Мисля, че 21 век трябва да бъде векът на равните права между половете и през този период да се предостави възможността на жените да бъдат равни членове на обществото. Това заяви българският кандидат за генерален секретар на ООН Ирина Бокова по време на встъпителното си представяне пред Общото събрание на международната организация.

„Не го казвам само като първата жена директор на ЮНЕСКО. Казвам го, защото мирът и устойчивото развитие са невъзможни без полово равенство. Насилието срещу жени беше игнорирано дълго време и ООН трябва да положи повече усилия за премахването му“, каза още Бокова.

В своето изказване българката посочи още, че нейните основания за кандидатстването на този отговорен пост са на базата на участието й в приемането на нова конституция в България в началото на 90-те години, където тя има роля в сферите на човешките права и правата на жените, както и участието й в делегациите на ООН и опита й като директор на ЮНЕСКО.

Бокова смята, че предизвикателства като бежанците, конфликтите, нарастването на екстремизма и разрушаването на културното наследство поставят под въпрос умението на света да се справя заедно. “Имаме нужда от уверение, че можем да живеем заедно и да се справим с предизвикателството“, посочи тя.

Българката също така заяви, че изминалата 2015 г. е била годината на кризите като тези с бежанците и военните конфликти по света. Тя също така посочи, че от огромно значение за бъдещето е и климатичното споразумение COP21, което беше договорено миналата година в Париж.

По отношение на избора на нов кандидат за генерален секретар Бокова посочи, че прозрачността в процеса за избор е отговорност на страните членки и кандидатите.

За своята родина България тя заяви, че страната е една от най-старите култури в Европа и в момента полага огромни усилия, за да се трансформира.

Трябва да създадем общества, които са резистентни на екстремизма и са готови на социално включване, изтъкна още българската кандидатка кандидат за поста генерален секретар на ООН Ирина Бокова по време отговори на въпроси от делегати пред Общото събрание на международната организация. Българката заяви, че досегашният генерален секретар Бан Ки Мун е започнал антитерористична стратегия, която е свързана с политиката към младите хора.

По отношение на бежанската криза тя заяви, че е необходимо да се намери решение на кризата в Сирия и последвалата я бежанска вълна, която е и най-тежката от Втората световна война насам. „Трябва да разберем какви са причините за тези ситуации, можем ли чрез дипломацията да ги предотвратим и как ООН може да поеме тази роля”, посочи Бокова.

По отношение на бежанците тя също така посочи, че е от изключителна важност да се подкрепят страни, които приемат на своя територия бежанци. „Когато бежанец си намери работа, той или тя вече не е бежанец“, допълни настоящият директор на ЮНЕСКО.

Бокова също така коментира и бъдещето на Палестина, като заяви, че е важно постигане на двустранно споразумение, което да се изразява в това две държави - палестинската и израелската, да живеят в мир помежду си.

Във връзка с целите за устойчиво развитие на ООН до 2030 г. Бокова заяви, че са нужни повече финансови донори и към това е насочена част от работата на ЮНЕСКО. Българката също така заяви, че е важно да се разграничим от традиционното чувство, че целите ще се постигнат само с по-голямо финансиране от досегашните донори. „Нужни са нови модели на финансиране. Трябва да уравновесим източниците“ на средства, допълни тя. Бокова също така изтъкна, че за постигането на целите партньорството също е от особено важно значение, включително и това с частния бизнес. Много важно е от гледна точка на ООН и новият генерален секретар е намирането на нов начин за мониторинг върху изпълнението на целите, допълни тя.

В своето изказване българската кандидатка също така посочи, че ООН подкрепя групи като Движението на необвързаните държави, Г-77, ЕС и тя ще продължи диалога с тях, както го е правила до сега. Българката обаче заяви, че е необходим по-добра комуникация между регионалните групи. Тя също така призова отделните организации да започнат разработване на общи решения, като посочи, че програмата за устойчиво развитие 2030 г. е пример за такъв успешен диалог.

Защитата на човешките права ще е в сърцевината на мандата ми, както това беше досега в ЮНЕСКО, продължи Ирина Бокова.

Тя добави, че не бива опазването на човешките права да бъде отделяно от изпълнението на целите за устойчиво развитие до 2030 г.

По отношение на мигрантите кандидатката посочи, че е важна връзката между провеждането на хуманитарни програми, но също така от значение е и по-нататъшното развитие на региона. „Тук виждам най-голямата слабост на ООН. Видяхме разделянето между двете в Хаити и други страни. На терен трябва да има връзка между хуманитарните действия и развитието“ на региона след това, конкретизира се тя.

Претендентката също заяви, че трябва да бъде поставен фокус върху превенцията и посредничеството при конфликти. „Всеки член на Съвета за сигурност има огромна отговорност в миротворчеството. Трябва да използваме всеки стълб в нашите действия. Това може да означава повече политически мисии. До сега не сме били достатъчно ефективни и знам, че има диалог и вътре в Съвета за сигурност по въпроса. Най-важно според мен е изграждането на атмосфера на диалог със Съвета относно миротворчеството“, заяви тя.

Като едно от своите най-големи постижения през времето си начело на ЮНЕСКО Бокова посочи вкарването на повече жени във висшето ръководство. „Ние сме от организациите, които са постигнали много“, подчерта тя.

Бокова също заяви, че опитът й начело на ЮНЕСКО й е помогнал значително при успешното справяне с орязания на 20% бюджет на организацията, с ограничаването на административните разходи, оптимизиране на работата и излизане от изолацията, което също е проблем на ООН.

Ирина Бокова сподели също, че ако не бъде избрана, "това няма да разклати вярата ми в мултилатерализма. Аз съм щастлив човек, защото съм начело на организацията, която се бори за образованието, науката, опазването на културното наследство. Това ми дава силата след това да продължа да промотирам тези идеи и ценности".

Тя изтъкна още, че културната индустрия създава работни места и може да помогне за икономическото развитие в определени региони. "Тази сфера създаде 30 милиона работни места, което е повече от автомобилната индустрия“, посочи Ирина Бокова.