Общественото жури за избор на ново туристическо лого на България не излъчи финален победител в конкурса.

Заседанието, в което участваха общо 15 членове, сред които представители на медиите, туристическия бранш, маркетолози и ПР експерти се състоя днес.

Общо седем визии стигнаха до финала в спора за нов туристически символ на страната ни. Финалистите бяха селектирани от общо 183 получени предложения след двудневно обсъждане и бяха представени преди седмица.

Тайното гласуване днес премина през два етапа. При първия вот бяха получени седем гласа „въздържал се“, седем гласа за вариант едно, който е изцяло типографски и залага на шрифтовата символика в изписването на името България, и един глас за шестия предложен логотип с изображение на лъв. Това наложи втори тур на гласуване, при което шест от членовете на журито подкрепиха първото предложение, а останалите деветима се въздържаха от гласуване. Така мнозинството от представители на широкото жури не излъчи финален победител в конкурса за нов туристически символ на страната. По време на обсъжданията на вниманието на журито бяха представени и резултатите от публичното гласуване на сайта на министерството, според което над 751 от гласувалите също подкрепят Вариант 1.

Съгласно одобрената конкурсна програма, този резултат показва, че няма избран победител на този етап, което няма да доведе и до изразходване на средства от страна на Министерството на туризма. От там припомнят, че се предвиждаше избраният победител да бъде поканен да изработи brand book за използване на логото на стойност 10 хил. лв.

БГНЕС припомня какви бяха седемте одобрени визии за лого на страната:

Първата визия, която единствено използва изцяло шрифтовата символика, съдържа в един от буквените си знаци стилизирано изображение на планина, слънце и море.

Шевицата присъства ярко във второто одобрено предложение. Авторът е почерпил вдъхновение от древния български знак „маказ“, който е елемент и от българските фолклорна носия и килимарство. За логото е избран този етап на маказа, който символизира „народ“ – допирането на два триъгълника в центъра, придружени с три по-малки от двете страни.

Централен образ в третото предложение за лого е препускащият кон като символ на свобода и волност, на тракийската и прабългарската култура.

Стилизираната роза е основен елемент в четвъртата одобрена визия. Плетеницата от разноцветни кръгове изобразява сложността и многопластието на българската култура и история.

Петото предложение включва четири елемента, с които страната ни се асоциира най-често – слънце, роза, вода и плодородна земя, и е решено в лишена от орнаментика стилистика, напомнящ детска рисунка.

Основата на шестата визия е релефно изображение на животно от известните каменни плочи от Стара Загора, считани за едни от най-важните и ценни археологически находки в България и Европа. Логотипът съдържа характерни за българското народно творчество елементи, като централните знаци са соларни и се свързват с живот, здраве, любов и благоденствие.

Седмата кандидатура за ново национално туристическо лого отново залага на розата като символ, с който чужденците най-често свързват България. Концентричните кръгове са израз на безкрайност и взаимосвързаност на култура, история, фолклор и традиции. Открояващите се синьо и зелено представят богатството ни от природни дадености.