми е държавната работа“, уточнява Ясен Янков. 
След като се връща в Русе, „шилото в торбата“ още повече не може да стои мирно. Ама то пък тогава времената хич не бяха за мирно стоене, вмята той. И показва снимка от декември 1990-а. Черно-бял кадър: Ясен с дълга коса и неукротима брада разтоварва нещо заедно с други хора от автомобил комби. Комбито е моето, намираме се в центъра на Букурещ, това е тяхната революция, обяснява художникът. Като убиха Чаушеску, натоварихме няколко коли с одеяла, храна и най-важното - кръвна плазма, и заминахме за Румъния да подкрепим протестиращите, разказва той и си спомня перипетиите и от минаването на Дунав мост, руините и призрачните лица на хората в Букурещ. 
На границата ни дадоха едно пробито знаме, без социалистическия герб
и така продължихме до столицата, където в една спортна зала разтоварихме хуманитарната пратка, разказва Ясен. На връщане взел журналист от „Хералд Трибун“, който се страхувал да нощува в Букурещ. 
За предстоящото си пътуване до Брашов Ясен казва: „Там, където ще монтираме плочата, се намира една чудна църквичка“ и в гласа му звучи топлота. За хората, които го познават, е известно отношението му към църквите. Не една и две са изписани от ръката му. Първата ми беше „Свети Николай“ в Русе, рисувахме я заедно с Пейно Пейнов, припомня художникът. И се засмива при спомена: „Рисувам аз вътре в храма, качил съм се на скелето. Годината е 1995-а. Вратата се отваря и влиза някакъв мутраген. Купува всичките свещи - малки, дебели, всичките! Набоде ги в пясъка, запали ги и ми вика: „Слизай от скелето, имам поръчка за тебе!“. Ама аз в момента рисувам, обяснявам възпитано. 
„Ако не слезеш да рисуваш това, което ти казвам, за тебе ще палят свещи“
ми отговаря мутрагенът. 
Ясен е изписвал храмовете в Две могили, Кривина, в родния Сенокос. В църквата в Писанец при ремонта наскоро е започнал реставрацията и изографисването, нарисувал е светите Константин и Елена, възстановил купола, но се отказал да продължи заради унизително неразбиране на спецификата и отговорността на това, което се прави, от хората, които държат парите за ремонта.
Реставрацията е изключително отговорна работа, там компромиси са недопустими, категоричен е Ясен Янков. А той е един от капацитетите в тази сфера. Всяка стара сграда има нужда от специално и много грижовно отношение - камъкът трябва да се почиства не с метал, а със специални средства, правил съм го и с бамбук, обяснява той. „Предварително подготвям проект с детайлно описани всички етапи на работа, знае се във всеки момент какво ще се прави и кой и как ще го прави. Направо ми се свива сърцето, като гледам понякога какво става с някои от ценните русенски сгради! Но напоследък
някакви башибозушки фирми се сдобиват по неведом начин с разрешителни и става неудържимо
В момента Ясен работи по реставрацията на една от красивите сгради в Русе, тя вече прави впечатление на хората, които минават по „Славянска“ и „Калоян“ - доскоро потънала в прахоляк и несрета, олющена и неугледна, сега тя показва цялата си прелест на едно истинско архитектурно бижу. Радвам на това, което съм направил, навсякъде съм оставил частичка от себе си, казва художникът. Той е автор на паното в Професионалната гимназия по облекло /това е дипломната му работа/, на паното на централна жп гара, на стенописи, пана, сграфито и релефи в Русенския университет, в училища, ресторанти, клубове и обществени сгради не само в Русе и България, а също и във Виена, Стокхолм и къде ли още не. 
Важното е всичко да правиш както трябва, за да не изпитваш после неудобство от това, че си претупал нещо, казва Ясен Янков. Но мен така са ме учили - и Шаро, и другите ми учители. И щом като оставям името си някъде, то подписва нещо, от което няма да се срамувам, кратко обобщава художникът. Другото е вятър. А думата на Ясен е като камък. Като онзи камък, който е оцелял векове наред в градежа на красивите русенски сгради, заради които момчето от Сенокос остава в Русе за цял живот. И приема този град като съдба, пред която е отговорен и на която се отплаща с честен талант и с достойнство.