„Отдавна не бях идвал в Русе, може би от двадесетина години, затова възприемам всичко тук като че ли съм за първи път. Сега Съдебната палата ми се видя много голяма - това какво ще рече, че тук при вас има твърде много работа за магистратите? Или обратното, че сте се справили с престъпността, след като толкова много прависти работят в града? За последен път в Русе съм идвал на мач - бях футболист в „Марица“, играхме с „Дунав“ и един от вашия отбор по едно време ми каза на терена: „Ей сега ще ти строша краката!“. Аз пък го шамаросах. И съдията ме изгони“. 
Това разказа преди дни за „Утро“ писателят Недялко Славов, който бе поредният участник в литературните рейдове, замислени и осъществявани от собственика на издателство „Хермес“ Стойо Вартоломеев. Само преди няколко седмици благодарение на Вартоломеев в Русе гостуваха двама професори от Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“ - Анчо Калоянов и Иван Станков. Те представиха новото издание на един от знаковите романи на Калоянов - „Димитър Злочести и Войводата Патрев“. Сега в Русе пристигна Недялко Славов, за да разговаря с русенски читатели за своите романи - „Фаустино“, „Вертиго“, „Портрет на поета като млад“ и най-новата белетристична творба на автора - „432 херца“. Именно „432 херца“ взе поредната награда „Хеликон“. Призът бе връчен през декември 2015-а от председателя на журито Калин Донков, известен български прозаик, публицист, поет. Впрочем, както поетичната нагласа и поетичната образност са силно характерни за прозаичните творби на Калин Донков, същото е и с Недялко Славов. Литературната критика винаги отбелязва тази специфична черта на неговото белетристично творчество - че е белязано с метафори и че поезията и прозата се преплитат и преминават от една в друга. 
Това пресичане на поезията в прозата не е умишлено - просто това е моят стил, обяснява лаконично Славов. Поезията е по-висшето състояние на духа, докато в прозата не винаги темите позволяват поетично тълкуване, но въпреки това стилът на един автор остава белязан от неговите индивидуални особености. Впрочем, редактирането на романите също ми е останало като рефлексия от поезията - и, колкото и странно да звучи, винаги правя точно по 8 редакции на всеки от романите, обяснява белетристът. 
Сложните перипетии, през които преминават героите на Недялко Славов, са носители на онази многопланова образност и нестандартно изградените конструкции, които повече са характерни за лириците, отколкото за авторите на проза. Пиша романи поради невъзможността поезията да изкаже това, което поражда у мен наблюдаването на реалността - а светът, в който живеем, е свят на глобалните замени и подмени, свят, в който човек губи дори самия себе си, обяснява авторът. И бърза да добави, че най-важното за един писател е да намери добрия издател. Това е на 50 на сто гаранция за успех, ако имаш талант, разбира се, казва Славов, като поглежда към своя издател Стойо Вартоломеев. 
Щастлив съм, че се озовах на граничната бразда между две системи, които по същество са брат и сестра - след социализма сега сме всъщност в една епоха на нежен тоталитаризъм, размишлява Недялко Славов. И споделя, че за него писането е перфектна форма на съпротива, а това пък дава възможност на читателя да се докосне до други гледни точки и да потвърди или отрече собствените си догадки във връзка със странните времена, които обитаваме. 
„Животът не е лесен - поне що се отнася до състоянието на духа. Може би защото, от друга страна погледнато, направихме същия този живот прекалено лесен - като потребители. Ползваме го изцяло, за да задоволяваме материалните си потребности, а една материална вещ ни изпълва с радост. Това не е странно - ако от 3-годишна възраст те водят само в мола, там ти можеш да видиш само сянката на някой продавач, но не и сянката от облака, който плува бавно по синьото небе, докато го наблюдаваш, легнал на зеления хълм“, казва Недялко Славов. И открехва леко завесата над новия роман, който пише в момента. „Романът казва доста неща от тези, които днес обичайно премълчаваме. Той ще предизвика скандал, но аз го желая - защото ние отдавна вече не казваме истината за това, което се случва около нас. А аз в новия си роман съм 100 процента верен на истината! Някой все пак трябва да я каже!“.