Стомахът управлява света и това е добре да се помни! Думите са на един велик политик и държавник - сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил. Аристократът, който 64 години е член на английския парламент, два пъти е министър-председател и изиграва ключова роля във Втората световна война, има три чисто човешки слабости - хаванска пура, която не слиза от устата му, качествено питие - за предпочитане френско шампанско Pol Roger или отлежало в дъбови бъчви уиски Johnnie Walker Black Label, и вкусна храна, при това обилна. В книгата си „Churchill‘s Cookbook“, издадена през 1958 г., дългогодишната готвачка на семейство Чърчил Джорджина Ландмейр публикува 250 рецепти, които са били любими на сър Уинстън. Сред тях са бяла риба във винен сос със скариди, пържено филе от морски език, увито в пушена сьомга, телешко турнедо с гъши дроб и черни трюфели, пълнен заек, класическата картофена салата и, разбира се, прочутият английски ростбиф с йоркширски пудинг. Именно този ростбиф е включен в менюто на  „Савой“, когато в него през 1985 г. почитат 20-годишнината от смъртта на държавника. Предговорът е от съпругата на Чърчил Клементин, която пише: „Когато при избухването на войната през 1939 г. г-жа Ландмейр дойде при мен и предложи услугите си, бях очарована, защото знаех, че тя ще бъде в състояние да направи най-доброто от дажбите, които ни се полагаха. Тя остана с нас 15 години“. Книгата става бестселър, тиражът се изчерпва бързо и тя се превръща в антикварна рядкост на цена 300 долара. Преиздадена е през 2015 г.
Две години преди това, през 2013-а, историчката Сита Стелцер издава „Вечеря с Чърчил“, където описва какво обича да яде, пие и пуши човекът, оставил незаличима диря в световната история. Всъщност самият Чърчил дава определение за своята идеална вечеря: „Идеалът ми за хубава вечеря е първо, да се яде добра храна; после да се обсъди добрата храна; и след като добрата храна бъде обсъдена обстойно, да се премине към обсъждането на добра тема - а разговора да водя аз“.
Любител на сирената Стилтън и Грюер, пристрастен към индийското къри, вероятно от периода му като млад офицер в британската колония, чревоугодник, който разбира от качество, всъщност Чърчил ненавиждал само една храна - немското кисело зеле, което е напълно разбираемо все пак. Любимият му десерт е сладолед, а плодове яде рядко. Въпреки че могат да се снабдят с повече храна, семейство Чърчъл никога не злоупотребява с привилегиите си и живее с дажбите от купонната система. Но Стелцер добавя, че той често получава подаръци от Сталин - хайвер и яребици. Въпреки че много обича да яде месо, Чърчил например отказва да изкорми една гъска. Тя беше моя приятелка, Клементин, оправдава се пред съпругата си министър-председателят. Това обаче не му пречи после да изяде своята приятелка. Когато пътува, Чърчил винаги взема храна със себе си за „часа на коремчето“, както обичал да казва. Разбира се, той изобщо не можел да готви и изцяло разчитал на съпругата си и готвачката им. Затова Клементин е разтревожена, когато той решава да се оттегли за няколко дни в резиденцията на министър-председателя в близост до Бъкингамшир, а готвачът по това време бил в отпуска. Мога да си сваря едно яйце, виждал съм как се прави, успокоявал я Чърчил.
Той е остарял пияница, поддържан от еврейското злато - така Хитлер изливал омразата си към своя английски враг. Чърчил пък с презрение говорел за него като за въздържател и вегетарианец, който не можел да се радва на хубавите неща в живота. Всъщност има много спекулации около пиенето на Чърчил. Той със сигурност не е човек за една бира. Харесва френските вина, особено шампанското, любимо му е Pol Roger. Но когато в Крим му поднасят кавказко шампанско, той толерантно премълчава предпочитанията си и го изпива. Често Чърчил е сниман с чаша уиски в ръка, обича Черния Джак - Johnnie Walker Black Label, понякога го заменя с качествен коняк. Веднъж на забележка на своя секретар, че ще се напие, Чърчил отговаря: но ще се напия с нещо качествено! В действителност обаче той почти винаги ги пие разредени, пише в книгата си Сита Стелцер. Колкото до любимите му хавански пури, той пуши по 9-10 на ден, което си е истинско изпитание за околните, особено в затворените помещения на „Даунинг стрийт“ 10, където е резиденцията на министър-председателя, или в парламента.
Веднъж депутатката Беси Бардок му казва в лицето: „Уинстън, ти си пиян!“. „Беси, ти пък си грозна, аз ще бъда трезвен сутринта, но ти няма да си красива!“, отвръща с присъщото си остроумие Чърчил. С любимия му ростбиф има друг случай, в който той отново с остроумие превръща ситуацията от неприятна в комична. Близката приятелка на семейството лейди Мария Евелин Астор веднъж го видяла как сладко-сладко унищожава ростбифа и свила във възмутена гримаса устни: „Уинстън, ако се бях омъжила за вас, щях да поръся това месо с отрова“. Чърчил невъзмутимо отговорил между две сочни хапки: „Ако аз бях ваш съпруг, щях да приема отровата, Мери“. 

Ростбиф с йоркширски пудинги

Необходими продукти:
за ростбифа:
1.2 кг телешко или говеждо филе
1 к.л. смлян черен пипер
1 с.л. соев сос
2 с.л. сухо бяло вино
4 с.л. растително масло
1 ч.л. сол
за пудингите:
4 яйца
250 г брашно
450 мл прясно мляко
1 ч.л. сол
черен пипер по желание
мазнина за формите
Начин на приготвяне:
Яйцата се разбиват, прибавя се пресятото брашно и постепенно се слага млякото. Прибавят се подправките. Сместа се покрива и се слага в хладилника за 1 час.
Филето се измива и се подсушава. Ако има тънък горен слой мазнина, тя се нарязва с остър нож на ромбчета, като се внимава да не се засегне месото. Смесват се черният пипер, соевият сос, виното и  растителното масло. С тази смес се натрива добре филето и се слага в купа да се маринова 30 мин, като се обръща от време на време. След това филето се подсушава и се натрива със солта. Фурната се загрява до 250 градуса. Решетката й се намазва с мазнина, месото се поставя върху нея и се слага в средната част на фурната. Отдолу се поставя голяма тава с 2-3 лъжици вода, където да се събира мазнината от печенето. Така месото се пече 10 мин, след което температурата се намаля на 220 градуса, след още 5 минути температурата се намаля на 200 градуса и печенето продължава още 15 мин. След това ростбифът се премества в затоплен съд и се оставя още 10 мин в изключената фурна, за да попият соковете на месото равномерно.
Сместа за пудингите се изважда от хладилника 15 минути, преди изпичането. Тавичка за мъфини се намаслява и се слага в горещата фурна. След като се загрее добре, тавичката се изважда и с черпак във всяко от гнездата се слага от сместа. Тавичката се връща в горещата фурна, като първите 5 минути пудингите се пекат на 220 градуса, а след това 25 минути на 180 градуса, докато пудингите станат златисто-кафяви.