„Ето, това е мястото, откъдето нашият директор ни говореше - на децата и учителите. Ние стояхме в двата коридора - на първия и на втория етаж, а той оттук - като от трибуна... Още не мога да набeра кураж и да застана и аз, все още съм силно респектиран от моите някогашни директори“. 
Така директорът на основно училище „Ангел Кънчев“ Енчо Енчев ни показва едно от удивителните и паметни места в неговото училище. Това е моето училище, тук съм играл на билюри, на ножка, тук съм целунал за първи път момиче - затова, когато преди няколко години се върнах да работя и да го ръководя, направо ме побиха тръпки, честно си признавам!, казва директорът. 
За да си говорим, го изчакваме - да свърши 
волейболният мач на ученици и учители, в който Енчев е и либеро, и разпределител, и капитан
Дворът е пълен с деца и никой не скучае. Между момичетата и момчетата по анцузи и с топки и тенис ракетки се рахождат и други - принцеси, маскирани герои от приказки.
Сутринта първо правихме карнавал, а след това започнаха спортните игри, обяснява директорът. И докато се качваме по стълбите, съобщава цифрите: 280 деца учат в момента в училището, то е средищно, тук идват и деца от Пиргово, Мечка, Червена вода и кварталите ДЗС и Средна кула. Занятията са само първа смяна, следобед отварят врати 6 занимални. Транспортът на децата от селата и кварталите е безплатен, както е безплатен и обядът за всички, които остават на занималня. Абсолютно всички деца от 1 до 4 клас получават два пъти седмично плод, а в други два дни от седмицата - топло мляко. 
Храната е добра и е важно нещо. Но не тя е това, което привлича децата в училище, казва директорът. И не крие, че му е приятно, че ОУ „Ангел Кънчев“ отново се ползва с добро име. Не е тайна, че имаше един период, в който родителите предпочитаха да запишат децата си другаде, за да могат да се състезават с по-добрите и амбициозните и да не губят стимул за учене. И когато сега ми се обаждат родители и казват, че 
искат децата им да се върнат да учат тук
за мен няма по-вълшебна музика, признава Енчо Енчев. 
Кварталното школо си връща името, връща си авторитета, но най-важното е, че за самите деца става приятно и интересно, убеден е Енчо Енчев. А това, разбира се, зависи от работата на преподавателите. Проблемите с матурите се преекспонират, смята Енчев. Опитваме се да предотвратим преписването, а не си задаваме въпроса защо се стига до него, мисли педагогът. „А въпросите са простички - както са простички и отговорите на тях. Защо децата купуват отговори? Защото не ги знаят! Защо не ги знаят? Защото им е било скучно в час! Защо им е било скучно в училище? Защото преподавателят си е „изпявал“ урока, защото никой не е опитвал да ангажира в часа и учениците, за които се знае, че са „по-слаби“, и така те още от малки вече са убедени, че не знаят и толкова!“, построява парадигмата учителят с десетилетен стаж, номиниран за наградата „Русе“. 
Трябва да направим така, че всеки урок да бъде интересен, и то за всички ученици, убеден е той. „Забранил съм на моите учители в час да говорят повече от 15 минути - останалото време е за самите деца, да ги провокират да размишляват, да се поровичкат за информация, да се изправят пред класа и да я представят. 
Защо учителят трябва да бъде Ерудитът от катедрата?
Вече са отминали времената, когато това беше правило и закон. Недопустимо е и днес учителят да си пее урока, а учениците да скучаят. Днес децата са различни, учителят няма как да разполага с повече информация от тях - затова за него сега остава ролята на Човека, който знае пътя! Трябва да се доверим на децата, нека да им възлагаме те да намират информацията и да я подготвят, за да я представят - това ги активира, кара ги да търсят, да размишляват, учи ги да си подреждат мислите“, казва Енчо Енчев. 
Тези съвременни похвати са „откраднати“ от него по време на обучението, което е преминал след конкурс в Академията за училищни лидери - директори на училища, финансирана от фондация „Америка за България“. Не че ние в България не можем сами да се сетим за някои от нещата, но знанията, уменията и опитът, които придобих и при практическото обучение в Ню Йорк, са наистина изключително ценни, казва Енчев. Там, например, видях в американските училища как във всяка класна стая са показани работите на децата - съчинения, рисунки, снимки, изработени от тях предмети, обяснява директорът. И показва стаите в неговото училище. 
В едната „пърхат“ книжни лястовици, направени от децата и накацали 
по опънат над чиновете конец. Списъкът на децата от класа е на стената - във вид на влакче, а всяко от децата е „вагонче“ със снимка. В друга класна стая имената на децата са слънчевите листенца на оранжев слънчоглед. Специални дюшечета пък се разпъват на пода и дават възможност хлапетата да се излегнат, докато четат или докато умуват върху някой от поставените въпроси, като така атмосферата се разчупва и става съвсем свободна. Много цветни рисунки, таблички, направени от децата, изработени от тях картинки, пана и украси добавят живот в стаите. Във всяка класна стая имаме компютър, обяснява директорът, като уточнява, че 20 от тях са дарение от Агенция „Митници“ благодарение на покойния ген.Ваньо Танов. 
Радвам се, че вече и учителите започват да се убеждават в резултатите на тази „различна“ методика, постепенно ставаме един добър екип, констатира директорът. Той успял и самите тях да убеди в смисъла на екипната работа. „На един педагогически съвет ги разпределих на групи и им раздадох по три елемента от един голям триъгълник и помолих всеки да направи свой триъгълник, а след това и групите да направят свои триъгълници. При някои се получи веднага, на други се наложи да разменят елементи, а за да се справи със задачата и групата, пак трябваше всички да се обединят и да обсъждат заедно. Така без дидактика нуждата от плурализъм се видя безспорно. Простичко, но въздействащо. Помня, американците ни заведоха в един музей, 
застанахме пред един грамаден мамут и ни поставиха задачата да разкажем сбито за един-единствен елемент 
от животното. Как да стане?! Раздадоха ни едни картонени рула и ни накараха да погледнем през тях: и наистина! Така виждаш само един детайл, за който можеш да разкажеш! По едно време жена ми беше започнала да се чуди защо събирам картонените рулца от тоалетна хартия и къде ги нося. А аз ги раздавам в училище за същото упражнение като в музея в Ню Йорк...“, смее се Енчо Енчев. 
Той е учител. И това съвсем определено му харесва и прави живота му пълен. 
Завършва осми клас в „Ангел Кънчев“ през 1977 година, след това се дипломира в друго емблематично русенско училище: СОУ „Христо Ботев“. Завършва българска филология в Шуменския университет, има две специализации - по психология и по педагогика. Започва да работи като учител първо в родното си село Горско Абланово /Щури години бяха, бяхме куп млади учители, а аз имах наследствена къща точно срещу училище - така че вечер правихме „педагогически съвети“ у дома, припомня си Енчев/, после за кратко е секретар в Трето кметство в Русе. И от 1 ноември 1989 година 
става най-младият директор - едва 27-годишен! 
- в Русе, на училище „Лиляна Димитрова“. Довършихме астрономическата обсерватория, която от години беше започнал да прави преподавателят по физика Георги Киров, после често се събирахме „при звездите“ с проф.Борис Томов, Минко Цочев, Йончев, директора на Техникума по химия, разказва Енчев. Горд съм, че познавам тези хора, направо съм имал голям късмет! - възкликва той. 
След като директорства 20 години, по предложение на Сдружението на директорите става началник на общинската дирекция „Култура и образование“. След трите години в общината първо решил да си даде почивка и да помисли какво да прави оттук нататък. 
„Отначало беше добре - не бързаш за никъде, телефонът не те изнервя. Но това беше за кратко. После вече седнах да пия кафе на „Европата“ пред общината - и се чувствам излишен! Задава се 24 май - а аз, дето съм вграждан в училището като в църква, стоя встрани...“, припомня си безрадостната си „почивка“ Енчо Енчев. Тогава става лектор-обучител, после за кратко е заместник-директор в СОУ „Възраждане“. 
Но не ми доставя удоволствие да работя с числа, моята сила са децата 
Тогава се върнах в моето училище като психолог. Хареса ми. А и децата имат нужда от това. А после временно изпълнявах длъжността директор тук, докато се явих на конкурса и го спечелих, казва Енчев. 
Не че сега му остава повече време за семейството, да речем. Но жена му Деница би трябвало вече да е свикнала. Самата тя е начална учителка в СОУ „Васил Левски“, така че е наясно с образованието, но и с натурата на своя Енчо. На когото, докато работел в общината, се канела да закачи вкъщи негов портрет - та да осигури присъствието му у дома за неделните семейни обеди... 
Е, все пак от време на време успяваме да намерим време и за семейната страст - пътешествията, казва Енчо Енчев. Скоро са се върнали от Дубровник, сега замислят през юли да отидат до Испания. Виж, другата радост на Енчо - рибарлъкът, все остава заден план. Миналата година си извадих риболовен билет, но не успях нито веднъж да отида за риба, тази година също ще си извадя - може пък да случа на повече свободно време, надява се директорът. И признава още едно увлечение: пчеларството. Имам двадесетина кошера, вадя мед, но истината е, че това ме разтоварва, казва той. И добавя: „Особено в трудни моменти като отида при кошерите, си припомням, че пчелите са един свят по-подреден, по-съвършен от нашия - значи, не всичко е безнадеждно, нали така?“.