Сигурно вече сте чували, че прочутата салата „Цезар“ няма нищо общо с римския император Гай Юлий Цезар. Това е 99% вярно и 1% - не. Защото когато през 1896 г. в италианския град Лаго Маджоре се ражда момченце, неговите родители му дават името на прочутия пълководец с надеждата да стане велик мъж като него. И Цезар Кардини наистина влиза в историята, но не с военни подвизи, а като създател на една от най-прочутите салати. Това обаче се случва 28 години по-късно.
След Първата световна война Цезар и по-големият му брат Алекс емигрират в САЩ. Като всички италианци Цезар Кардини е влюбен в храната и решава да открие малко заведение. По това време в Щатите в сила е сухият режим и за да избегне алкохолните забрани и да печели добре, той избира Тихуана, Мексико, на тридесетина километра от Сан Диего, Калифорния, където живее. Стратегическото положение на хотела „При Цезар“ с ресторант и казино му носи добри печалби именно от търговията с алкохол, а според някои и от контрабандата му през граница. Заведението всеки ден се пълни и с американци, за които прекосяването на границата не е никакъв проблем.
Така е и на 4 юли 1924 г., когато Америка празнува Деня на независимостта. Ресторантът и казиното се пръскат по шевовете от американци, дошли да празнуват както се полага, тоест с алкохол. И докато с напитките Цезар няма никакъв проблем, в кухнята почти всичко започва да свършва. Изправен пред опасността клиентите му да си потърсят друго заведение, той събира наличните продукти и забърква салата от марули, яйца, малко пармезан и подправки. Първо натрил хубаво с чесън голяма купа и сложил в нея цели листа маруля, след това ги полял с качествен зехтин от студено пресовани маслини, разкъсал с вилица няколко рохки яйца, настъргал пармезан, добавил лимонов сок, поръсил крутони и капнал малко сос Уорчестър. Накрая разбъркал всичко, разпределил го на порции и ги сервирал на гостите. Може да ни ви се вярва, но това е първата салата „Цезар“!
Тя толкова се харесва, че много скоро заведението става любимо на холивудските звезди от всякакъв ранг, различни американски знаменитости и дори кралски особи. Според самия Цезар Кардини това се дължи на факта, че той използва само най-качествения зехтин, а рохките яйца приготвя по рецепта на майка си - пускат се във вряла, но не кипяща вода точно за 1 минута и след това се оставят за няколко часа на топло. Едни от първите клиенти, опитали оригиналната салата „Цезар“, е семейство Макуйлямс с 4-годишната си дъщеря Джулия - бъдещата американска звезда на френската кулинария Джулия Чайлд. Много години по-късно тя описва салатата в една от книгите си, като преди това се свързва с дъщерята на Кардини - Роза, за да й иска оригиналната рецепта. Най-голяма заслуга за популяризирането на салатата в Европа има американката Уолис Уинфорд Симпсън - любовница, а по-късно и съпруга на принц Едуард VIII Уелски. Той пък е най-малко управлявалият крал на Англия - от 20 януари до 11 декември 1936 г., когато се отказва от престола и властта, за да се ожени за Уолис. Тя често посещава Тихуана, за да се забавлява, дори се твърди, че именно там в хотел се запознава с принца. Уолис много харесва салатата и когато се мести в Европа със съпруга си, донася и рецептата за нея. В книгата „В търсене на „Цезар“ авторът Тери Д.Гринфийлд пише, че тя първа е помолила марулята да се накъсва на парченца, за да може да се яде с вилица и нож, тъй като се сервирала на цели листа, които се вземали от чинията с ръце.
Въпреки големия успех на заведението Цезар Кардини го продава през 1936 г. и се мести в Лос Анджелис, където открива хранителен магазин. Всъщност причината да се раздели с печелившия бизнес е съвсем банална - Щатите отменят сухия режим, а Мексико забранява казината. Ресторантът в Тихуана съществува и до днес и е една от забележителностите на мексиканския град. Три години след смъртта на Цезар, през 1953 г. майсторите готвачи от парижкото Международно епикурейско общество обявяват салатата „Цезар“ за „най-великата рецепта, изработена в двете Америки през петдесетте години на 20 век“.
Салатата „Цезар“ вече има много разновидности, но една от тях също носи марката Кардини. Братът Алекс, който бил военен летец, веднъж поканил старите си другари, с които служил на летището в Сан Диего, и приготвил салатата, но добавил към нея и аншоа. За да се отличава от оригиналния „Цезар“, той я нарекъл „Салата на авиатора“. Смята се, че именно заради нея дълго време съществува заблуждението, че в салатата „Цезар“ има риба. А всъщност пикантният й вкус се дължи на соса Уорчестър, една от съставките на който е риба.
Разбира се, и тук няма как да минем без различни версии за авторството на салатата. На 2 март 1995 г. във вестник „San Diego Union Tribune“ журналистът Нил Матюс разказва за Ливио Сантини, който 18-годишен бил работил в кухнята на Цезар и създал салатата по рецепта на майка си. Друг кандидат за слава е италианският готвач Джакомо Джуни, който през 1903 г. работел в малкия ресторант „The New York Cafe“ и бил измислил салатата, за да угоди на американския вкус, който пренебрегвал италианската гордост - пица и паста. Много готвачи-пътешественици се интересували от рецептата и така тя станала популярна не само в Северна Америка, но и в Европа. Тази история е разказана от Джордж Леонард Хертер в книгата му „Bull Cook and Authenti Historical Recipes and Practices“. За тяхно съжаление обаче историята за Цезар Кардини, разказана лично от дъщеря му Роза и публикувана в „Chicago Tribune“ на 23 юли 1987 г., се приема за официална.

Салата „Цезар“ - оригиналът

Необходими продукти:
3 средни марули
1/2 ч.ч. зехтин + 2 с.л.
4 скилидки чесън
16 филийки багета или франзела
12 капки сос Уорчестър
2 лимона
2 яйца
сол
черен пипер
пармезан
Начин на приготвяне:
Скилидките чесън се пасират и се смесват с 1/2 ч.ч. зехтин. С това чесново масло се намазват филийките и се пекат на 150 градуса, докато изсъхнат и станат хрупкави. Чесновото масло се загрява в тиган и в него се запържват от двете страни изпечените филийки до кафяво.
Марулите се измиват, разделят се на листа, като най-големите се накъсват на едри парчета. Яйцата се варят точно 1 минута и се оставят на топло място. Сокът на лимоните се изцежда, пармезанът се настъргва.
Листата маруля се слагат в голяма салатена купа. Добавят се 2 с.л. зехтин, сол и черен пипер на вкус. Поръсват се с лимоновия сок и 12 капки сос Уорчестър. Черупките на яйцата се счупват и вътрешността им се изсипва върху салатата. Всичко се обърква хубаво, така че полусуровите яйца да покрият листата маруля. Добавят се крутоните и пармезанът и салатата се обърква.
* В съвременните версии на салата „Цезар“ често се добавят печено пилешко месо, бекон, риба тон, аншоа или други продукти, които не присъстват в оригинала