Договор за приятелство, съдействие и взаимопомощ. Това е официалното наименование на военно-политическата организация на социалистическия лагер, известна като Варшавския договор. Този антипод на НАТО е създаден на днешния 14 май 1955 в полската столица от СССР, ГДР, Полша, Чехословакия, Унгария, България, Румъния и Албания. От соцлагера не участва единствено Югославия, чийто вожд Тито е скъсал със Сталин още през 1948 година и води политика без опеката на Москва. 
Членовете на Варшавския договор се задължават да се защитават един друг, ако един или повече от тях стане обект на военна агресия. Договорът също така посочва, че отношенията между подписалите се основават на взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане на държавния суверенитет и независимост.
Думи, думи, думи.
Истината е съвсем различна - Варшавският договор е надзирателят зад Желязната завеса, който 
дисциплинира членовете си и при нужда смазва опитите да се отхвърли съветският модел
Пример за непокорните са събитията в Унгария през 1956 година и в Чехословакия през 1968-а. Тогава опитите за установяване на „социализъм с човешко лице“ са потушени с танкове, включително и на Българската народна армия. Това е барутно потвърждение на доктрината „Брежнев“: „Когато силите-противници на социализма, се опитват да отклонят социалистическите страни към капитализма, това се превръща в проблем не само на засегната страна, но и в общ проблем на всички социалистически страни“. Така лесно се намира оправдание за нахлуването на „съюзнически“ армии в суверенни страни.
Всъщност през цялото си съществуване Варшавският договор е победен само веднъж, при това от свой член. През 1961 година Албания спира да подкрепя пакта заради настъпилия съветско-китайски разкол, а през 1968-а официално излиза от организацията.
Всъщност силите на Варшавския договор са използвани няколко пъти.
По време на Унгарската революция от 1956 г., правителството, ръководено от Имре Наги, обявява оттеглянето на Унгария от Варшавския договор. Действието е оценено като контрареволюция и отговорът не закъснява. 
Съветски войски нахлуват в Унгария и потушават бунта за две седмици
позовавайки се на... нежелания от страната договор. Другите държави от пакта не участват във военната намеса.
По време на Пражката пролет през 1968 г. обаче картината е различна. Съюзнически части превземат Чехословакия, за да сложат край на реформисткото движение, водено от правителството на Александър Дубчек.
Началникът на военния отдел на Чехословашката комунистическа партия генерал-лейтенант Вацлав Пръчлик в телевизионна новинарска конференция изобличава Варшавския договор като неравноправен съюз и обявява, че чехословашката армия е готова да защитава суверенитета на страната със сила, ако е необходимо. На 20 август 1968 г. 23 дивизии на съветската армия влизат в Чехословакия. В нахлуването участват също 1 унгарска, 2 източногермански (които де факто не нападат, а стоят на чехословашката граница в бойна готовност) и 2 полски дивизии както и 1 българска бригада. Румъния отказва да предостави войски. ГДР не влиза в Чехословакия, тъй като Москва не иска чехите да направят паралел с нацисткото нахлуване в страната.
Това нахлуване, благословено от ортодоксалната доктрина „Брежнев“ обаче
води не само до загубата на Албания, а и до дистанцирането на Румъния от съветския блок
Румънският генерален секретар Николае Чаушеску обявява инвазията както за потъпкване на международното право, така и за нарушаване на принципа на Варшавския договор за взаимна ненамеса във вътрешните работи. Колективната самозащита срещу външна агресия е единствената цел на Варшавския договор, заявява Чаушеску, който по-късно става все по-близък до Китай и по-далечен от СССР. Впрочем и официален Пекин показва мнението си за проекта на Кремъл още през 1962 година, като се отказва от ролята си на наблюдател и официално се отегля от съюза.
Документът за създаването на Варшавския договор се състои от 11 члена и едно въведение. Договорът е преведен на 4 езика: немски, руски, полски и чешки. Разпространен е във всички страни, независимо от тяхната социална и политическа система.
Присъединяването на нови членове остава преди всичко подчинено на съгласието на държавите членки (чл. 9).
Държавите-членки на Варшавския договор, са приели точки, сходни с тези на НАТО: сътрудничество за мир, организация в случай на неочаквано нападение (чл.3), взаимна отбрана при нападение на някоя от страните членки (чл.4).
Договорът създава единно командване и съвещателен политически комитет, в който всяка страна участва и който се събира два пъти годишно. Първият командващ е маршал Иван Конев (1955-1960).
Договорът е създаден за период от 20 години
Той остава в сила за следващите 10 години за страните, които не са оттеглили членството си. Подновен е за 20 години през 1985 година.
Съветската стратегия, подобно на тази на САЩ, има за цел да гарантира своето пространство на влияние без да е необходимо да започва ядрен конфликт с основния си противник.
Слава Богу, страните от НАТО и Варшавския договор никога не воюват една срещу друга. През декември 1985 година съветският генерален секретар Михаил Горбачов предлага така наречената Доктрина „Синатра“, която заменя доктрината „Брежнев“ и според която централноевропейските страни ще получат самостоятелност. Когато става ясно, че Съветският съюз няма вече да използва сила, за да контролира страните от Варшавския договор, през 1989 година в Централна Европа започва поредица от бързи промени и комунистическите режими в Централна и Източна Европа падат. 
Няма го надзирателят, няма го и лагерът!
По време на обединението на Германия на 3 октомври 1990 година държавата поне юридически е член на НАТО и Варшавския договор едновременно - парадокс, който бързо е изчистен от канцлера Хелмут Кол и администрацията му. За да се осигури съветско съгласие за влизане на обединена Германия в НАТО, се решава, че никоя чуждестранна войска и никое ядрено оръжие няма да бъдат разположени на Изток и че НАТО няма да се разпростира на Изток. По-късно тръгват митове, че Западът е имал готовност да плати на СССР много милиарди долари за изтеглянето на войските му от базите в Германия и други източноевропейски страни, но Горбачов не е направил дори намек за това.
След падането на Берлинската стена и рухването на социализма новите правителства в Централна Европа не поддържат Варшавския договор и през януари 1991 Чехословакия, Унгария и Полша обявяват, че ще оттеглят подкрепата си на 1 юли същата година. През февруари
България заема същата позиция и става ясно, че Договорът на практика е мъртъв
Така практическият край на Вършавския договор е сложен на 31 март 1991 година, а официалните документи се подписват на специална среща в Прага на 1 юли 1991 година. Това е и окончателният край на Студената война.
Макар че в началото на 90-те години на миналия век Русия е раздирана от остри вътрешни проблеми, стратезите в Кремъл опитват да си възвърнат поне частично влиянието в Източна Европа. Сред тези сондажи се откроява една доста мрачна шега.
На 1 април 1996 година руската новинарска агенция ИТАР-ТАСС „погрешно“ оповестява, че руският парламент обсъжда евентуално възстановяване на Варшавския договор. Репортажът споменава вече разделените Чехия и Словакия, както и България. Няколко часа по-късно ИТАР-ТАСС излъчва извинение.
На 12 март 1999 година бившите членове на Варшавския договор Чехия, Унгария и Полша се присъединяват към НАТО. България, Естония, Латвия, Литва, Румънияа и Словакияа ги последват през март-април 2004 година. На 1 май 2004 година Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия влизат в Европейския съюз. На1 януари 2007 това правят България и Румъния. И вече на никого не му идва и наум да говори за нов Варшавски договор. Дори и на онези политици, които силно залагат на „руската карта“.
По материали от интернет