Преговорите между Турция и Европейския съюз по отношение на бъдещето на бежанците, заливащи Европа през Турция, беше финализирано на 18 март, с препотвърждаване на Съвместния план за действие, договорен по-рано на 29 ноември 2015 г.

Според плана двете страни ще засилят сътрудничеството си за предотвратяване на нова бежанска вълна към Европа, която изпадна в дълбока криза в резултат на липсата на солидарност между нейните членове. С пристигането на около 1 млн. бежанци през 2015 г. държавите-членки на ЕС се опитаха да се справят с възникналите предизвикателства с индивидуални мерки, а не с колективен отговор.

Докато някои – като Унгария, Словения и Хърватия – избраха да затворят границите си, други като Германия въведоха граничен контрол, изоставиха правилата на Шенген и се опитаха да ограничат потока от бежанци, напускащи домовете си в разкъсвани от войни страни. Поради кризата германският канцлер Ангела Меркел, изправена пред вътрешен натиск, пое ръководството в опит да намери конкретно и трайно решение.

С провала на първоначалния план за преместване на търсещите убежище от Гърция и Италия в други страни членки, Меркел започна преговорен процес с Турция през октомври 2015 г., искаща сътрудничество от нейна страна при най-голямата бежанска криза в Европа след края на Втората световна война. Въпреки че представители и от двете страни подчертаха хуманитарните аспекти на преговорите, въпросът неизбежно беше свързан с дългосрочния застой на присъединителния процес на Турция.

Окончателната сделка включва реадмисия на нелегални бежанци в Турция от Гърция от 20 март и, в замяна, съгласие на ЕС да разсели законните бежанци от Турция, около 72 000, за всеки бежанец, приет обратно в Турция. Нещо повече, за да се подобрят условията за бежанците в Турция, като по този начин бъде притъпен ентусиазмът им да се местят в Европа, ЕС ще отдели 3 млрд. евро за финансиране на проекти в областта на здравеопазването, образованието, инфраструктурата, прехраната и други жизненоважни цели. ЕС също така ще осигури допълнителни 3 млрд. евро за сирийски бежанци до края на 2018 г., след като първоначалното разпределение бъде извършено напълно и необходимите ангажименти бъдат изпълнени.

В замяна на турското сътрудничество ЕС също така се съгласи да съживи процеса за присъединяване на Турция с отварянето на глава 33 по финансовите и бюджетни разпоредби до края на юни и обеща да ускори подготовката за други глави. ЕС също така обеща визова либерализация за турските граждани до края на юни, ако Турция може да отговори на 72 показателя до края на април.

Макар сделката да е значителна стъпка в едни замразени от години отношения, тя е белязана от някои вратички и необсъдени въпроси, които потенциално могат да доведат до задънена улица. Като такива, дори преди да е изсъхнало мастилото от подписите по сделката, предизвикателства по отношение нежеланието на страните членки за разселване на бежанци идват от т. нар. система „един влиза, един излиза“(както се видя при предишния опит за преселване); желанието на гръцкия Кипър да използва правото си на вето за забавяне на процеса по присъединяването на Турция, докато неговите собствени проблеми с Турция бъдат решени; трудностите, свързани с недостига на време за Турция да изпълни всички изисквания за осъществяване на безвизов режим и правни и етични аспекти на сделката претрупаха дневния ред на експертите и от двете страни.

Ясно е, че нежеланието на европейското ръководство да види Турция член на ЕС не се е променило и желанието на Турция да се адаптира към европейските пътища все още е доста слабо. Така че сделката, постигната при тези условия, е по-скоро трудна за изпълнение и помрачена от няколко етични съображения. И все пак, това е единственият възможен изход, и понякога човек трябва да види и невъзможното, преди започване работа по възможното.

---

Мустафа Айдън, в. „Хюриет“.