Бардът на демокрацията. С този ореол си отиде един от най-топлите и лирични гласове в българския рок, в чиято памет от 2001 година в София се организира международен блус-рок фестивал „Цвете за Гошо“. Да поднесем днес още едно цвете за Гошо, за незабравимия и незаменимия изпълнител на „Бяла тишина“, „Сребърни ята“, „Блажени години“ и още много, много златни песни Георги Минчев, роден на днешния 9 април през 1943 година.
„Никога не съм си мислил, че създавам история!
Това недей да го забравяш никога! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и не съм го правил заради това. Просто - кеф ми е да си пея!“, казва един от най-обичаните певци на българската сцена, останал в националната културна памет като музикант, поет, текстописец, бохем и явление в българския културен и обществен живот. А мнозина негови колеги го определят като некоронования крал на рока у нас. 
Представяте ли си Георги Минчев като търговец в някой от социалистическите ни заводи или във външнотърговски представителство? Това би трябвало да е Георги Минчев според завършената от него външна търговия в тогавашния ВИИ „Карл Маркс“, днес УНСС. Но шилото бързо-бързо пробива торбата. Първите солови изпълнения на влюбения в музиката младеж датират от началото на 60-те години. По това време Гошо Минчев пее в дует с Бисер Киров, солист е на „Студио 5“ и свири заедно с първата българска рокбанда „Бъндараците“. Тя носи името на британския лорд Бънд, който представя Обединеното кралство в Тристранната съюзническа комисия, формирана след 9 септември 1944 г. Основават я братята Димитър и Иван /Вачо/ Милеви - Бъндараците, като в състава са още съученикът на Вачо Кирил Маричков и приятелят му от махалата Петър Цанков. Заедно с тях
Гошо Минчев изпълнява песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард
Родителите на Кирил Маричков твърдо не одобряват „бунтарската“ група.
През 1966 година „Бъндаръците“ се разпадат, а още на следващата година Маричков и Цанков основават нова група, която по-късно е наречена „Щурците“. 
Новата банда има далеч по-спокойна съдба, изнася много концерти и се ползва с широка популярност. Като студент през 1967 година Георги Минчев е удостоен с голямата награда на авторитетния навремето международен кункурс „Златния Орфей“. Песента, с която печели, е обявена за Мелодия на годината‘67 и отдавна се приема за евъргрийн - „Бяла тишина“. Автор на музиката е прочутият композитор Борис Карадимчев, а акомпаниментът е на „Щурците“. В края на 60-те по радиата в страната зазвучават и песените „Снегът на спомена“ и „Сребърни ята“ в изпълнение на Гошо Минчев, които също стават златни хитове.
През 1968-69 година той свири заедно с „огнените момчета“ от групата „Сребърни гривни“, създадена през 1964 година от Валентин Стефанов-Вальо Гривната. Първоначално в репертоара на групата се включват предимно кавъри на британската група „Шадоус“, предвождана от виртуозния китарист Ханк Марвин. Постепено групата се ориентира към обработки на известни фолклорни песни, с които постига широка популярност на музикалните фестивали у нас и в соцблока.
Сред най-известните изпълнения
на Георги Минчев от този период са „Вечерай, Радо“, „Пусто лудо и младо“, „Ела се вие, превива“, „Проксима“. По това време със „Сребърни гривни“ е известният изпълнител Борис Гуджунов, един от малцината оцелели в самолетната катастрофа от 21 декември 1971, когато загива иконата на българската естрада Паша Христова.
В началото на 70-те Георги Минчев заминава за Белгия, където следва кино и телевизионна режисура в Брюксел. След дипломирането си през 1977 година музикантът напразно търси поле за действие в „спокойното време“ на 80-те години в България. Заема се с журналистика и между 1980-82 г. води радиопредаването „Песни на седмицата“ по Радио София. Водещ е и на телевизионния конкурс „Едно от пет“ през 1982-84 година и Младежкия конкурс за забавна песен от 1980 година по БНТ.
В края на 80-те Георги Минчев
най-сетне успява да издаде дебютния си албум -
„Българският рок“. Сред парчетата в него са „Урок по рок“, „Почти полунощ“, „Есен в Созопол“, „Какви времена“, които отново изкачват името му на върха на музикалните класации у нас. До края на живота си издава още 4 албума - „Рокендрол ветерани“ /1989/, „Равносметка“ /1995/, „BG рок“ /1995/ и „Бяла тишина“ /1997/. През 1991 година с Пеци Гюзелев създава групата „Стари муцуни“, а през 1998-а заедно с Развигор Попов - групата „Полезни изкопаеми“. Особено нашумява с песента „Блажени години“, която е кавър на американска кънтри-мелодия.
Преди да поеме към небесния оркестър музикантът предава като щафета китарата си на Васко Кръпката, който прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл. Той е сред основните организатори на ежегодното музикално събитие посветено на Георги Минчев „Цвете за Гошо“.
Музикантът в последното си интервю:
Който не се е наживял навремето, да му мисли сега
Последното си интервю Георги Минчев дава за списание „Жената днес“. Ето какво казва в него.
- В последния си албум пеете на френски - дали защото е най-чувственият език на света?
- Не зная дали е най-чувственият, но във всички случаи това е езикът, който говоря най-добре. Спомням си колко дълго спорихме с продуцента дали да не бъде на английски. След споровете с него си намерих едно момиче, българче, Лилиан Колеф-Кира, и с него направихме всичко. Тя измисли текстовете, а аз - музиките.
- А защо тогава, през 1974 г., не се стигна до издаване на албум?
- Струпаха ми се по-важни проблеми. Тогавашната ми съпруга се беше влюбила безумно в друг и аз хукнах да спасявам любовта си. За съжаление не ми провървя да запиша „Утрешният свят“ чак до 2000-ата. Едва сега открих музикантите, с които мога да си работя денонощно - Иван Лечев и Ивайло Крайчовски. Те и двамата бяха готови да изпълнят всички мои капризи. Пък и чак тази година си намерих спонсори и най-после се получи. Представям си какво ли ще бъде учудването на Кира, когато получи албума!
- Той носи нежно, романтично настроение, различно от имиджа на вечния сваляч в хита „Бира, секс и рокендрол“. Какъв сте всъщност?
- Най-обикновен мъж. Аз изобщо не съм сваляч - това е една роля, която съм си измислил и продължавам да играя. Всъщност - доста срамежлив съм! Видя ли жена, в повечето случаи се изприщвам или поне се изчервявам. А когато се наложи да се целуваме - уй, уй, уй...
- Когато сте насаме с момиче, пеете ли му?
- Когато не съм изчервен, непременно му пея на ушенце! Майтапя се, разбира се.
- Еротиката е като червена нишка в доста ваши парчета. Упреквали ли са ви някога за сексуалните намеци в тях?
- Абсолютно! Спомням си едно интервю в Радио София през 1994 г., точно след появяването на песента „Сам на бара“, в която се пее „...ех, мама му стара...“. Обади се някаква възрастна жена да протестира защо съм „псувал“! Тя, горката, не беше чула все още „Уикеда“! Да не говорим пък за „Хиподил“, които съществуваха от няколко години и хич не си поплюваха. Аз все пак нещо отговорих, но вече съм забравил какво. 
- Хората са все по-разкрепостени. Мислите ли, че вървим към унисекс общество? Какво може да ви скандализира?
- Вече нищо не може да ме скандализира! А и какво означава разкрепостени? Нормално е - всеки си прави каквото желае. Аз съм доста широко скроен човек, абсолютно свободомислещ.
- В много ваши песни присъства лирическа героиня, но в реалността често сте сам. Имате ли дама на сърцето си?
- Иха, как само го каза - „лирическа героиня“! И след това как беше - „в реалността често сте сам“? Ами така е, моето момиче - който не се е наживял навремето, да му мисли сега. А иначе дама на сърцето си имам, но не ми се говори точно сега за нея. Просто ще спомена, че не е кофти, пухкава е, горе-долу на мойте години. И какво друго? А, да, нещо важно - разбираме се!
- Ако ви помоля да нарисувате идеалната жена с думи - каква ще е тя: страхотно маце с къса пола, свенлива девойка, властна дама?
- Бих искал да бъде страхотно маце с къса пола, което всъщност е свенлива девойка, но за съжаление тя е „властна дама“...
- Улавял ли сте се, че сравнявате различните жени в живота си?
- И аз, като останалите мъже, непрекъснато сравнявам - тази беше по така от онази, но пък онази беше по иначе от тази, а третата е по-готина от четвъртата. Е, как иначе?
- Какво мразите в жените - агресивността, простотията, наивността?
- Най-много мразя ПРОСТА жена!
- Имате много обожателки, а се славите като заклет ерген. Семейният живот не ви ли блазни?
- Кой те е излъгал, че съм заклет ерген? Аз съм просто един „търсещ“ ерген, който за съжаление не е срещнал сродна душа. А докато срещна, съм си „Сам на бара“.
- Сам пишете текстовете и музиката на хитовете си. Има ли случай, в който думите не ви достигат, за да изразите чувствата си?
- Много често ми се случва. Аз имам една система, която кой знае дали е правилна. Когато пиша текст, се старая той да бъде с „чисти“ рими, т. е. да не бъдат римувани „жена“ с „добра“, а да е „жена“ с „хазна“ примерно. Има доста случаи, когато са ми липсвали думи, но стига да се напънеш, всичко си идва на мястото.
- С какво може да се сравни писането на песни? Някои музиканти наричат творбите си „рожби“.
- Защо пък не „рожби“? Нали се износват, и то понякога повече от девет месеца. Вижте моя случай - песни от средата на 70-те виждат бял свят през 2000 година. И освен това се раждат в страшни мъки! Особено преди 10 ноември - тогава трябваше да бъдеш „композитор“ със „специално“ висше образование, за да можеш да имаш нахалството да напишеш „три акорда за китара“ и да имаш „леко дрезгав глас“. Но и талант!
По материали от интернет