Няма да намерим достатъчно цветни, силни и въздействащи думи, за да опишем човека, твореца и артиста, от чиято кончина днес се навършват 400 години. Макар и живял векове преди нас, произведенията му са живи и днес и ще живеят вечно. Затова този гений е наричан без нито прашинка преувеличение най-значимият автор в англоезичната литература. Най-колоритният. Един от най-цитираните. И един от най-големите в световната история. Въобще кралят на думите! Владетелят на сцената!
Да, вече всеки се е досетил, че това е Уилям Шекспир, напуснал света, който описва с толкова любов, вдъхновение и проникновение, на днешния 23 април 1616 година.
Шекспир е роден през 1564 година в град Стратфорд на Ейвън и е кръстен на 26 април. Датата на раждането му е неизвестна, но традиционно се приема, че това е 23 април. Тази дата води началото си от грешка на изследовател от 18. век, но се утвърждава в биографиите на поета, донякъде заради съвпадението с датата на смъртта на Шекспир.
Бащата на Уилям Джон Шекспир, произлизащ от Снитърфийлд, е 
заможен производител и търговец на ръкавици и кожени изделия
и общински съветник в Стратфорд, а майка му Мери Ардън е дъщеря на богат селянин. Уилям е третото от осем деца в семейството и най-големият син, доживял до зряла възраст.
Въпреки че няма оцелели документи за това, повечето биографи на Шекспир приемат, че той вероятно посещава училището „Крал Едуард VI“ в Стратфорд - безплатно училище, основано през 1553 г. и разположено на няколкостотин метра от дома му. Качеството на обучението в началните училища по това време е различно, но учебната програма е унифицирана и включва обучение по латински език и литература.
На осемнадесет години Шекспир се жени за двадесет и шестгодишната Ан Хатауей, като свидетелството за брак е издадено на 27 ноември 1582 г. На следващия ден двама от съседите на Хатауей дават гаранции, че няма законови пречки за брака. Сватбената церемония може би е организирана набързо, тъй като канцлерът на Устър издава специално разрешение предварителните публични обявявания да се намалят от обичайните три до едно, а шест месеца по-късно Ан ражда своята дъщеря Сюзан, кръстена на 26 май 1583 г. Две години по-късно се раждат и близнаците Джудит и Хамнет. Хамнет е единственият син на Шекспир, но умира на 11 години (погребан е на 11 август 1596 г).
След раждането на близнаците 
сведенията за живота на Шекспир практически изчезват до неговата поява на театралната сцена в Лондон
като изследователите често наричат времето между 1585 и 1592 г. „изгубените години“. Биографите, опитващи се да възстановят този период от живота му, цитират множество непотвърдени истории.
Никълас Роу, първият биограф на Шекспир, преразказва една стратфордска легенда, според която той заминава за Лондон, за да избегне преследване за бракониерство в имението на местния скуайър Томас Луси, на когото поетът си отмъщава, посвещавайки му вулгарна балада.
Според друг разказ от 18. век Шекспир започва театралната си кариера като коняр на собственици на лондонски театри, а Джон Обри пише, че е бил учител в провинцията.
Някои изследователи от 20 век предполагат, че Шекспир може би е бил нает като учител от Аликзандър Хогтън, земевладелец католик от Ланкашир, който споменава в своето завещание някой си Уилям Шейкшафт (William Shakeshafte). Единствените доказателства за тези хипотези са слухове, събрани след смъртта на Шекспир, а Шейкшафт е често срещано име в Ланкашир.
Не се знае със сигурност кога Шекспир започва да пише, но някои намеци и регистри на представленията показват, че 
към 1592 г. някои от пиесите му вече са поставяни на лондонска сцена
По това време той е достатъчно известен, за да бъде критикуван в посмъртно издаден памфлет на драматурга Робърт Грийн: „... има един начинаещ гарван, разкрасен с нашите пера, който със своето Тигрово сърце, загърнато с мантията на актьора, си представя, че е толкова способен да изсипва бомбастични бели стихове, колкото най-добрите от вас: и като един абсолютен Johannes factotum (аналог на българския Майстор Тричко - б.р.), той е по собственото си мнение единственият разтърсвач на сцени в страната“.
Изследователите не са единодушни за точното значение на тези думи, но повечето от тях смятат, че Грийн обвинява Шекспир в опити да надскочи нивото си, като се опитва да се мери с получили университетско образование писатели като Кристофър Марлоу, Томас Наш или самия Грийн. Фразата за тигровото сърце, която пародира стиха „O, сърце на тигър, скрито в облик на жена“ от пиесата на Шекспир „Хенри VI“, както и играта на думи в „разтърсвач на сцени“ (в оригинала - „Shake-scene“), дават основание Шекспир да бъде идентифициран като мишената на Грийн в този откъс. Латинският израз „Johannes factotum“ означава човек, който се стреми да се занимава с много дейности, като не постига особено качество в никоя от тях. 
Нападките на Грийн са най-ранното запазено сведение за театралната кариера на Уилям Шекспир
Предполага се, че тя е започнала по някое време между средата на 80-те години до времето, непосредствено преди смъртта на Грийн.
От 1594 г. пиесите на Уилям Шекспир се играят само от „Мъжете на Лорд шамбелана“ - театрална трупа, притежавана от група актьори, сред които и самият той, която скоро се превръща в най-популярната в Лондон. След смъртта на кралица Елизабет I през 1603 г. трупата получава кралски патент от новия крал Джеймс I и променя името си на Мъжете на краля.
През 1599 г. съдружие на членове на трупата изгражда техен собствен театър на южния бряг на река Темза, който наричат „Глобус“. През 1608 г. съдружието поглъща и Блекфрайърския театър. Множество документи за покупка на имоти и инвестиции показват, че трупата превръща Шекспир в богат човек. През 1597 г. той купува втората по големина къща в Стратфорд, Ню Плейс, а през 1605 г. участва с дял в изкупуването на енорийския десятък на града.
От 1594 г. Уилям Шекспир 
започва да публикува някои от пиесите си като печатни издания
Към 1598 г. името му се е превърнало в добра реклама и започва да се появява на кориците на тези издания. Дори и след успеха си като драматург Шекспир продължава да играе в своите собствени и в други пиеси. Изданието от 1616 г. на произведенията на Бен Джонсън го споменава сред изпълнителите на негови пиеси през 1598 и 1603 г. Отсъствието му в списъците на следващата пиеса от 1605 г. се приема от някои изследователи за знак за залеза на актьорската му кариера. В същото време в издаденото през 1623 г. „Първо фолио“ той е посочен като един от „главните актьори във всички тези пиеси“, някои от които са поставени за пръв път след 1605 г., макар че не е известно кои роли е играл. През 1610 г. Джон Дейвис пише, че „добрият Уил“ е играл „кралски“ роли. През 1709 г. Роу предава една легенда, според която Шекспир играе призракът на бащата на Хамлет в едноименната пиеса. Според други по-късни легенди той играе също Адам в „Както ви харесва“ и Хор в Хенри V, но съвременните изследователи се съмняват в тези сведения.
През цялата си кариера Уилям Шекспир
разделя времето си между Лондон и Стратфорд
През 1596 г., малко преди да купи Ню Плейс като свой семеен дом в Стратфорд, той живее в Лондон в квартала Бишопсгейт на северния бряг на Темза. Премества се на южния бряг в квартала Саутарк през 1599 г., когато трупата му строи наблизо театър „Глобус“. През 1604 г. той отново живее на северния бряг, в добър жилищен квартал на север от катедралата „Свети Павел“, където наема стаи от френски хугенот и перукер на име Кристофър Маунтджой.
Никълас Роу, първият биограф на Шекспир, пръв пише, че той се оттегля в Стратфорд няколко години преди смъртта си, но по това време пенсионирането е непознато и в действителност Шекспир продължава да посещава Лондон. През 1612 г. той е призован като свидетел в съдебно дело, свързано с брака на дъщерята на неговия хазяин Маунтджой. През март 1613 г. купува къща в бившия приорат в Блекфрайърс, а през ноември 1614 г. е в Лондон за няколко седмици със своя зет Джон Хол.
В същото време след 1606-1607 г. Шекспир пише много по-малко пиеси, а след 1613 г. не е известна нито една.
Последните му три пиеси са писани в съавторство, вероятно с Джон Флечър
който го наследява като драматург на трупата „Хората на краля“.
Уилям Шекспир си отива от света на 23 април 1616 г. и е надживян от съпругата си и двете си дъщери. Сюзана се жени през 1607 г. за лекаря Джон Хол, а Джудит - два месеца преди смъртта на баща си за търговеца на вино Томас Куини.
В своето завещание Шекспир оставя основната част от значителното си състояние на своята по-голяма дъщеря Сюзана. В условията се указва тя да го предаде непокътнато на „първия син на своето тяло“. Джудит има три деца, като всичките умират, без да се оженят. Сюзана има само една дъщеря - Елизабет, която се омъжва два пъти, но умира бездетна през 1670 г., прекъсвайки линията на преките потомци на Уилям Шекспир.
Завещанието на Шекспир почти не споменава съпругата му Ан, която вероятно получава по закон една трета от имуществото му. Той отбелязва, че
й оставя своето „второ най-добро легло“ 
фраза, която предизвиква много спорове. Някои изследователи смятат, че това е обида към Ан, докато според други второто най-добро легло е брачното.
Уилям Шекспир е погребан до олтара на църквата „Света Троица“ в Стратфорд два дни след смъртта си. Епитафията, изсечена на надгробната му плоча, съдържа проклятие към хората, които биха преместили останките му - нещо, което е внимателно избегнато при реконструкцията на църквата през 2008 г. Още преди 1623 г. на северната стена на църквата е поставен погребален паметник на Шекспир, който го изобразява в момент на писане, а изсеченият текст го сравнява с Нестор, Сократ и Вергилий.
Шекспировият „канон“ съдържа 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми
Все още се водят спорове по въпроса за тяхното датиране и хронологическият им ред е приблизителен, а в някои случаи несигурен. Съществуват различни периодизации на Шекспировото творчество.
Както е добре известно авторът не е имал дял или участие в публикуването на собствените си произведения; нещо повече - не е имал интерес в това. Предоставял е ръкописите на пиесите за трупата си (първоначално кръстена „Хората на Лорд Шамбелана“, а после „Хората на краля“), но компаниите по това време смятали, че е лошо за бизнеса да публикуват текстовете - така са могли да станат достъпни за други компании. Самият Шекспир се вълнувал само от представянето на пиесите на сцена. Все пак осемнадесет от пиесите биват публикувани като евтини малки „кварто“ издания (печатарски термин за формат: брошура, чиито страници са оформени чрез прегъване на печатните листове през средата), макар с не особено достоверен и точен текст.
На Шекспир 
дори не е заплатено за тези издания, понеже по онова време издателствата плащали за ръкопис, без да се интересуват кой е авторът
Все пак двама от приятелите на Шекспир - Хеминг и Конел, събрали общо тридесет и шест негови пиеси, осемнадесет от които дотогава непубликувани, и ги издали като „фолио“ (друг печатарски термин за формат), и досега известно като Първо фолио. Това издание се появява през 1623 г., седем години след смъртта на Шекспир. Именно в това фолио пиесите на Шекспир са разделени на три групи: трагедии, комедии и исторически. Днес някои от пиесите (комедии) се отделят в четвърта група - романси или трагикомедии.
И всяка от групите пиеси живее активен творчески живот. Нещо повече - всяка от тях е недостижим паметник на създателя си четири века след последния му дъх.
По материали от Интернет.