Аз не съм мечтател, но когато учех право, си представях, че ще стана съдия и тази представа се реализира. За съжаление в началото на 90-те години съдийската професия не бе заплатена и възнагражденията ни бяха мизерни. Това до голяма степен ме мотивира да стана адвокат, като в началото ми бе много трудно, защото се оказа, че без да осъзная, съм оставила голяма част от сърцето си в съдебната система. От 1993 година и досега - вече 23 години съм адвокат, тези чувства започнаха да избледняват и вече не мога да си представя да работя нещо различно. 
Така накратко днес, когато се отбелязва Денят на Конституцията и юристите честват своя празник, Николинка Мянкова си припомня началото на своята кариера. Председателят на адвокатурата в Русе всъщност няма нужда от представяне - името и професионализмът й са добре познати в обществените среди, а магнетичната й осанка е привлякла не един и два погледа. По-малко известно обаче е как чаровната юристка решава да навлезе в правните дебри и каква диагноза би поставила на правосъдието днес.
Юридическото образование е доста безинтересно за един млад човек
тъй като не носи романтиката на редица други професии, връща се назад адвокат Мянкова. И припомня на кого дължи навлизането си в юридическите ширини. Оказва се, че изключителната заслуга в избора й на образование има нейната сестра, която първа открива правото и завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Впоследствие материята поглъща цялото семейство на Мянкова - възпитаници на Юридическия факултет са не само тя, но и съпругът й, дъщеря й и едната й племенница.
Иначе кореняк русчуклийката има съвсем различни интереси по време на средното си образование. 
Родена съм в Русе и за голямо мое щастие съм израснала в този град. За мен всичко, което съм имала и постигнала в живота си, е свързано с Русе. Средното си образование завърших в Математическа гимназия „Баба Тонка“, където изучавахме засилено математика и физика. Предметът, който най-много ми харесваше, беше историята благодарение на моите преподавателки, които по един академичен, но в същото време интересен начин представяха историческите събития и извличаха поуките от тях, разказва Мянкова.
След като завършва реномираната гимназия, в продължение на три години кандидатства в Юридическия факултет на Софийски университет „Климент Охридски“. По онова време той е единственият в страната, приемът в него е изключително труден и изисква много висок бал. 
Годината, в която ме приеха, имаше само 30 места за жени за цялата страна. Всички останали бройки се запълваха от т.нар. „Работнически факултет“ /Рабфак/ и колеги с „привилегии“. Всъщност след като взех решение, че ще уча право, никога не съм имала съмнение по въпроса и не съм имала желание за друга специалност, а последователно и упорито преследвах решението си. Сигурна съм, че 
ако и третата година не бях влязла в университета, щях да продължа да уча и да кандидатствам
докато успея, категорична е Мянкова. И веднага прави равносметката - усилията покрай тежкото и продължително кандидатстване си струват. За нея е истински късмет, че са й преподавали видни български юристи като проф.Витали Таджер, акад.Живко Сталев, проф.Иван Дерменджиев и проф.Димитър Михайлов.
Разбира се, че не знаех какво ме очаква, но в процеса на следване постепенно откривах все повече, че това, което уча, ме вълнува и ще го практикувам с удоволствие. Като всички студенти и аз съм учила почти денонощно по време на сесия и се вълнувах за всеки изпит. Нито по време на обучението си в Софийския университет, нито по-късно съм искала да заменя работата си като юрист с друга. Тогава, когато учех в Юридическия, това бе особена чест и привилегия за всеки един, който бе приет в този факултет и нас ни възпитаваха да сме горди, че ще го завършим и ще станем юристи, разказва председателят на Адвокатската колегия.
В началото на практиката си вижда повече справедливост, отколкото към момента  
В първите години, когато започнах да работя, имах повече усещане за покриване на моите очаквания и действителността по прилагане на закона. В последно време това усещане отстъпва място на все повече странно тълкуване и прилагане на законите и все по-малко чувство за справедливост. Законът, в най-общия смисъл на думата, има за цел да уреди обществените отношения по начин, който да удовлетворява гражданите и да ги прави сигурни в техните действия, но това не винаги се случва. Така всички ние, юристи и граждани, не се чувстваме достатъчно удовлетворени от правосъдието и достатъчно защитени от държавата, коментира Мянкова.
Въпреки, меко казано, недобрия период, в който се намира правосъдната система в България и в последно време тя все по-често е синоним на корупция, гнили ябълки и европейски доклади с укорителен тон, адвокат Мянкова подкрепя младите хора да се развиват в тази сфера. Нещо повече - дъщеря й също е адвокат. Затова видната юристка съветва всички млади хора да имат устрема да усвояват юридическите познания, да имат търпението да придобият практически умения и да бъдат честни със своите клиенти. Както и да помнят, че 
в адвокатурата, както и във всяка друга юридическа професия, резултатите идват бавно
Така заветното и бленувано чувство за справедливост, на което обществото се надява, според нея зависи от всички участници в правораздаването. А то ще се усети, когато самата система успее да изолира вътре в себе си негативите, корупцията, некомпетентността, желанието да угоди на една или друга власт. Правото е за силни и знаещи хора, които не се поддават на влияние, а работят съобразно закона, категорична е Мянкова.  
Затова според нея днешният 16 април е от особено значение не само за всеки юрист, но и за всеки български гражданин, тъй като Търновската конституция поставя началото на законовите основи на новата Българска държава след Освобождението от турско робство  и утвърждава разделението на властите. Тя става и основа за цялото законотворчество в държавата ни. Ако днес имаме претенции за правов ред, то неговите начала са в далечната 1879 година, когато е приета Търновската конституция на Княжество България. Без далновидното и мъдро отношение на нашите предци към създаването и приемането й ние не бихме били това, което сме, казва Мянкова. И допълва, че в днешно време много се говори за това, че в областта на правораздаването няма значителен напредък. Да, има още много какво да се направи, но не бива да забравяме, че първата българска Конституция е приета само преди 137 години и че за това време ние сме направили огромната крачка от един поробен народ без самостоятелно управление към една модерна европейска държава днес, смята юристката.   
Въпреки отдадеността на професията си, в която гори, чаровната адвокатка смята, че успява в свободното си време да се разграничи от законите и алинеите. 
Доста често проблемите на хората, с които работя, продължават да ме занимават и извън офиса и в много случаи виждам решението след приключване на работния ден. Често имам и безсънни нощи, но мисля, че не съм изключение и човек никога не може напълно да се изолира от своята работа. Въпреки това имам достатъчно свободно време. 
Много обичам летните залези над Дунава или над морето
Това е любимият ми момент на деня, времето през което чувствам, че приключва един смислено и добре изживян ден. Харесва ми да пътувам, обичам и да чета, но най-голямо удоволствие е общуването ми с близките хора, споделя Мянкова.
Не скрива, че адвокатът винаги остава адвокат и всяко нарушение на права или закони я дразни, дори и да не я засяга пряко. Заради това често си кореспондира с общината по повод нередности в улицата и квартала, в който живее.    
Освен с професионалните си постижения и умения, адвокат Мянкова винаги впечатлява и със своята визия. Самата тя споделя, че не й е чуждо нищо, присъщо на съвременна жена.
Обичам хубавите дрехи, бижута, ползвам козметика, която мога да си позволя. Мисля, че добрият и спретнат външен вид помага за добрата организация на работа и показва уважение не само към самия себе си, но и към околните, коментира магнетичната юристка.