Не съм „изолационист, но съм за „Америка на първо място““ каза Доналд Тръмп пред в. „Ню Йорк таймс“ миналата седмица.“Харесва ми изразът.“

По отношение на НАТО, в която САЩ понасят ¾ от разходите по отбраната на Европа, Тръмп нарече споразумението „нечестно, в икономически план, за нас“ и допълни „Няма да бъдем повече разкъсвани.“

Близките до властта медии могат да са изпълнени от войните в Туитър за жени и предполагаеми изневери, но идеите на Тръмп трябва да разпалят национален дебат за задграничните ангажименти на САЩ – особено НАТО. Защото на идеите на Доналд не им липсва авторитетна подкрепа.

Първият върховен главнокомандващ на НАТО ген. Дуайт Айзенхауер каза през февруари 1951 г. за алианса: „Ако в рамките на десет години всички американски войски, разположени в Европа за целите на национална отбрана, не се завърнат в Съединените щати, тогава целият проект се е провалил.“

Биографът на Джон Кенеди Ричард Рийвс пише, че десетилетие по-късно президентът Айзенхауер увещава новоизбрания държавен глава за НАТО. „Айзенхауер каза на своя приемник, че е време да се започне изтеглянето на войските от Европа към вкъщи 'Америка извършва много повече от споделяне на отбраната на свободния свят', каза той. Беше време другите страни от НАТО да поемат по-голяма част от разходите за тяхната собствена отбрана“. Нито един стопанин на Белия дом от времето на Студената война не последва съвета на Айк.

Но после, когато Студената война приключи с разформироването на Варшавския пакт и разпадането на Съветския съюз на 15 независими държави, американските войски трябваше да се върнат у дома от Европа. Време беше просперираща Европа да започне сама да се защитава.

Вместо това Бил Клинтън и Джордж У. Буш започнаха да раздават членство в НАТО, т.е. гаранции в случай на война, на всички страни от предишния Варшавски договор и дори на Прибалтийските републики, които бяха част от Съветския съюз. С исторически провокативен акт САЩ преместиха тяхната „червена линия“ на война с Русия от река Елба в Германия на естонско-руската граница, на няколко километра от Санкт Петербург. Ние декларирахме пред света, че ако Русия потърси възстановяване на хегемонията си върху която и да е част от бившата си империя в Европа, тя ще бъде във война със Съединените щати. Никой президент по време на Студената война дори не е и обмислял даването на гаранция в случай на война с такъв мащаб, поставяйки родината ни пред риск от ядрена война, за да бъдат защитавани Латвия и Естония.

Припомням си. Айк не се намеси да защитава унгарските борци за свобода през 1956 г. Линдън Джонсън не помръдна и пръст, за да спаси чехите, когато Варшавският пакт прегази „Пражката пролет“ през 1968 г. Рейгън отказа да се намеси, когато ген. Войчех Ярузелски, по заповед на Москва, смаза „Солидарност“ през 1981 г.

Тези президенти поставяха Америка на първо място. Всички биха се радвали на освобождаването на Източна Европа. Но никой не би го извършил чрез война с ядрена страна като Русия, за да го гарантира.

И все пак Джордж У. Буш обяви, че всяка стъпка от страна на Русия срещу Латвия и Естония би означавала война със САЩ. Джон Маккейн искаше разширяване на американските военни гаранции до Грузия и Украйна. Това беше лудост, родена от високомерие. И сред тези, които предупреждаваха срещу придвижването на НАТО към вратата на Русия, беше най-големият геостратег на Америка, авторът на сдържането, Джордж Кенан: „Разширяването на НАТО ще бъде най-съдбоносната грешка на Америка след Студената война. Може да се очаква, че такова решение ще тласне руската външна политика в посоки, които определено не ни харесват“.

Кенан е доказано прав. Като отказахме да се отнасяме към Русия така, както се отнасяхме към други страни, отхвърлили ленинизма, ние създадохме Русия, от която се боим, превъоръжаваща се нация, настръхнала от възмущение.

Руският народ, протегнал ръка за приятелство и преди тя бъде отхвърлена, избухна в аплодисменти при свалянето от власт на Борис Елцин и идването на автократичния силен човек, който отново ще направи Русия уважавана. Ние самите подготвихме пътя за Владимир Путин.

Докато Тръмп се фокусира върху това, че Америка поема твърде много от разходите за защитата на Европа, съществуват рисковете, които ние поемаме, които са по-висши от тези, които нито един президент от времето на Студената война някога се е осмелявал да поеме.

Защо Америка трябва да воюва с Русия, която владее Прибалтийските страни или Румъния и България? Кога суверенитетът на тези народи стана от такъв жизнен интерес, че ние бихме рискували военен сблъсък с Москва, който може да ескалира в ядрена война? Защо все още сме решени да се бием за десетки народи на пет континента?

Тръмп отправя предизвикателство към нагласите на външнополитическия елит, чието мислене е замръзнало в света, който изчезна около 1991 г.

Той предлага нова външна политика, при която Съединените щати са решени на война само когато са нападнати или са поставени в опасност жизненоважните интереси на САЩ. И когато се съгласим да защитаваме други нации, те ще носят пълния дял от разходите за тяхната собствена отбрана. Свърши ерата на безплатните обяди.

Фразата на Тръмп „Америка на първо място“ има прекрасно звучене. 

------------

Пат Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия.