Д-р Людмил Харалампиев е завършил Висшия медицински институт в Плевен. Има защитени специалности по вътрешни болести и гастроентерология. Кариерата му започва в някогашната Окръжна болница-Русе. От началото на здравната реформа е специалист от извънболничната помощ. Има кабинет в ДКЦ-2 /бивша Трета поликлиника/. Работи със здравната каса и приема пациенти с направления, както и за свободен прием. Предварително записване на тел 082 502 425

- Д-р Харалампиев, все повече се говори за метаболитния синдром и за това, че той е причина за редица здравословни проблеми. Толкова ли е сериозно положението?
- Метаболитният синдром e значимо социално заболяване в резултат на начина на живот, нездравословното хранене, обездвижеността и стреса, което обхваща широк кръг от населението. Това е болест на цивилизацията, която е характерна за Западна Европа и Северна Америка, а е много слабо застъпена в страните от Третия свят. Клинико-лабораторната изява на синдрома е в затлъстяването от абдоминален тип, тоест в коремната област. Има два вида затлъстяване - тип „круша“ с тънка талия, голямо дупе и бедра, и тип „ябълка“, при който затлъстяването е централно в областта на корема. Именно тази мазнина е ендокринно активна, тя отделя хормони, които влияят на цялостния метаболизъм. И тук ще вметна нещо любопитно: мастните клетки в коремната област са богати на ароматази - ензими, които „успешно“ разграждат тестостерона, оттам и незавидното либидо понякога... Иначе първото нещо, което се получава в резултат метаболитния синдром, е инсулиновата резистентност, тоест клетките на организма губят чувствителността си към инсулина. Тази резистентност отключва каскада от промени - променя се липидният профил, натрупват се триглицериди, висок холестерол, нисък добър холестерол, повишена кръвна захар, нарушен глюкозен толеранс. Повишените стойности на пикочната киселина почти винаги са една от изявите на метаболитния синдром и това е състояние, което напомня за подаграта. И като прибавим кръвно налягане над 130/85, се оформя дефиницията за метаболитния синдром. Критериите са: над 1.7 триглицериди, над 5.6 кръвна захар на гладно, под 1 добър холестерол и кръвно над 130/85. И най-важното - коремна обиколка за мъжете над 94 см и за жените - над 80 см. При Индекс на телесната маса /ИТМ/ над 25 затлъстяването се приема за рисково.
- Какви промени настъпват във вътрешните органи?
- Всичките органи са таргет на този синдром - сърдечно-съдова и мозъчно-съдова система в резултат на повишеното кръвно налягане, повишените липиди се отлагат като плаки в кръвоносните и мозъчните съдове, изявата е атеросклероза, инсулт, инфаркт. Развива се диабет. Един от най-страдащите от метаболитния синдром органи е черният дроб. Повишените триглицериди започват да се отлагат в чернодробните клетки и се получава омазняване /стеатоза/, което само по себе си е маркер за висок риск от сърдечно-съдови заболявания и чернодробна цироза.
- Как се установява в каква степен е засегнат черният дроб?
- Златният стандарт е биопсията, но не може да се обхване толкова голям кръг от обществото. Има маркери, които показват наличието на възпаление на черния дроб, каквито са чернодробните ензими АСАТ и АЛАТ, С-реактивният протеин , фибриногенът, ехографската находка и в съответствие с тях стеатозата може да се степенува като лека, средна или висока. Като цяло обаче не винаги находката и чернодробните ензими корелират, което означава, че може да има тежка стеатоза и нормални ензими, и обратно - лека стеатоза и високи ензими. Просто човешките черни дробове имат индивидуален праг на възприемчивост на мазнините. Но така или иначе резултирането на стеатозата е най-често в ензимите АСАТ и АЛАТ, по тях можем да доловим доколко са промените. Прието е, че неалкохолната стеатоза засяга около 30% от обществото - един твърде тревожен процент.  Тя много често еволюира в две състояния - неалкохолната стеатоза може да се превърне в неалкохолен стеатозен хепатит в около 10-20% от случаите и пак толкова процента от неалкохолния стеатозен хепатит може да прерасне в цироза. Най-важният маркер, който определя дали една стеатоза еволюира в хепатит и цироза, е фиброзата. При нея клетките загиват и около тях се изгражда съединителна тъкан. Затова казвам, че златен стандарт е биопсията, защото тя може да покаже дали има и фиброза, освен че има възпаление и некроза. Статистиката сочи, че около 10 на сто от трансплантациите в Америка по повод на чернодробно заболяване са заради стеатоцироза, което не е малко.
- Но освен метаболитния синдром, има ли други причини за появата на стеатоза?
- Има състояния, при които генетично се получава, например хиперлипедимия, при която възникват високи нива на липидите, триглицеридите и те увреждат черния дроб. Друга причина може да бъде предварително възникналият диабет. Всъщност това е двупосочно: стеатозата е предвестник да се получи диабет, а диабетът може да предизвика стеатоза. Някои метаболитни заболявания като хормонални нарушения също могат да предизвикат стеатоза. Чернодробната болест може да бъде провокирана и от токсини, от медикаменти и от вирусни агенти, каквито са хепатит В и С.
- Във връзка с тези два вида хепатит ще се отклоня малко от темата, за да ви попитам за новостите при лечението им? В края на миналия месец бяхте на семинар по темата.
- Новото е изключително добрата новина, че се намери лечение, което е почти на 100 процента успешно в борбата с хепатит С, и то с най-рисковия генотип 1В, който е и най-разпространен в България - 77%. Той не беше податлив на класическата интерферонова терапия. Но сега фирмата АБИ произведе лекарство, от което се вземат по 2 таблетки на ден в продължение на три месеца. Хепатит С караше лекарите да са песимисти, че няма да има скоро изход от тази болест, но се откри изключително добро лекарство и хепатит С заедно с инфекцията хеликобактер пилори са двете напълно победени заболявания в гастроентерологията. Очаква се и лекарство за хепатит В, който е по-опасният вид, защото се възпроизвежда в самата клетка. Геномът му се вгражда в ДНК на чернодробната клетка и когато тя се възпроизвежда, възпроизвежда и хепатит В. Вечен е, но се работи упорито и в тази област.
- Все още битува мнението, че щом се диагностицира цироза, това означава, че човекът злоупотребява с алкохол. А всъщност това е разновидност на чернодробното заболяване.
- Името на алкохолната стеатоза показва причината за появата й - прекомерна употреба на алкохол. И тук е мястото да спомена, че безвредните дози са 1 алкохолна единица за жените и 2 за мъжете. Една алкохолна единица е 25 мл ракия, 85 мл вино и 200 мл бира.
- При алкохолна и неалкохолна стеатоза усложненията, предполагам, са едни и същи, но вероятно се развиват с различна скорост?
- Точно така. При алкохола увреждането се развива по-скоростно, зависи от степента на консумацията. Освен това има една много агресивна проява на алкохолната стеатоза, която изведнъж може да прерасне в остър алкохолен хепатит, което е изключително драматично състояние с пожълтяване, високи левкоцити, гадене, повръщане. От него може да се загине в рамките на часове. Едно сериозно напиване, един купон може да доведе до остър алкохолен хепатит, който може да възникне на всяко едно ниво: алкохолна стеатоза, алкохолен хепатит или алкохолна цироза.
- А кога настъпва чернодробната недостатъчност?
- При декомпенсирана цироза дробът блокира. Градацията на заболяването е следната: започва със стеатоза, после става алкохолен или неалкохолен хепатит, третото е цироза. Тя може да е компенсирана или декомпенсирана и във втория случай нещата стават много зле. Една от най-грозните изяви на цирозата са вариците на хранопровода. Ако се спукат, правят тежки кръвоизливи и много често са с фатален изход. Вариците се получават, защото голямата фиброза, която се изгражда в черния дроб, повишава налягането в дроба и се получава т.нар. портална хипертония. Кръвта не може да върви в дроба и избива в тясното място, в тези вени.
- И последният стадий рак на черния дроб ли е?
- Рак може да се получи и от неалкохолната, и от алкохолнатата цироза, но се смята, че алкохолът е по-висок рисков фактор. Това е една от тежките изяви на стеатозата след цирозата.
- За да не се стига дотам, какво лечение се препоръчва още на първия етап, при откриването на стеатоза?
- Първо е задължителна корекция на теглото и да се  следят коремната обиколка и количеството въглехидратни храни, борба с обездвижеността - на ден трябва да се изминават около 5 км. Отслабването трябва да е от половин до 1 килограм седмично. Ако има високи нива на АСАТ и АЛАТ, се прибавят и хепатопротектори. И понеже се смята, че в основата на метаболитния синдром е инсулиновата резистентност, тоест има инсулин, но той не се припознава от клетките, се дават и т.нар. инсулинови очувствители. Има една легенда в обществото, че статините, които се дават при висок холестерол, увреждат, но не е така. Те стабилизират чернодробната функция и дори след известно време нормализират АСАТ и АЛАТ.
- Какво показват наблюденията ви като гастроентеролог с дългогодишна практика - с колко са се увеличили неалкохолните болести на черния дроб?
- С около 30% като резултат предимно на метаболитния синдром. Но тук искам да спомена за една нова тенденция в гастроентерологията - синдром на пропускливите черва. Смята се, че при него поради лошите храни, подправки, консерванти, се получава повишена пропускливост на червата. Донякъде е свързано и с влошаване на флората - добрите бактерии ги няма, лошите са в повече. При комбинацията от лоша флора и лоша храна се получава синдром на пропускливите черва, тоест през тях преминават по-големи молекули неразградени хранителни вещества. Някои от тях са доста агресивни антигени, които попадат в кръвообращението, предизвикват възпаление и то може да се изразява в стеатоза. Така че този синдром е нов момент и има голяма връзка с метаболитния синдром. Смята се, че един от начините да се борим с този пропусклив синдром е да се приемат пробиотици. Тоест, подобрявайки микрофлората на червото, намаляваме пропускливостта, намалява се и рискът да влизат агресивни антигени, които предизвикват т.нар. оксидативен стрес в черния дроб. А това е началото на една каскада механизми, които водят до възпаление на дроба и респективно до фиброза. Така че това също е механизъм за стеатоза. Виждали сме слаби хора, които нямат генетично заболяване, нямат повишени нива на липиди и триглицериди, не пият хапчета, но имат стеатоза. Възможно е те да имат този синдром на пропускливите черва.