Изключително отговорен, инициативен, трудолюбив, упорит, всеотдаен и без нито едно наказание за всичките 17 години като пожарникар. Така определя началникът на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ във Ветово гл.инспектор Николай Попов водача на специален автомобил втора степен Минчо Иванов Минчев, когото номинира за участие в конкурса „Пожарникар 2015 година“ през януари. Отличните качества на огнебореца и участието му в две мисии в Сърбия и Мизия, за които е награден с писмени похвали от МВР, дават основание на директора на РД „ПБЗН“ комисар Димитър Павлов да издаде заповед за присъждане на приза. Така мл.инспектор Минчев получава високото отличие за пожарникар №1 на регионално ниво за миналата година, което е 
гордост за него и признание за ветовската служба
Защото гасенето на огън не е индивидуална битка, а изисква железен екип.
Минчев е шофьор на противопожарен автомобил и основната му задача е да закара безаварийно колегите си на произшествието. След това пуска помпата, помага за разставянето на шланговите линии, следи параметрите на помпата и търси хидранти за зареждане на цистерната, ако водата свърши, а пламъците още вилнеят. А при нужда се включва и в самото гасене на пожара или в изнасянето на пострадал човек. 
Не мога да стоя безучастен, когато виждам, че борбата с огъня е голяма, а колегите са малко, казва скромно Минчо.
Произшествията са много различни и понякога двама огнеборци, колкото е една смяна във Ветово, са напълно достатъчни, понякога обаче и четирима не стигат за локализиране на пожар. 
Пожарникарят на годината никога няма да забрави първото огнено изпитание в кариерата си пожар през декември 1998 година. Тогава Минчев е само на три месеца служба и дава дежурства заедно с шофьора на противопожарния автомобил. Получава се сигнал за горяща къща във Ветово. На място се налага да се справя сам, но колегата му е с голям стаж и го напътства как да действа. Благодарение на това Минчо загася запаления покрив, без да позволи на пламъците да унищожат сградата.
Тогава произшествието минава без ранени, но в следващ пожар огнеборецът вижда отблизо смъртта след повикване за пожар в къща в Смирненски, в която има човек.
Вече бях водач на специален автомобил. Като отидохме да горящата къща, покривът беше паднал и мъжът беше издъхнал. 
Гледката ме ужаси, но си казах: „Такова ти е призванието в живота, трябва да свикваш“
Стиснах зъби и дълго време се опитвах да забравя обгореното тяло на стареца, което постоянно бе пред очите ми, връща се назад младши инспекторът.
Минчо Минчев е роден през март 1972 година в Русе, но целият му живот минава във Ветово. До 10 клас учи в гимназията в градчето, след което завършва Техникума по транспорт и взема шофьорска книжка. През 1990 година Минчо изкарва казармата в Гранични войски като граничар на застава в Лесово, където в момента е един от пропусквателните пунктове с Турция.
Тези две години ме изградиха като мъж и от постоянните тревоги, по които бяхме вдигани денем и нощем, за да предотвратяваме нарушения на границата, в мен се породи идеята да помагам на хората и да се отдавам за тяхната безопасност, обяснява Минчев.
След уволнението си през 1992-а във Ветово, както и в цялата страна, цари безработица. Младежът има желание да постъпи в МВР, защото това е мъжка професия, но няма вакантни места. Две години по-късно започва работа при баща си в „Каолин“ като машинист на сушилни инсталации в пресов цех. През май 1998 година ветовската пожарна обявява две свободни места и без колебание Минчо подава документи. 
На изпитите се представя отлично, след тримесечна школа във Варна получава професионален сертификат
и от септември същата година започва работа.
За тези над 17 години Минчев участва в гасенето на 25 пожара. В три от тях огнеборецът не е на смяна, но е призоваван извънредно като водач на втори автомобил, защото е местен и винаги е на разположение на дежурните колеги. Така с негова помощ са спасени зърнокомбайн в Смирненски, сеновал с груб фураж в Тетово, три къщи и домашни животни в Сваленик.
Никога няма да забравя какво е да гасиш пожар, когато наоколо няма вода, казва Минчо и разказва един от случаите в практиката си.
На смяна са двама човека, когато се получава сигнал за горящ сайвант в Бъзън. Още като излязат на високото извън Ветово със зила, двамата огнеборци виждат огромен стълб пушек и разбират, че пожарът е сериозен. Но цистерната им събира само два тона вода и подават сигнал за помощ. На място пожарникарите и установяват, че пламъците са се разраснали и почти стигат до къщата. Водата им свършва само за пет минути и пожарникарите остават с вързани ръце, тъй като наоколо няма хидрант, а водопроводът не работи поради профилактика. Налага се Минчо да отиде в съседно село, за да зареди. В това време от Русе пристигат две пожарни и водоноска.
Пламъците бяха потушени, но този пожар ще остане в съзнанието ми завинаги, защото виждах как пламъците поглъщат всичко наоколо, а ние с колегата ми стоим безучастно поради липса на вода, казва огнеборецът и не пожелава на никого да изпадне в подобна ситуация.
Това е колега, на който винаги може да се разчита
хвали го началникът му Николай Попов.
Минчев отговаря за един ветеран - „Татра“, който е навъртял повечко години, но пък вози 10 тона вода в цистерната си. Ако се налага да я ремонтира, не си тръгва, докато не се увери, че машината е в изправност, а седне ли зад волана й, я прекарва през най-труднодостъпните дебри, за да достигне екипът на Ветово в сърцето на пожара. Най-пресен е примерът на 22 март миналата година. Тогава е запалена суха растителност в Кривня близо до широколистна гора. Минчев успява да мине с татрата през силно пресечена местност и пожарът е локаризиран, като е спасена 50 дка гора.
През цялото време по време на пътя колегите бяха буквално на тръни да не се обърнем, но слава богу всичко мина безаварийно, уточнява водачът на специален автомобил.
Година преди това Минчо е част от русенския екип, който е изпратен на помощ след голямото наводнение в Сърбия. Огнеборците от Ветово отиват в Парачин със специален за отводняване автомобил и успяват да възстановят живота в града.
За първи път видях такова нещо - електроцентралите не работят, помпените станции също, учрежденията наводнени и затворени, хората бедстват без ток и вода. За няколко дни успяхме да изпомпаме водата от важните наводнени места и да вдигнем духа на жителите в Парачин.
Същото се случва в сръбските градове Ягодина и Свилянац, където ветовските огнеборци са посрещнати едва ли не като освободители.
Чувството да те гледат като спасител е страхотно и трудно ще го забравя, казва Минчев. 
Месец след завръщането си във Ветово екипът е изпратен да отводнява сгради и улици в потъналата под вода Мизия. Там Минчев и колегите му се справят блестящо и са наградени с писмени похвали от МВР.
През свободното си време Минчо помага 
на родителите си в отглеждането на овошките в градината и на лозето в двора.
Казва, че най-много обича да пътува с кола из страната и да се наслаждава на природата по Поломието. Като се разхожда пеш, се разтоварва от напрежението на работа. Преди години той е бил запален рибар, но после бракониерите станали много, рибата стремително намалява и захвърля въдиците, за да не се ядосва, вместо да отмаря.
На практика целият ми живот в последните почти 18 години е свързан с пожарната, отдаден съм изцяло на тази професия и съм готов винаги да помагам на хора в беда, казва 44-годишният огнеборец.