В редакцията се получи писмо от арх.Светозар Панайотов, който изразява несъгласие с редакционния коментар след победата на България над Португалия. В дух на плурализъм и толерантност публикуваме мнението на арх.Панайотов с три уточнения. Първото е, че и този, и останалите коментари в рубриката „Дузпа“ в никакъв случай не са анонимни. Спортната страница винаги носи името на автора си Георги Христов, което неизменно присъства в долния десен ъгъл. Второто е за капацитета на Станимир Стоилов. Дали той е добър или лош треньор говорят резултатите от работата му - участие в Шампионската лига с два различни тима и възходящо развитие на водените от него отбори. Авантюрата му с националния тим е едно от изключенията. И третото, най-важното, е свещеният медиен принцип - фактите са свещени, коментарите са свободни. Не сме изопачили нито един факт, а как сме ги коментирали - това е въпрос на гледна точка, лична преценка и свобода на мнението.

Уважаема редакция, 
Позволявам си да се обърна към вас с това присвоено право на отговор на посочената по-горе публикация. Преди всичко ми прави впечатление, че тази рубрика се списва винаги анонимно (очевидно авторът му не желае да се афишира под подобни публикации с пасквилен характер.)
По същество. В третия пространен абзац на „дузпата“ подробно се обругават играчите от националния отбор по футбол (като цяло) за безброй грехове и липса на футболни умения. Цитира се и бившият селекционер Станимир Стоилов в подкрепа на твърденията на автора. (Между другото посоченият Ст.Ст. едва ли е пример за капацитет в сферата на футбола - справка „успехите“ му, когато ръководеше националната гарнитура.) Това не е коректно.
Каква е истината, според мен. Отборът ни излезе срещу противник в Топ 5 на световния футбол. Очевидно е, че му отстъпва по основните показатели. Единственото оръжие, с което можеше да се противопостави, е да затвори подстъпите към нашата врата със самоотвержена игра (до степен хекатомба) - срещу всеки португалец владеещ топката, се изправяха по двама наши футболисти, независимо от поста им в отбора, в продължение на 95 минути колкото трая мачът. Заедно с това се приложи и известното италианско катеначо. Това изнерви португалците и те не можаха да реализират действителните си умения. Апогеят беше слабата дузпа на звездата Роналдо (репликите му разменени с вратаря ни Вл.Стоянов са красноречиви за казаното). Всъщност, всеки отбор играе толкова, колкото му РАЗРЕШИ противникът. Нашият отбор не разреши на португалците да играят.
Независимо от това, същият „муден отбор“ направи няколко контраатаки, които бяха впечатляващи, при тоталния португалски натиск. Една от тях доведе до заслужената победа - тя се оказа, според мен, резултат на по-добрата треньорска тактика - катеначо и контраатаки.
Предстои ни мач с македонския отбор. Ако щабът ни не си е взел поука от мача с Португалия, може да ни сполети тяхната съдба.