На проведено днес заседание Управителният съвет на БНБ прие план за реформиране и развитие на банковия надзор. Планът описва приоритетните дейности и сроковете за тяхното изпълнение през тази и следващата година, съобщават от националната банка.

Реформирането и развитието на банковия надзор имат за цел да приведат надзорните практики в България във възможно най-пълно съответствие с актуалния международен стандарт, какъвто са Базелските основни принципи за ефективен банков надзор от 2012 г.

Планът е резултат от близо едногодишен процес, който включваше основно два етапа: вътрешен анализ и оценка на процедурите и практиките на управление „Банков надзор“ и независима външна оценка на ефективността на банковия надзор в България, изготвена от екип на МВФ и Световната банка.

Неговото разработване, приемане и оповестяване съответстват на поетите от управителя на БНБ ангажименти, свързани с управлението на БНБ, представени в Народното събрание.

В плана се посочва, че „ кризата с КТБ ясно показа, че липсва институционална рамка за управление на кризи, както по отношение на засилена превантивна роля на банковия надзор, така и за регламентиране на процесите на преструктуриране на банки. С влизането в сила на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници на 14 август 2015 г. се създаде нормативната рамка за тези процеси. Необходимо е създаване на съответните организационни форми за дейността по преструктуриране и изработване на работещи процедури за взаимодействие с управление „Банков надзор“.

За тази цел планът предвижда да се създаде нова дирекция „Преструктуриране на банки“ извън управление „Банков надзор“, както и конкретизиране на изискванията и процесите на изготвяне и одобряване на планове за възстановяване. Подчертава се и необходимостта от установяване на правила и процедури за предприемане на мерки за ранна намеса.

Кризата с КТБ показа също така, че е необходимо съществено да се подобрят координацията и обменът на информация във връзка с надзорната дейност с други институции, в това число Фонда за гарантиране на влоговете в банките, Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на финансите, Комисията за финансов надзор и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Планът предвижда предприетите начални стъпки в тази посока да бъдат развити и да намерят конкретен израз във: Подписване на меморандуми със съответните институции, в които ясно да се дефинират процедурите за координация и обмен на информация, свързани с осъществяването на надзорната функция на БНБ.