Първият актьор, появявал се на корицата на списание „Таймс“. Датата е 6 юли 1925 година, а събитието е метафорично стъпване на покрива на света. Това е един от най-великите комици в историята Чарлс Чаплин. Големият Малък човек от старите ленти. Голямата и нерядко гарнирана с нотка тъга усмивка, тръгнала от нямото кино. Или просто Чарли Чаплин. Днес се навършват 127 години от рождението на този титан.
Чарлс Спенсър Чаплин е роден на 16 април 1889 година в Лондон. Родителите му са певци и актьори от мюзикхола. Те се разделят още преди малчуганът да навърши три години. Баща му Чарлс Чаплин-старши е алкохолик и не общува много със сина си, макар че Чарли и неговият полубрат Сид живеят известно време с него и любовницата му Луиз. Това става по време на един от престоите на майка им в приют за психично болни. Чарлс Чаплин старши умира през 1901 година от цироза.
След раздялата на родителите си двете деца живеят с майка си в различни части на Лондон. Майката Хана Чаплин произлиза по майчина линия от голям цигански род. Самият той по-късно говори с гордост за този факт, макар че в същото време го определя и като
„скелетът в семейния гардероб“
Поради проблеми с гърлото през 1894 година Хана Чаплин е принудена да прекрати кариерата си на певица, а малко по-късно постъпва в приют за психично болни. Сид и Чарли попадат в интернат за сираци и изоставени деца и от ранна възраст започват да участват в различни мюзикхол представления. Тези години на крайна бедност оказват голямо влияние върху по-късното творчество на Чаплин. По време на преброяването от 1901 година Чарли е единадесетгодишен и живее с група танцьори, ръководена от Уилям Джаксън.
Дебютът на бъдещата световна звезда е през 1914 г. в „Това е животът“. Същата година Чарлс измисля образа, който ще стане разпознаваем по целия свят. Филмът, в който за пръв път го използва, е „Kid Auto Races at Venice“.
От този филм нататък актьорът 
сякаш играе един и същи персонаж - малкия скитник
Въпреки че в повечето му филми Чарли Чаплин не играе скитник, а сервитьор, работник и др., той сякаш претворява именно онзи първоначален образ, върху който надгражда. Персонажът му е обобщителен образ - избягван от богатото общество, нещастен в любовта, винаги нескопосан в това, което прави. За сметка на всичко обаче забравя миналите несгоди и винаги е готов да започне ново приключение. Универсално разбираем, персонажът на Чаплин само за няколко месеца го прави звезда.
В началото Чаплин работи за „Кийстоун“, но решава, че иска сам да си е режисьор и напуска студиото. Дотогава вече има над 30 филма, създадени в рамките на година. Разбира се, трябва да се вземе под внимание, че тогава филмите са основно късометражни - до 15 минути. 
Чарли започва сам да се продуцира и режисира
и малко по малко подобрява филмите и сюжетите им. За няколко години сключва няколко договора с различни филмови компании за все по-големи суми. Така до 1917 г. прави много творби, сред които „Шампионът“ (1915), „Скитникът“ (1915), „A Night in the Snow“ (1915), „The Vagabond“ (1916), „One A.M.“(1916), „The Pawnshop“ (1916), „Easy Street“ (1917). Постепенно Чаплин започва да прави по-дълги филми, което тогава означава, че снима не една или две ролки филмова лента, а повече. През 1917 г. излизат още „Имигрантът“, „The Adventurer“ и др. През 1919 г. е премиерата на „A Day‘s Pleasure“.
Първият пълнометражен филм на Чарли Чаплин е „Хлапето“ и излиза през 1921 г. Същата година излиза „The Idle Class“. Чаплин започва да отделя все повече време върху подготовката на филмите си. През 1923 г. излиза „The Piligrim“, а същата година е премиерата и на „A Woman of Paris: A Drama of Fate“, където Чаплин е само режисьор, но не и актьор. Две години по-късно се появява един от най-добрите му филми - „Златна треска“. През 1926 г. се снима в „Camille“. „Циркът“ излиза през 1928 г. Последните три филма, на които Чаплин е режисьор, излизат под шапката на „Юнайтед Артист“ - филмовата компания, която е основана от Чаплин, Дъглас Феърбанкс, Мери Пикфорд и Дейвид Уърк Грифит.
До този момент във филмите си, които до един са неми, Чарлс Чаплин
успява чрез пантомимата да прави почти съвършени произведения
И точно затова, когато в края на 20-те години на XX в. в киното навлиза звукът, англичанинът е притеснен. През 1931 г., няколко години след началото на звуковото кино, Чаплин отново показва ням филм - „Светлините на града“, филм-шедьовър на един гений. И въпреки че по това време звуковите филми са завзели екраните, неговото неговорящо заглавие постига успехи. Цели пет години са нужни на Чаплин, за да покаже следващия си филм - „Модерни времена“. Той е филм-хибрид, който по своята същност е ням, но има музикално оформление, звукови ефекти и кратки диалози. За първи път персонажът, с който става световноизвестен, има глас. Това е и последният филм, в който Чарлс влиза в този свой любим образ.
През 1940 г. излиза филмът „Великият диктатор“, който получава пет номинации за „Оскар“. Това заглавие вече е изцяло говорящ филм и отново е определено като шедьовър. Седем години по-късно излиза „Мосю Верду“. Последният му американски филм е „Светлините на рампата“ и премиерата му е през 1952 г. Не след дълго Чаплин разбира, че може би
няма да му бъде преиздадена визата, тъй като по-рано е бил обвинен, че симпатизира на комунистите
Затова, заедно със семейството си, се мести в Швейцария. Там създава „A King in New York“. Последният филм на Чаплин е „A Countess from Hong Kong“ със София Лорен, Марлон Брандо и др. След като напрежението между САЩ и актьора стихва, той е поканен да вземе статуетка „Оскар“ за цялостен принос. Когато идва церемонията и Чаплин излиза на сцената, за да вземе наградата си, публиката го аплодира в продължение на 12 минути.
През 1972 г. актьорът за втори път получава „Оскар“.
На 4 март 1975 г. знаменитият лондончанин е посветен в рицарско звание от кралица Елизабет II.
В края на 1960-те здравословното състояние на Чарли Чаплин, който се е женил четири пъти и има 11 деца, започва бавно да се влошава. След награждаването му със специален „Оскар“ през 1972 този процес се ускорява. Към 1977 той не може да общува и е прикован към инвалидна количка. Умира в съня си през 1977 г. на Рождество Христово на 88 години в малкия швейцарски град Веве. Погребан е във Во, Швейцария.
На 1 март 1978 година неговият ковчег е изкопан и откраднат от двама емигранти - поляка Роман Вардас и българина Ганчо Ганев с цел да изнудват семейството му за пари. Замисълът се проваля и крадците са заловени, а ковчегът е открит единадесет седмици по-късно, закопан край Женевското езеро. Тялото след това е препогребано под два метра бетон, за да се предотвратят подобни бъдещи посегателства.
Ето част от неговото духовно завещание:
* „Всичко, което ми трябва, за да направя комедия, е парк, полицай и красиво момиче.“
* „Най-тъжното нещо, което мога да си представя, е да свикна с лукса.“
* „Думите са евтини. Най-голямото нещо, което можеш да кажеш, е „слон“
* „Ден без смях е загубен ден.“
* „Единственият ми враг е времето.“
* „Животът е красиво, великолепно нещо, дори за една медуза.“
Сега знам: Това е животът!*
Защо трябва да заобичаш себе си
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност“.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самият аз. Днес наричам това „признание“.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрелост“.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си“.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота“.
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм“. Сега го наричам „любов към самия себе си“.
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност“.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация“.
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето“.
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. 
Сега знам: Това е животът!
* Речта, която Чарли Чаплин произнася при честването на 70-годишния му юбилей 
По материали от интернет